сега

Следобедни импровизации

Таня Иванова / от 18:00 до 21:00

Програма Schedule
Историкът Рики Рикарди: „Има нещо у Луис Армстронг, което символизира оптимизъм, надежда, радост и винаги, когато хората се намират в някаква криза, те се обръщат към него.“

Историкът Рики Рикарди: „Има нещо у Луис Армстронг, което символизира оптимизъм, надежда, радост и винаги, когато хората се намират в някаква криза, те се обръщат към него.“

„Ученето за Луис Армстронг е занимание за цял живот.“ – заявява Рики Рикарди в интервю за Джаз ФМ радио. Още в тийнейджърските си години той е неудържимо привлечен от таланта и обаянието на Сачмо и това става определящо за неговия път. Вече 25 г. уважаваният историк се занимава с творчеството и живота на един от най-великите музиканти на всички времена. Рикарди работи като директор, отговарящ за изследователската колекция в Къщата музей на Луис Армстронг в Куинс, Ню Йорк; автор е на две книги за Сачмо – „Какъв прекрасен свят: Магията на по-късните години на Луис Армстронг“ от 2011 г. и „Сърце, изпълнено с ритъм: Бигбенд годините на Луис Армстронг“ от 2020 г.; изнася лекции на различни форуми и събития в САЩ; създател е на блога The Wonderful World of Louis Armstrong; сътрудничи на звукозаписни компании като Mosaic Records и Universal. Поводът да разговаряме с Рики Рикарди е появилата се на пазара в началото на април колекция от 7 диска - The Complete Louis Armstrong Columbia & RCA Victor Studio Sessions 1946 – 66. Това издание на Mosaic Records е само една от темите, която обсъждаме с Рики Рикарди, а в това интервю задълбочените познания на историка, неговата отдаденост и страстта към работата му ни отведоха към някои особено любопитни моменти от биографията на големия музикант. Неслучайно миналата година беше оповестено, че интересът към музиката на Сачмо е нараснал по време на пандемията. Обяснението за всичко това е в следващите редове.

Рики Рикарди, фотография: Къртис Кнап

Изучавате музиката и живота на Луис Армстронг от 25 години. Откъде идва този интерес?
Когато бях 15-годишен, гледах филм с участието на Луис Армстронг и цялата тази комбинация от неговия глас, пеене, външен вид, свиренето на тромпет – нищо дотогава не ме беше поразявало толкова силно. Беше преживяване, пълно с радост, емоция и ме накара да се почувствам толкова добре, че поисках да чуя цялата негова музика, да прочета всичките книги, написани за него, исках да науча всичко, което мога за Луис Армстронг. И когато започнах да правя това, си дадох сметка, че много хора имат грешна представа за Сачмо. Те си мислят, че той е бил велик музикант само на младини и че когато е остарял, не е свирил толкова добре на тромпет, че прекалено много се е правел на шут, че не е бил сериозен в своята музика. Много хора, сред които доста критици, са писали тези ужасни, негативни неща. Когато ги прочетох, си казах, че всичко това е толкова погрешно и още като много млад исках да поправя нещата. Така беше в началото, а днес вече съм автор на две книги, продуцирам дискове, работя за Къщата музей на Луис Армстронг и целия си живот съм посветил на това да привлека вниманието на хората, за да научат за истинския Луис Армстронг.

©The Louis Armstrong House Museum

Това е чудесно! Хубаво е, че можем да поговорим за истинския Луис Армстронг. Продължавате ли да откривате и да научавате нови неща за него?
През цялото време! Ученето за Луис Армстронг е занимание за цял живот. Никога не съм стигал до момента, в който да си кажа: „Добре, вече знам всичко!“ Продължавам да съм все така любопитен, опитвам се да слушам, да чета и да откривам нови неща и съм сигурен, че ще бъде така до края на живота ми.

