Повече от 15 години Сусана Бака ни дарява с вдъхновение – със своите изпълнения и с изследователството си, което пази живи и представя културните традиции на Латинска Америка и Африка в тяхната взаимна връзка. За необходимостта от това и за начина, по който постига своите цели в съхраняването на афроперуанската култура, с нея разговаряха Мирослава Кацарова и Георги Митов. Интервюто, в което Сусана Бака ни посвещава в своята чувствителност, можете да чуете тук.
Новият Ви албум е много лиричен и красив, но също така основната тема в него е чрез музика да разкриете влиянието на африканската култура върху латиноамериканската. Как точно решихте да се захванете с тази интересна и много дълбока тема? Какво открихте в хода на нейното изследване?
Този албум носи звученето на държави, които сме посещавали: Бразилия, Колумбия, Еквадор. Работила съм с музиканти от тези страни, както и от други народности. Открих, че пресечната точка е самата ритмичност на ударните инструменти. Замислих се и си казах: ще направя още един диск в почит към африканското звучене в Латинска Америка. Първият албум, който посветих на тази тема, е „Vestido de Vita“ („Облечена в живот“), който създадох през 1991 г. В него като че ли не успяха да попаднат много страни, в които присъстват африканските корени. Защо не можах да направя например диск, посветен африканците в Пуерто Рико? И ето така се случи всичко. Започнах да търся ритмите, да работя над адаптираните текстове с музикантите от предишната ми група. След това продължих с музикантите от настоящия състав. Оказа се доста трудоемко - целият процес ни отне близо 4 години. Бях убедена, че трябва да го направя. В Латинска Америка работим много.
Когато пеете, танцувате по един неповторим начин - почти като свещенодействие. Навярно това са спонтанни движения, вид мечтаене. Как Вие самата бихте го описала?
Да, бих казала, че не съм се замисляла, когато изпълнявам танца. Просто се оставям да ме движи ритъмът на музиката. Представям си как тя завладява тялото ми. Нямам предварителна хореография. Танцът ми е усещането за музика, изразено чрез моето тяло. Доказано е, че телата ни имат памет. Смятам, че моето трябва да има памет за някаква ритмичност, която може би съм наследила. Ето защо не нося обувки, когато танцувам. Те биха ми отнели много. За мен да танцуваш без обувки, които да те затрудняват допълнително, е наистина огромно удоволствие.
Вашата музика е много поетична, текстовете на песните Ви са сами по себе си поезия. Вие пишете ли стихове?
Не, аз търся песни. Мога да правя промени само с помощта на композитори. Те ми помагат да видоизменям текста. Но не съм автор на текстове.
Знам, че използвате стихове на Пабло Неруда и Сесар Вайехо.
Разбира се, възползвала съм се от думите на големите поети, за да ги изпълня и да изразя онова, което искам да кажа. Смятам, че поезията и музиката създават едно великолепно съчетание.
След албума Ви „The Soul of Black Peru“ следва много успешно сътрудничество с продуцента Крейг Стрийт - и в следващите Ви два албума участват джаз артисти като Марк Рибо и Джон Медески. Възнамерявате ли отново да работите с джаз музиканти и да експериментирате в смесването на перуанската музикална традиция със съвременен джаз?
Да, с желание бихме продължили нашата работа. Те са отлични музиканти и е истинско удоволствие да се работи с тях. Можем да продължим да експериментираме. Аз съм изцяло на тяхно разположение.
Създател сте на Институт за запазване и изследване на перуанската традиционна музика и култура в Лима. Как се развива той?
Тази идея продължава да работи. Напоследък центърът разшири дейността си. Освен институт, открихме и исторически музей, в който представяме културата на афроперуанците, които живеят в Перу. Разполагаме и с библиотека, където се съхраняват писмени документи или звукозаписни архиви, които продължаваме да събираме. Имаме и кинозала, в която се събира афроперуанската общност. Там организираме ателиета за деца от региона, за да се опитаме да възстановим тяхната идентичност, да ги накараме да се почувстват горди със своята култура. Цялата тази структура е включена в един Исторически и културен център. Той е разположен на 130 километра южно от столицата Лима в селище, което се нарича Санта Барбара. В този регион са се добивали захар и памук. Това е селски район, но там създадохме центъра, за да е близо до общността. Постигнахме определени успехи: прекарване и обновяване на водопроводната система, възстановяване след земетресение в този край, което разруши хиляди къщи. Така че сме потопени изцяло в работата ни с афроперуанската общност. За съжаление не можем да кажем колко наброява тази общност, тъй като в нея са включени и местните жители от планинските части, които присъстват на нашите сбирки. Тези хора са избягали от терористични набези или просто са потърсили по-спокоен начин на живот. Така че афроперуанската общност включва африканци, жители на Андите, испанци, китайци и дори японци.
Получавате ли подкрепа на институционално ниво?
Не, проектът е житейски. Има, разбира се, други организации, които ни помагат. Ние полагаме усилия също с каквото можем.
А комерсиализира ли се афроперуанската култура днес?
В артистичната перуанска среда днес става все по-модерно да се правят смесици. Младите музиканти са вдъхновени от експериментирането в областта на афроджазовите композиции. В този смисъл, интересът и работата са много. Афроперуанската музика става все по-популярна, тъй като се работи с нея.
Вие не сте за първи път в България, Вашите почитатели тук следят албумите Ви, концертите Ви. А Вие какво открихте в България?
За мен това е едно място с богата история. Предния път посетихме много красиви места - както по-малко известните, така и достатъчно очебийните. Спомням си църквата „Света София“. Винаги обаче времето не е достатъчно. Искам да проуча по-дълбоко българската култура. Впечатлена съм от кухнята ви. За мен тя не е обикновена - има традиции, вкус и внимателен подбор на подправките, зеленчуците. Изпитвам любопитство към нея. Нямам търпение да посетя страната ви, за да опитам патладжаните или прекрасното сирене.
Какво ще представите пред българската публика?
Пристигам с групата, с която работя в момента: Ернесто Ермоса - китара, Уго Браво - перкусии и Оскар Боранте - контрабас. Разбира се, че сме подготвили някои песни от предишните ни албуми, но само за да си ги припомните, както и нови афро джаз интерпретации. Можете да ги откриете в последния ми албум „Afrodiaspora”, който е изключително жизнерадостен и носи празничното настроение на африканското звучене в Латинска Америка.
Какво означава да бъдеш Дама на етно музиката?
Приятно е. Хората ме разпознават и знаят какво ще им донеса. Затова посещават концертите ми. Там изпълнявам музиката, която е моето наследство, моята култура, моята душа.
