Искрено, Ейми Лондон

Искрено, Ейми Лондон

Тя има красив глас, изящна вокална техника, а стилът й на пеене притежава нещо, което феновете обожават – искреност. Светослав Николов от Джаз ФМ радио разговаря с Ейми Лондон за нейните песни, музикалната сцена в Ню Йорк и усещането за благословеност. Можете да чуете интервюто тук и да го прочетете по-долу.

В новия си албум включвате джаз стандарти, теми от мюзикъли, филми, латино и дори авторски песни. Защо избрахте да направите диск с толкова стилово богат подбор?
Разнообразието на песните отразява моя жизнен опит и различните типове музика, които съм изпълнявала през кариерата си и от които взимам песни за моя репертоар. Израснах с бродуейските мюзикъли. Много джаз стандарти идват точно от тях. Ако погледнете джаз музиката от 20-те години на миналия век досега, ще видите, че има много композиции, които са именно от прекрасни спектакли на Бродуей.

Няколко песни в албума са с ваши текстове по композиции на Елмо Хоуп. Защо добавихте думи към неговите мелодии?
Елмо Хоуп бе бибоп пианист, който почина през 60-те години на миналия век, когато беше 44-годишен. Разбира се, не го познавам - когато е починал, аз съм била съвсем малка. Преди 7-8 години заедно със съпруга ми Рони Бен Хур бяхме във формация, която се наричаше Elmolenium Sextet. Свирехме музика на Елмо Хоуп. На пианото бе вдовицата му Бърта; покойният сега Уолтър Буукър свиреше на бас, Лерой Уилямс – на ударни и Чарлз Дейвис на тенор саксофон. В този момент към нито една композиция на Елмо нямаше написан текст. Толкова бях вдъхновена от красотата на неговата музика, че реших да добавя към нея своите думи. Първо това направих с It Could Be So Nice и започнахме да представяме песента в този вид. После написах текст към Such Eyes So Beautiful. Това са двете песни, включени в албума. От тогава насам написах текстовете към още няколко негови композиции. Обичам музиката на Елмо и искам да продължа да добавям текстове към нея. Пиесите му са красиви, наистина красиви. Освен това вдовицата му Бърта Хоуп много харесва моите текстове. Тя бе много щастлива, че съм ги написала. Радвам се, че на нея й харесват и че всичко се получи толкова добре.

Текстът на It Could Be So Nice е чудесен и много подхожда на музиката. Когато слушам тази песен, тя достига до мен с лекота и ме кара да мечтая. Получила се е много добре. И тъй като това е първата Ваша песен, излъчвана по Джаз ФМ радио, разкажете ни повече за нея.
Написах историята в момент, когато дъщерите ни – София и Ана - бяха на 2 и на 4 години. Животът ни като семейство, в което и двамата сме джаз музиканти на свободна практика, бе доста напрегнат, луд и забързан - постоянно правим нещо, опитваме се да даваме уроци, да изнасяме концерти, да поддържаме къщата чиста, да пускаме пералнята, да приготвяме вечеря и да бъдем сигурни, че децата са добре. Така че написах песен за това колко бяхме заети по това време и колко хубаво би било да можем да се отпуснем поне за малко и да се позабавляваме, защото работехме здраво през цялото време и непрекъснато правехме нещо.

В музиката ви чувствам много искреност. Имам усещането, че преживявате всяка дума, която пеете. А и заглавието на албума: When I look in Your Eyes! Тази искреност е толкова вълнуваща и така силно въвлича слушателя в песента, в музиката, в текста. Защо това е вашият стил на пеене?
Благодаря ви за тези думи! Всеки певец трябва да умее да разкаже на слушателя една история. Много е важно да направи това искрено. Слушателят веднага разбира, ако не е така. Певецът трябва да може да открие чувството на песента и след това искрено да го поднесе на слушателя. Вашата оценка ме трогва. Надявам се да продължа да пея по този начин. Винаги мисля за това, когато пея, а когато преподавам – това е първото нещо, което казвам на учениците си.

Какви са другите важни неща, които младите с амбиция да станат певци, задължително трябва да знаят?
Не са едно и две неща. Най-важното след умението да разказваш, е да изградиш постановка на гласа си. Всеки певец звучи характерно и с усвояването на вокалната техника се учи да се отпуска и да извлича възможно най-добрия звук от тялото си. Друго изключително важно нещо е слушането на музика. Така младите певци обогатяват своята култура и това се отразява на начина им на пеене. На следващо място идва това да си добър музикант. Когато певецът е на сцената с група, трябва да е достатъчно добър професионалист, за да си свърши работата, така че и инструменталистите да направят това. Двете страни трябва да са в баланс и равнопоставеност. Не бих искала инструменталната група да ме подкрепя, а да съм наравно с нея. Така съм неразривна част и гласът става почти като още един инструмент.

Живеете и работите в Ню Йорк – джаз столицата на света. Как това влияе на музиката ви?
Преместих се от Синсинати в Ню Йорк през 1980 година. Току-що бях завършила колежа и осъзнах, че Ню Йорк е джаз столицата на света. Трябваше да съм там, за да науча повече; трябваше да съм там, за да намеря най-големите възможности да пея. Много обичам живота в Ню Йорк. Обичам този град, в който срещнах някои от моите идоли, като Ани Рос и Джон Хендрикс. Тук се запознах и с Марк Мърфи, който също оказа голямо влияние върху мен и сега е мой приятел. Имах шанса да слушам на живо легенди, като Сара Вон, Ела Фицджералд, Каунт Бейзи, Джо Уилямс. Всичко това се случи, защото бях в Ню Йорк. Най-важното обаче е, че джаз общността в този град е много силна, голяма и открита. Тук е лесно да срещнеш други джаз музиканти – посещаваш клубове, говориш с хората и преди да си се усетил, си се запознал с 10-20 души за една вечер. На следващата вечер – още 20. Много е приятно да се срещаш с хора, да имаш клубни участия, да работиш с много други добри музиканти. Джаз общността тук е велика - и много оживена. Винаги се случва нещо интересно и има силен творчески дух. Чудесно е да си точно в сърцето на джаз сцената в Ню Йорк.

Чувствам се благословен за това, че съм чул вашата музика. Вие чувствате ли се благословена в живота и в кариерата си?
О, да, особено сега. От 25 години пея в джаз клубове в Ню Йорк и съм имала много вълнуващи моменти в кариерата си; сега най-вече, когато излезе този албум. Чувствам се благословена и в живота, защото имам прекрасно семейство – прекрасен съпруг и прекрасни дъщери. Това е на първо място. В музиката имам голямата подкрепа на Джана Хързен - президентът на лейбъла „Мотема мюзик", за който сега записвам. Чухте албума ми благодарение именно на нея. Вече ме познават джаз феновете не само в Съединените щати, но и в Европа, Азия и Южна Америка. Това ме прави щастлива. Сега доста пътувам. През следващите три месеца ще бъда в Италия, Франция и Лос Анджелис. Дълбоко ценя това, което се случва в момента. Искам да се срещам с все повече хора и да пея на различни места по света. Животът ми е много вълнуващ!