©The Louis Armstrong House Museum

Имате ли любима история, свързана с Армстронг, която обичате да разказвате често?
Много хора не знаят, че през последните 20 г. от живота си той е носил със себе си магнетофон. В Музея на Луис Армстронг разполагаме с около 700 магнетофонни ленти, които той е записал за периода от тези две десетилетия и повечето от записите са разговори – той общува със съпругата си, със свои приятели, с други музиканти. Много хора не са знаели за това, а той го е правил със съзнанието, че един ден ще се пише и ще се учи за него и е искал да остави нещо след себе си за бъдещите ученици, изследователи и преподаватели. Аз съм роден 9 г. след смъртта на Луис Армстронг, така че никога не съм го познавал, никога не съм срещал съпругата му, но той е оставил тези записи. Изслушал съм всичките 700 магнетофонни ленти и имам чувството, че го познавам по-добре отколкото някои от членовете на собственото ми семейство. Това е една от любимите ми истории, която обичам да разказвам. Армстронг е осъзнавал своята значимост, носил е със себе си магнетофон, за да бъде сигурен, че историята ще бъде предадена на другите чрез самия него.

©The Louis Armstrong House Museum

Може ли да изберете 5 песни от репертоара на Сачмо, които дават представа за неговите различни музикални лица и отделните периоди от кариерата му?
Разбира се! Мога да избера 500.

Сигурна съм в това!
Ще се опитам да се огранича да 5. От 20-те г. бих посочил пиесата West End Blues, която по-точно е от 1928 г. и е като образец за неговото свирене на тромпет. По някакъв начин с това изпълнение той показва на света какво може да направиш с тази музика, наречена „джаз“. За много хора това си остава най-великият му звукозапис. От 30-те г. бих се спрял на Stardust – песен от 1931 г. Начинът, по който свири и пее тази мелодия, не прилича на нищо друго правено от човешко същество в минало, настояще или бъдеще. Това е моят най-любим запис на Армстронг за всички времена. Прескачаме малко напред във времето и отиваме в 50-те г. Бих подканил хората да чуят албума Louis Armstrong Plays W.C. Handy. Това е запис, който той прави през 1954 г. с блус песни, написани от големия композитор Уилям Кристофър Хенди. Албумът има красиво звучене, няма как да сбъркате с него. Също от 50-те г. има една много бавна версия на When You’re Smiling, която всъщност е от 1956 г. Когато го слушам да пее, когато чуя топлината в гласа му и тромпета му накрая – всеки път ме побиват тръпки. Вероятно някои хора биха поспорили за избора ми на петата композиция. Бих споменал What a Wonderful World, защото това е най-популярната и иконична песен от репертоара му. Много хора не знаят откъде идва вдъхновението за нея. То идва от квартала, където е живял – Куинс в Ню Йорк. Тук се намира Къщатa музей на Луис Армстронг, в която работя. What a Wonderful World е много лична песен за Сачмо и едва ли някой е могъл да предскаже, че именно с нея ще го свързват хората по цял свят. Песента е чудесна, никой не може да я изпълни като него.

©The Louis Armstrong House Museum

Много благодаря, че припомнихте историята на тази песен. Как можем да обобщим влиянието на Сачмо в музиката и световната култура и какво можем да кажем за начина, по който той успя да ги промени?
За мен Луис Армстронг е най-влиятелният музикант на XX век, защото, когато говорим за него, трябва да имаме предвид едно нещо – има толкова много велики инструменталисти и толкова много велики вокалисти, но Луис Армстронг е променил начина, по който хората импровизират на своите инструменти, по който солират и разказват истории, той е свирил най-високите тонове както никой друг и едновременно с това влиянието му като вокалист е не по-малко. С това, което е правил по отношение на суингирането, фразата, популяризирането на скат пеенето, напълно е променил начина, по който хората са пеели дотогава. Буквално се е появил един човек в лицето на Луис Армстронг и през следващите 100 г. вече нищо не е същото. И на всичкото отгоре е бил пионер в Движението за граждански права и е разрушил много, много прегради пред своята раса. Да бъдеш афроамериканец по онова време в САЩ e означавало да се изправиш срещу расизма и Луис Армстронг е разбил много от тези прегради. И също така той е бил супер звезда – звучал е по радиото, снимал се е във филми, давали са го по телевизията. Бил е обичан по целия свят, наричали са го американския посланик на добра воля. Като погледнем този глобален аспект, присъствието му в медиите и факта, че е променил правилата в джаза и популярната музика, мисля, че Луис Армстронг има по-голям принос от всеки друг музикант за последните 100 години.

