„Не пиша романи, за да разказвам истории. Важно е да се разказват истории, но това е само част от писането. Докато разказвам истории, се опитвам да разбера какво представляват животът, любовта, как да живеем по-добре, съществува ли Господ, съществува ли Дявола, смъртта, кое кафе е най-доброто, кое уиски е най-доброто. Все основни въпроси.“ – казва исландският писател Йон Калман Стефансон в интервю за Джаз ФМ радио. Той гостува в България, за да представи книгата си „Тъгата на ангелите“, която излиза от каталога на издателство „Жанет 45“. Стефансон ще се срещне със своите софийски читатели днес от 18:30 ч. в галерия „Академия“. В следващите дни той ще гостува в Пловдив (7 юни) и Бургас (8 юни).
Първият роман на Стефансон на български език се появи на пазара в края на 2015 г. „Между рая и ада“ ни запозна с таланта на един от най-изящните писатели на Европа. В романа се преплитат могъщият свят на природата с уязвимостта на човека, търсенето на смисъл и решения е подплатено от поетични прозрения за живота и смъртта, за рая и ада. Това е литература, която не може да се разкаже, тя се преживява. На въпроса какво го е накарало да напише толкова красива книга и едновременно с това – тъжна и дори жестока, Йон Калман Стефансон отговаря: „Ако можех да обясня как точно пиша, нямаше да мога да пиша по този начин. За мен това е естественият начин, за мен това всъщност е единственият начин, по който мога да пиша. Така виждам живота, така разбирам и чувствам съществуването.“
Стефансон споделя, че не му е нужно специално място за писане, въпреки че обикновено го прави вкъщи. Когато пише първата версия на една книга, има енергия за работа не повече от 3-4 часа дневно, защото след това се чувства напълно изцеден. Когато преработва черновите си, тогава енергията е друга и може да продължи да работи по 10-12 часа. „Понякога имам чувството, че силата на една книга зависи от това какво ще махнеш от нея. Премахването на места от текста е съществена част от творческия процес.“ След редакцията обемите на романите му намаляват с около 30-40 %.
Цялото интервю на Таня Иванова с Йон Калман Стефансон от вчера може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу публикуваме някои от коментарите на исландския писател върху откъси от книгата му „Между рая и ада“. Преводач на откъсите е Стефан Паунов, а отговорите на Стефансон превежда Манол Пейков от „Жанет 45“.
За силата на думите
„Някои думи вероятно могат да променят света. Те могат да ни утешат и да пресушат сълзите ни. Някои думи са куршуми, други – звуци на цигулка. Някои могат да разтопят леда около сърцето и дори да се притекат на помощ като спасителни отряди в трудни дни, когато сме ни живи, ни умрели.“
От средата, в която живея, съм забелязал, че думите могат да са затруднение, но могат да бъдат и спасение. Говоря за думите, които използваме в ежедневието си. Човек може да каже невероятни неща с помощта на думите, може да навлезеш много дълбоко в сърцевината на другия човек, ако използваш правилните думи. Едно от важните неща, свързани с четенето, е, че човек научава нови езици, нови думи. Ако си добър с думите, може по-лесно да се свържеш с другите хора. Странно е, че в Исландия, например, както и на много други места по света, да мълчиш означава да бъдеш силен. Когато растях, онези, които приказваха много, се смятаха за по-нисша порода от хората, които непрекъснато мълчаха. Виждате това и в холивудските филми. Клинт Истууд е един силен типаж и неговата сила идва от неговото мълчание. Но понякога да си мълчалив, означава, че не можеш да говориш за чувствата си, а ако не можеш да говориш за чувствата си, ти ще се окажеш рано или късно заключен в самия себе си и вътрешно ще изгаряш. А ако не можеш да говориш за чувствата си как ще се свържеш с другите хора? Така че да си мълчалив не означава непременно, че си силен. Това може просто да означава, че те е страх да говориш.
За прекия път към щастието
„Ние непрекъснато питаме кой е най-прекият път към щастието.“
Не съм открил прекия път към щастието и съм щастлив от този факт, защото ако вярваме на Библията, не казвам, че й вярвам, но в нея се казва, че ако човек избира най-краткия път, той винаги се оказва в ада. Струва ми се, че щастието е най-важното нещо в живота на всеки човек, да живееш без щастие е нещо трагично. Но ако сте сред онези късметлии, които са открили щастието, просто случайно или по друг начин, трябва да запомните, че това е само началото. Защото - да намериш щастието е едно нещо, а да успееш да го задържиш достатъчно дълго време при себе си, е съвсем различно нещо. Как да съхраниш щастието, как да продължиш да бъдеш щастлив, как да не го загубиш, преминавайки през живота, това е една битка, която продължава непрекъснато. Тревоги и трудности има постоянно – в икономически план, има болести, детето ти не може да спи нощем или пък често си уморен, така че битката за постигане на щастие е постоянна. Би могло да се каже, че краткият път към нещастието е да вярваме, че има кратък път към щастието.
За нещата, които ни помагат във вечното съревнование с мрака
„Човешкият живот е вечно съревнование с мрака, обвил света, с измамата, жестокостта, малодушието, съревнование, което често обезсърчава и все пак бягаме, докато храним някакви надежди.“
Има много неща, които помагат. Изкушавам се да посоча като едно от тях музиката. Без нея ще сме напълно изгубени. Слушам музика непрекъснато и за мен тя е едновременно успокоение и начин да изпитам, да преживея нещо. Хората свързват много от спомените си с дадена песен и много често слушането на музика е като пътешествие във времето. Ще ви помогне да живеете по-добре, ако четете, ако слушате хубава музика, ако гледате филми и т.н. Но в крайна сметка всичко зависи от вас – от поведението ви, от това как разсъждавате, какво е отношението ви към света. Защото щастието в живота е в големите неща, но и в най-малките. Една хубава бира на слънце – това е щастие. Но ако пиете прекалено много, това може да е ад както за вас, така и за семейството ви. Така че животът никога не е лесен.
На снимката: Йон Калман Стефансон в София, автор: Манол Пейков
