В „Джаз истории“ с Живко Петров тази седмица:
- Появява се уникален проект – „Пеещите сервитьори“ в клуб „Опера“
- Албумът „Слушай ме“ с Белослава води до поредица от коледни концерти в Народния театър
- Години на хубава музика с Белослава
Разказа на Живко Петров можете да чуете чрез бутона „Аудио“. По-долу го публикуваме като текст. Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете и една от песните в албума Tambu.
След „Забравих си шала“, през 1999 г. написах „Между две луни“ – първия хит на Белослава. Както самата тя се изразява, това е песента, която я срещна с публиката. През 2001 г. „Между две луни“ стана Песен на годината на телевизия ММ, която спомогна до голяма степен за развитието на българската популярна музика.
През 2000 г., когато излезе „Между две луни“, ми се обади Петър Панов от цирковите артисти Братя Панови. Той живееше в Швеция. Предложи ми да бъда музикален директор и аранжор в клуб „Опера“. Тогава то беше култово място. Отворихме през есента на 2000 г. Правехме части от мюзикъли – „Котки“, „Коса“, заедно с така наречените „пеещи сервитьори“. Тези сервитьори ние ги познаваме – това са Галя и Миро от „Каризма“, Орлин Павлов, Ненчо Балабанов, Милица Гладнишка, Наско Сребрев, Тони. След като клуб „Опера“ затвори, те поеха по дългия път на артиста и станаха звезди. Освен мюзикъли, правехме програми с музиката на „Мотаун“, АББА, албума Thriller на Майкъл Джексън. Аз участвах и пеех в една от тях: Ненчо беше Стиви Уондър, Миро от „Каризма“ беше Елтън Джон, а аз – Рей Чарлз.
Как се намерихте?
Направихме конкурс, в който участваха над 150 – 200 души – актьори, музиканти, певци. Избрахме участниците заедно с Петър Панов, един швед – Шани, и семейство Славови – циркови артисти. Те създадоха клуб „Опера“, който съществува до 2002 г.
През 2002 г. заедно с Петър Салчев и Димитър Семов направихме албума Tambu с любими поп и джази песни, преминали през нашата призма. Записахме ги в Пловдив при Явор и Страцимир в студио „Саунд дизайн“. Проектът Tambu е идея на Петър Салчев, в който са участвали Ивайло Звездомиров, Венко Поромански, пианист беше Пламен Карадонев преди да замине в Америка. След това Петър ме покани и работихме заедно с Венко Поромански и Ивайло Звездомиров. Поканихме Димитър Семов за вариант в трио – той се включи с уду инструментите и малък дръм сет. Започнахме да свирим и толкова ни беше хубаво, че излезе албумът Tambu.
Когато слушам песните от този албум, никога не съм с усещането, че сте само трима.
Значи изразните средства са налице.
Били са много силни!
Силни са желанието, любовта към музиката.
В този период с Камелия Тодорова записахме албума „Перли“, който излезе през 2000 г. Той бе с джаз стандарти – глас и пиано. Записахме го в кино „Люмиер“. Деян Тимнев и Ивайло Янев направиха звука – създадоха ни страхотен комфорт и албумът бе налице за 2 – 3 часа.
На пресконференцията тогава разказахте, че сте записали песните от първия път. На някои от тях сте направили и втори версии, но те са останали…
Останаха в историята, да.
Живко Петров ще разкаже повече в следващото издание на „Джаз истории“, като ще се върне и към момента на създаването на албума Feels Like…, както и към акустичния концерт с JP3 в Зала 2 на НДК. Камелия Тодорова и Живко Петров трио ще участват във фестивала ни „София джаз пик“ тази пролет. На 26 април от 19:30 ч. в зала „България“ те ще изпълнят любимите на всички нас български песни за любовта, които Кеми изпя през 80-те, а също така и хитове от репертоара на Ела Фицджералд, Били Холидей и Сара Вон. И песен на Джон Ленън е включена в програмата. С този концерт гостуваме на Европейския музикален фестивал, представен от „Кантус Фирмус“. Съорганизатор е Министерството на културата. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2017 г.
През 2004 г. с мен и Белослава свириха Лили Йончева (перкусии) и Юри Божинов (контрабас). Тогава записахме акустичния албум, който влезе в „Красотата“ през 2016 г. Започнахме да свирим по фестивали, пътувахме извън страната... През 2005 г. излезе „Слушай ме“. В него написах много от песните – едноименната, „Нямаме време“, „Искам с теб“, „Щрак“, в която пея – това ми е дует с Белослава, дори и текстът е съвместен. Така започнаха ежегодните ни концерти в Народния театър. Там празнувахме музиката, както се изразява Белослава. Канехме наши музиканти, приятели – Венци Благоев, Жоро Дончев, Роко, освен Димитър Семов и Еко, които бяха в триото. И още: Васко Петров, Мария Илиева, Бобо за „Нямаме време“. Когато записвахме „Слушай ме“, Бобо беше в студиото на Мага. Извиках го да се включи и така стана „Нямаме време“. Димитър Льолев е свирил с нас, Владимир Кърпаров, Цветан Недялков, Шибил Бенев…
Преди „Когато има защо“, през 2008 г. направихме проект с триото и Росен Захариев, който представихме заедно с Белослава на „Аполония“. Наши любими поп песни ги направих като джаз стандарти. Получи се страхотен проект! Мислехме дори да го издадем, но не се стигна до това заради авторските права. Вътре бяха песни на Стиви Уондър, Майкъл Джексън, Ерик Клептън, Тина Търнър…
Концерт в София с Оркестъра на Lufthansa
През 2012 г. се появи „Когато има защо“, който е изцяло с моя музика и текстове на Белослава. Включихме „Забравих си шала“, The One, Walking – първите песни на „B Jazzy“, които до този момент не бяха излизали. До тогава само ги свирехме на живо. Новите сингли бяха Super Girl, Why, „Всяка година по същото време“, „Малка бяла лодка“ и „Празен поглед“ – протестна песен, клубна, култова песен.
„Всяка година по същото време“ написах по текст на Матей Стоянов. Анета Сотирова – майката на Белослава, и Тодор Колев направиха прекрасен спектакъл и ме поканиха да напиша театрална музика. Белослава дойде при мен с текста и песента моментално се изля. Поканихме Орлин Павлов да я изпее с нея. Получи се много добре! Много е силна и това е финалната песен, с която завършваме всеки концерт.
През 2014 г. Лили Йончева ни покани като местна звезда в един от най-култовите клубове в Лондон – Hideway. Свирихме заедно с английски музиканти, а гост ни бе The Floacist.
През 2016 г. се появи „Красотата“. Стана много бързо! За „Сън“ поканихме Влади Ампов – Графа. Той много ме впечатли! Когато му дадох работния трак, ми го върна абсолютно готов за 2 часа. Отишъл в студиото, изпял и изпратил. Много ме впечатли с професионализма си!
Първо се появи „Лятото зад ъгъла“. Направихме много хубава фотосесия, на която заснеха и клип. Стана страхотно! Любима песен!
В следващото издание: Живко Петров в сътрудничества с Камелия Тодорова, Лили Иванова, Хилда Казасян, Йълдъз Ибрахимова, Мария Илиева, Орлин Павлов и много други. А седмица по-късно: JP3 – дебютно дивиди, два аудио албума и комплименти от Чик Къриа; триото ще представи нов албум 10 години след първия.
Изпращайте своите джаз истории на [email protected], като така ни предоставяте правото да ги използваме в проекта.
„Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