Луис Армстронг и Велма Мидълтън, ©The Louis Armstrong House Museum

Днес на Луис Армстронг се гледа като на най-значимaта и изтъкната фигура в света на джаза, но неговият живот не е свързан само с идеята за щастие и успех. Той прекарва много време от своята кариера, слушайки от другите, че всичките му музикални решения са грешни. Как е реагирал на критиките към себе си?
Самият Армстронг е казвал, че той е собственият си критик, че той е своята собствена публика. Най-добрият му залог е бил да пренебрегва това, което казва критиката и да прави нещата, които самият той е искал и които публиката е искала от него. Това се е оказал много умен ход, защото през 40-те г. джазът започва да се влияе от най-различни тенденции. Имало е хора, които са искали от Луис Армстронг да свири повече бибоп, модерен джаз, да изпълнява това или онова, а той просто е продължил да прави нещата, които е правил най-добре. Поглеждайки назад към 50-те и 60-те г., това е период, в който критиката е била много жестока към него. Независимо дали говорим за дуетите му с Ела Фицджералд или за What a Wonderful World, за La vie en rose или за албумите Satch Plays Fats, Louis Armstrong Plays W.C. Handy – мисля, че това са най-известните и обичани записи на Армстронг. Така че накрая той се смее последен, защото вече не си спомняме за неговите критици. Никой не си спомня имената им, но всеки знае кой е Луис Армстронг.

©The Louis Armstrong House Museum

Чувала съм, че Луис Армстронг е трябвало да изнесе концерт в България, но вероятно заради комунистическия режим това събитие не се е състояло. Знаете ли нещо по въпроса?
Да, през 1957 г. Държавният департамент на САЩ тъкмо е започнал да изпраща групи на различни сцени по света. Изпратили са Дизи Гилеспи в Гърция, Дейв Брубек в Индия. Правили са това заради т.нар. от тях „културен обмен“ и идеята е била да изпратят и Луис Армстронг на турне. Но точно по това време се случва инцидент в Литъл рок, Арканзас, където Централната гимназия е трябвало да бъде интегрирана. Девет чернокожи ученици е трябвало да постъпят в учебното заведение, в което дотогава са учили само бели. Губернаторът на Арканзас не е искал да даде разрешение и намесва военните, за да не позволи това да се случи. Има запазени свидетелства от онова време, в които тълпа от бели хора стои пред училището, викаща, плюеща и ругаеща пред 9 чернокожи ученици. По това време Армстронг е давал интервю и го попитали какво мисли за случващото се в Литъл рок, а Сачмо изригнал. Той поставил цялата си кариера на карта, казвайки: „Заради начина, по който се отнасят към моите хора на Юг, правителството може да върви по дяволите.“ Той остро разкритикувал и президента Айзенхауер. Когато му предложили да пътува за концерти в държавите от Източния блок и Русия, Армстронг отговорил, че няма да ходи никъде по инициатива на Държавния департамент на САЩ, докато не се оправи ситуацията. В крайна сметка думите на Армстронг са помогнали за разрешаването на кризата в Литъл рок, президентът Айзенхауер изпраща войски, деветимата чернокожи ученици постъпват в гимназията и нещата се завръщат към нормалния си ритъм. Но Държавният департамент вече нямал доверие на Армстронг, за да го изпрати на това турне и затова се е наложило да бъде отменено. После Бени Гудман заминава за Русия. През 1965 г. Луис Армстронг изнася концерти в Прага, Чехословакия, в Източен Берлин и т.н., но така и не осъществява предварително замисленото турне от Държавния департамент.

