Те ни бяха казали, че в меланхолията има щастие, че за да знаеш кой си, трябва да познаваш и да осъзнаваш връзката с корените си, че всичко, което си натрупал като знание не е, за да парадираш с него, а да си пълноценен в момента. Не дори „сегашното“, а мигът от него, както е озаглавен албумът им в центъра на техния концерт на „Пловдив джаз фест“ – A Moment of Now. В Дом на културата „Борис Христов“ Виктория Толстой и Якоб Карлсон ни поканиха в света на своята музика чрез чувствата, които протичаха между тях и се материализираха в звук. По-точно – в звук и картини. Защото, когато е така наситена с емоция, музиката е мистична – духовна, сетивна, необяснима. Иначе образите бяха съвсем ясни, тъй като Виктория Толстой бе вокалист, но също и разказвач на предания и легенди, които пианистът Якоб Карлсон в този момент пишеше със своя инструмент. Гласът свиреше и инструментът пееше. Двамата ни отведоха някъде много навътре в необятните гори на своята родина, за да ни помогнат да обозрем също толкова необятните си чувства; някъде много високо в облаците, които страховито се сгъстяваха, но точно преди първия тътен на бурята бързо се разпръскваха и грейваше слънце. Тази музика искаш да слушаш със затворени очи, за да разшириш понятието за интимност вътре в себе си, но едновременно с това да гледаш, за да видиш как необяснимата магия е всъщност толкова естествена и явна – защото се случва пред теб. Балансът е в сълзите, заради които виждаш ясно и на сцената, и в себе си.
Виктория Толстой и Якоб Карлсон – съмишленици в музиката и приятели в живота, представиха програма с редуване на романтични и драматични музикални елементи, словесни и емоционални сюжети. Те разказаха песните – като приказка, по-точно – като притча: за красотата в света, за любовта, която трябва да приемаш леко, за неодухотворения жив свят, в който и снегът има аромат… И за физическата нетленност – чрез песните, които Виктория Толстой е създавала с Есбьорн Свенсон, а сега интерпретира с Якоб Карлсон. Тайнството на живота е осезаемо; то е толкова докосващо, колкото и ти реално – да, наистина – можеш да го докоснеш.
Преди да преживеем всичко това в концерта от „Пловдив джаз фест“, организиран от Община Пловдив и „Блу Ем“ на Мирослава Кацарова, Виктория Толстой даде телефонно интервю от Швеция, а Якоб Карлсон ни дойде на гости във фестивалното ни студио в Дом на културата „Борис Христов“.
Вчерашният ни гост Якоб Калсон е един от най-виртуозните и иновативни скандинавски пианисти. През 2010 г. той е обявен за Джаз музикант на годината в Швеция. През последните 2 десетилетия си сътрудничи с Виктория Толстой, но също така е работил с вокалистката Силийе Нергаард и тромбониста и певец Нилс Ландгрен. Карлсон има успешна солова кариера, като дискографията му наброява 10 заглавия. Той е музикант с широк кръгозор, с вкус към експеримента, който съчетава умело корените с последния писък на технологиите и смело смесва джаз с рок, електроника и традиционни фолклорни песни от своята родина. Както е посочено в неговата биография - музиката му е пресечна точка на меланхолията, чувствителността и страстта.
„Мисля, че меланхолията е навсякъде.” – казва Якоб Карсон за меланхолията, която присъства толкова осезаемо в скандинавската култура. „Меланхолията е нещо добро и същевременно нещо лошо. Трябва да знаеш как да я овладееш, как да се справиш с нея. И трябва да намерим начин да я отведем към хората, които не изпълняват музика, но слушат музика в момента и така да я почувстват. В Швеция ние имаме много силна фолклорна традиция и нейното влияние може да бъде чуто в поп, импровизираната, а също така и в класическата музика. Но тази меланхолия може да се чуе и в българската музика, и мисля, че трябва да открием начин да се свържем със своите корени, тъй като те са много силен източник на вдъхновение. Така откриваш своята чувствителност в различни неща, но е важно да присъства и съвременния контекст.” – заявява пианистът в интервю за Джаз ФМ радио.
На въпроса с каква емоция подхожда към свиренето Карлсон обяснява: „Толкова много време отделяш да се научиш как да свириш, как да пееш, и след това идва друг момент, когато трябва да забравиш всичко това, което знаеш. И тогава вече започваме да говорим за общуване, за обмен на енергия. Те се случват, когато си заедно с група на сцената, но много зависи и от атмосферата в самата зала и емоцията на публиката. Напоследък доста изнасям солови концерти и в тези случаи е толкова ясно усещането, че публиката всъщност е част от процеса на създаване на музика. Това е особено видно, когато изнасяш солов концерт, защото в края на всеки един такъв концерт, когато се обърна към публиката, аз представям група, която всъщност не е там. Понякога хора от публиката се дразнят на това, че някой в залата вдига шум, но всъщност намирам това за много ценно усещане, тъй като на мен ми казва, че има хора в залата.”
Якоб Карлсон е пианист със философско отношение и нагласа към създаването на музика. Това е и причината да поговорим с него за лечебната сила на музиката, за нейното въздействие на едно друго, трансцедентално ниво. Карлсон коментира: „Що се отнася до лечебната сила на музиката, това всъщност ясно посочва, че музиката има роля. В днешното общество, където всичко е толкова индивидуално, можем да се свържем с хората на другия край на света, но за съжаление все още има много хора, които се чувстват самотни. Музиката лекува, когато можеш да се свържеш с нея и да се свържеш с другите хора, които в този момент я слушат. За мен красотата на инструменталната музика е в това, че ти позволява сам да създадеш образи в съзнанието си, така че една и съща музика може да означава за десет различни хора – десет различни неща. Бих казал, че музиката е най-директното изкуство като въздействие – може да заплачеш дори само чувайки две ноти. Това е красотата на музиката.”
Интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов с Якоб Карлсон можете да чуете чрез бутона „Аудио“, а днес в нашия ефир ексклузивно ще прозвучат записи от новия албум на пианиста със заглавие One. Дискът не се продава дигитално или в магазините, а единствено по време на концертите на Карлсон. Джаз ФМ е първата медия в света, която излъчва музика от проекта.
И пак за въображението бе вторият концерт за тази вечер от „Пловдив джаз фест“ – в клуб „Петното“, а гласовете отново бяха инструменти в музиката на Павел Терзийски, Skiller и Logozarov. И също – нямаше граници на възможностите за изразяване. Вокалите на Павел Терзийски звучаха като всеки реален и неизмислен все още инструмент, репликираха звуци от природата, но – толкова хармонични – стояха далеч от шумния градски живот. Движещ бе динамичният бийтбокс на Skiller, а кръгът се оформяше от атмосферната китара на Logozarov, която затваряше кръг само като израз на съвършенство, а не за ограничаване.
Снимките на Евгени Димитров – собственик и управител на фотографска агенция „Булфото“, от четвъртата фестивална вечер можете да видите чрез бутона „Галерия“.
