Една от най-великите личности на ударните инструменти – Жожо Мейър, е убеден в потенциала на своята музика да прави света – и нас – по-добри. Тук можете да чуете интервюто на Светослав Николов с музиканта, чието първо гостуване в България, в „София лайв клуб“, го представи и като преподавател, и като изпълнител.
Какво е нужно, за да си перфектният барабанист, какъвто сте Вие?
Не знам. Не съм се опитвал да бъда идеален. Перфектното свирене не ме интересува. В даден момент от живота ми бях обладан от идеята за перфекционизъм, но вече не е така. Перфекционизмът е измислено от човека непостижимо качество, което само създава трудности. Отстрани нещо може да изглежда идеално, но то не е такова. Преди няколко години замених в съзнанието си тази представа с представата за яснота. Опитвам се да бъда максимално ясен в музиката си. Това е по-лесно постижимо и отвън създава усещането за нещо идеално. Човек никога не трябва да се опитва да бъде по-добър, отколкото може – това не е възможно. Помага просто ясно да се изразиш.
В музиката си сте и ясен, и иновативен, което се отнася и до инструментите, които създавате. На това искам да се спрем по-нататък в нашия разговор. В основата на всичко това е вашето самообучение. Какви са добрите страни и недостатъците на това да се самообучиш и сам да направиш всички важни откривателства?
Самообучението има много положителни страни. Има и някои недостатъци. Зависи от момента, в който си започнал да свириш. Баща ми е музикант и аз започнах да свиря още преди да мога да говоря. При мен това бе естествен процес. Когато правиш всички тези важни неща сам, това ти дава предимството да имаш възможността да бъдеш специален, различен, да развиеш характерен собствен почерк. Лошото обаче е, че допускаш грешки, защото не можеш да разчиташ на опита на някой, който може да ти каже как да ги избегнеш. Много неща научих, като падах, наранявах се и отново се изправях. Разбира се, това ме направи по-силен. Ако обаче имах учител, процесът на учене нямаше да е толкова тежък. Щастлив съм, че самообучението ме направи наблюдателен. Нужно е и любопитство. Така че учех, защото исках, а не защото някой ми казваше, че трябва. По-различна е мотивацията, когато учиш нещо по собствено желание, а не когато някой ти казва, а пък не си наясно защо. Това не ми се е случвало. Правех нещата с много страст, защото първи ги откривах и ги развивах. Трябва задължително да поясня, за да не подведа слушателите, че съм самоук барабанист, но много неща научих от другите хора. Не съм имал и един урок по свирене на барабани, но усвоявах знания от другите – като например музикантите, с които свирех. От тях се учех за хармонията, за ритъма. Така че не е вярно, че съм нямал учители.
Сега, когато преподавате на много хора по целия свят с дивиди уроци и на работилниците, кое е най-важното послание, което искате да отправите към тях?
Най-важното ми послание към тях е да се споделят. Предайте пламъка, не се вторачвайте в пепелта. Мнозина определят дивиди уроците ми като библия на техниката за свирене на ударни. За мен това не е така. Те представляват философски есета. С тях искам да насърча към творчество, искам хората да намерят по-добри решения от моите, да задават въпроси, да разберат, а не сляпо да вярват и да следват. Искам хората да бъдат активната страна, да използват мозъка и въображението си, за да създадат още по-добри творби. Разкривам тайните на техниката на свирене на ударни, защото това затруднява мнозина. Най-важни са емоцията и концепцията. Техниката е средството да ги разгърнеш.
Вие насърчавате учениците си към творчество. В свят на масова култура обаче, виждате ли клопка в това?
Не мога да науча хората на творчество, мога само да ги вдъхновя. Конкретно при барабанистите през последните 10-15 години много се разви едно ново явление – атлетичността. Те могат да направят невероятни неща, да направят така, че все едно тялото им има четири независими един от друг крайника. Те правят дори и невъзможното. Добре е барабанистът да е атлетичен, но той по-скоро е шаман, магьосник. Един атлет – дори да е най-бързият, най-силният или да скача най-високо, той ще бъде такъв за известно време, а после друг ще се появи на негово място, който ще е още по-бърз. Всички ще забравят първия, освен ако не е имал способността да докосва сърцата на хората.
Как оценявате значимостта на нововъведенията, които направихте по отношение на ударните инструменти?
Новаторството се изисква от променящото се време. Вдъхновиха ме хората, които мислят различно – Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Джими Хендрикс, а също така – Галилео Галилей, Албърт Айнщайн, Стив Джобс. Това са хора, които мислят по различен начин, имат идеи и променят света – правят го по-интересно и по-добро място.
Какво ще чуем, научим, почувстваме при срещата ни на живо с Вашата музика?
Това, което правим на сцената, има много отделни елементи. Какво ще усетите зависи от самите вас. Може да ви шокираме или да разкрием нови светове за вас; може да не ви хареса или да се окаже най-доброто нещо, което някога сте чували. Искам хората да станат свидетели на нещо ново, искрено, пълно с енергия. В музикално отношение ще смесим импровизации с нови стилове, като дръмстеп, дъбстеп, дръмендбейс. За мен е важно не само това, което хората ще почувстват на нашия концерт, а и как ще гледат на всичко около себе си, когато веднъж са се докоснали до нашата музика.