©The Louis Armstrong House Museum

Каква история само! Много Ви благодаря, че я споделихте с нас! Не мога да си спомня източника, но миналата година в началото на пандемията попаднах на изследване, според което по време на тази криза се е увеличил интересът към музиката на Луис Армстронг. Според мен това е знак за завръщането на хората към стойностните и смислени неща в живота. Какво е Вашето обяснение?
За мен Луис Армстронг винаги е бил тук за нас във времена на големи изпитания. Той е отраснал в Ню Орлиънс, живял е в бедност, имало е големи проблеми с расизма, в такава ситуация е създавал своята музика и после тя ни е помогнала да преминем през Голямата депресия, през Втората световна война. Когато Сачмо умира, е войната във Виетнам, а песента What a Wonderful World е била популярна в този период. Има нещо у Луис Армстронг, което символизира оптимизъм, надежда, радост и винаги, когато хората се намират в някаква криза, те се обръщат към него. Миналата година, когато започна пандемията, трябваше да затворим Музея и достъпа до архивите на Армстронг. Имаше един момент, в който се запитахме: „Какво да правим сега?“ И така решихме да създадем сайт с виртуални изложби, виртуални турове, за да продължим да образоваме публиката за Луис Армстронг. И изведнъж се появиха всички тези хора от различни краища на света, които посещават сайта, следват нашата фейсбук страница и коментират публикациите ни. Точно преди година излезе тази статия, в която пишеше, че интересът към Луис Армстронг се покачва. И мисля, че също там се посочваше, че интересът към модерните певци спада, струва ми се, че споменаваха Били Айлиш. Мисля, че всички са наясно с модерните тенденции и хитовете за една нощ, с хората, които днес са тук, а утре ги няма, защото кариерата им е много кратка. Но Луис Армстронг, този човек е изживял живота си в цялото му богатство – с музиката, борбата срещу расизма, в живота му са налице всички обстоятелства, за които можеш да мечтаеш и мисля, че той винаги ще бъде тук за нас, ще бъде тук за хората, за света като цяло в добри и лоши времена, както и в ужасяващи периоди. Със своята история и музика Луис Армстронг винаги ще бъде неизчерпаемо средство за повдигане на духа.

Обложката на новата колекция със седем диска The Complete Louis Armstrong Columbia & RCA Victor Studio Sessions 1946 – 66, издадена от каталога на Mosaic Records

Бихте ли споделили с нас по какво работите напоследък и ще ни разкажете ли повече за колекцията от 7 диска, издадена наскоро от Mosaic Records?
Колекцията от 7 диска е нещо голямо и ново, по което работихме с екипа на Mosaic Records от няколко години. Надяваме се, че това ще даде добра представа за всичко, което е постигнал Луис Армстронг през 40-те, 50-те и 60-те г. Ако си мислите, че той е бил велик музикант само през 20-те г., ви препоръчвам да се сдобиете с тази колекция, защото заглавия като Louis Armstrong Plays W.C. Handy, Satch Plays Fats, The Real Ambassadors с Дейв Брубек и Кармен Макрей - това са някои от най-великите албуми на Армстронг, с някои от най-интересните му произведения. Това, което правим заедно с Mosaic Records, е да ви предоставим оригиналните албуми, но и също така ви отвеждаме зад кулисите, където Луис репетира, записва в студиото, говори с продуцентите си, ще чуете как всъщност се създава неговата музика. Ако преди това никога не сте изследвали тази територия, това е идеалният начин да го направите. A ако имате тези албуми и сте почитател на Луис Армстронг, в колекцията е включен материал от 4-5 часа, който никога не е бил издаван. Аз самият направих книжка с есе от 30000 думи, избрахме 40 фотографии за изданието, което е в ограничен тираж. Трябва да посетите mosaicrecords.com – единственото място в света, където се продава този проект. Ако обичате Сачмо или изпитвате любопитство към неговата личност, първоначално колекцията може да ви се стори объркваща, но всъщност е свидетелство за величието на Луис Армстронг и обхваща различни десетилетия от кариерата му.

©The Louis Armstrong House Museum

Всички фотографии в публикацията са предоставени от Къщата музей на Луис Армстронг

  • Интервюто на Таня Иванова с Рики Рикарди може да чуете чрез бутона „Аудио“.