Какви са последните проекти, по които работите?
Работя по нов албум, който се нарича "Flute from the loom", смесвам го в едно звукозаписно студио. Също така участвам в проект с Дидие Локууд, Силван Люк и Виктор Бейли. Групата се нарича String Quartet. Работя и по един документален филм със заглавие "Соник Милър", в който се говори за музиката като език и как да развиваш артистичността си. Лентата е предназначена за хора с умствени затруднения.
Бихте ли ни разказали повече за Culture Mix – групата, с която идвате в София?
Culture Mix е точно това, което подсказва и името. Ние сме 5-6 души, които имат различен културен бекграунд. Събрали сме се около 5-6 души и нашите познания по музика се преплитат по време на концерт. Ние работим като един истински тим. Трима от членовете са от Франция, аз съм от Панама, имаме перкусионист от Италия, на пен свири музикант от Англия.
Вие сте един от музикантите, имали щастието да работят с Майлс Дейвис. Това сътрудничество е добра предпоставка за успешна кариера. Как се случиха нещата с него?
Той ми се обади по препоръка на Джак Дежонет, който по това време напускаше групата му и беше преценил, че съм подходящ да го заместя. Майлс ме чу да свиря с една формация в Ню Йорк и след това поиска да записваме заедно. Това беше през 1969 – 70-та година.
Какъв човек беше Майлс Дейвис?
На първо място отговорен. Мисля, че имаше дарбата да събира хората заедно – беше много добър продуцент. Не бяхме достатъчно близки, но всичките ми впечатления от него са изключително приятни. За мен опитът от работата с Майлс е много позитивен момент в кариерата ми.
Какво си спомняте за времето, когато свирехте с групата на Джон Маклафлин Mahavishnu Orchestra?
Мога да кажа, че беше много хубав период. Радвах се, че свиря заедно с много добри музиканти. Беше за кратко, но съм доволен, че бях част от подобна ситуация.
Чувала съм, че е имало проблеми между Вас и Джон Маклафлин.
Mеждуличностни проблеми имаше между всички членове на групата. Всеки от музикантите имаше различен бекграунд и разбиране за живота. Те искаха да дадат своя принос, особено като виждаха, че имаме успех. Понеже всички бяха великолепни музиканти не искаха да бъдат в сянката на Маклафлин, а да бъдат възприемани наравно с него. Това нещо се нарича "его". Мисля, че младите хора трябва да се пазят от егото си. Накрая Маклафлин се опита да държи всички "настрана". Понякога това работи, друг път – не. Не и този път.
Намирате ли разлика между това да бъдеш джаз музикант през 70-те години и сега през 2007 г.?
Напълно! Разликата е огромна. Музикантите днес трябва да бъдат по-космополитни, по-отворени към всичко, което се случва по света и в музикалния бизнес, но само в случай, че искат да бъдат успешни. В миналото музикантите си мислеха, че им трябват адвокати и мениджъри, които да взимат решенията вместо тях. Затова се стигаше до момента, в който някой поема отговорност за твоя успех или обратното – за провала ти. Днес ти самият трябва да се погрижиш за всичко, за да продаваш продукта, който предлагаш. Ти трябва да знаеш как се организират събития, как да се представяш пред публика и неща от този род. Звукозаписните компании не могат да ти помогнат особено много, защото продажбите непрекъснато намаляват. Да вземем например Мадона. Наскоро тя сключи договор за 120 милиона с Live Nation Incorporated, които се занимават с промотиране на концерти. Тук не участват Warner Brothers, Sony Music, EMI. "Защо да продавам дискове, като мога да печеля много повече от продажба на билети?" – това е логиката. Защо в такъв случай ти трябват звукозаписни компании? Това е посоката, в която се развива музикалната индустрия днес. Ето съществената разлика от преди 30 години.
В едно по-старо интервю казвате, че джазът е музиката на интелигенцията и допълвате, че той никога няма да има конкуренция в лицето на популярната музика, защото е много по-богат. Продължавате ли да мислите по същия начин?
Да. Става въпрос за много различни, противоположни неща, бих казал. Джазът наистина е музиката на интелигенцията. Популярната музика изразява само малка част от богатството на джаза, като взима от него и го предлага на масите. Затова наричаме тази музика "популярна". Така се прави музика за медиите. Тя е необходима на хората, за да имат някакви категории. Днес например на някой му е хрумнало да измисли определението "smooth jazz". Утре някой ще реши да използва друг термин, за да изкара пари. Същото е както с дрехите. Днес нещо е на мода, утре - не. Това е всичко.
Нека поговорим за соловата Ви кариера. Постигате огромен успех с дебютния си албум "Spectrum". Как създадохте музиката за него?
Този албум се появи, защото аз исках да изразя себе си като артист. Музиката оказваше влияние върху мен, още докато я правех. Тъкмо се бях разделил с Mahavishnu Orchestra, нямаше как да продължа да бъда част от формацията и така реших да запиша собствен албум – за себе си, за родителите ми. Аз не мога да създавам музика като Джон Маклафлин, аз пиша музика, която ме кара да се чувствам комфортно с нея. Например предпочтам тя да има по-грууви звучене. За мен беше много добра идеята от гледа точка на маркетинга да се представя като лидер на група със сериозни артисти, чиято музика обаче се възприема лесно от публиката. Оказах се прав.
Имали ли сте периоди в кариерата си, когато сте се чувствали дискриминиран за това, че сте барабанист?
Никога не съм се чувствал дискриминиран за това, че съм барабанист. Според мен ти сам определяш съдбата си. Ако знаеш какво правиш, трябва да продължиш независимо, че много хора ще те отхвърлят. Толкова пъти съм чувал: "Ти не можеш да направиш това, ти не можеш да направиш онова!" Моят съвет е най-добре да седнеш заедно с този човек, който не ти вярва и да му покажеш, че можеш. Накрая ще го оставите без думи!
От 3-годишен живеете в САЩ, там поставяте начало на кариерата си и ставате световноизвестен. Какво Ви накара в последните години да се установите в Европа?
Дойдох тук, за да науча много неща, което не може да случи в Америка. Ако погледнете историята и сравните корените, ще осъзнаете, че всичко идва от Европа. Аз бях провокиран от възможността да се уча и да сравня някои теории за изтока и запада. Западът е много млад, а на изток вече всичко се е случило. Това е цикъл, който се повтаря непрекъснато.
