Какви са Вашите музикални влияния?
Те са толкова много... Онзи ден говорих с един приятел и той ми запя песен на Франки Лейн, която не съм слушал отдавна, но веднага си я спомних. Това е песен от 40-те години. Харесвам още Брандън Лий. Обичам музиката на Бродуей и я записвам по джазов начин. Джон Хендрикс е много важен певец за мен. С удоволствие слушам Слай Стоун, Бийтълс – затова изпълнявам поп, R&B и джаз. Имам много влияния и това ми харесва. Мисля, че всеки, който се ограничава само в един стил музика, пропуска доста неща. В свят, в който е важно да имаш хитови звукозаписи, нямаш възможност да правиш твоята музика. Тук се крие опасността от прекомерната комерсиализация. Но за щастие аз имам възможността и продължавам да я имам – да правя музика за хората и точно тези дни започнах работа по нов албум.
Бихте ли ни разказали повече за този нов албум?
Джордж Бенсън и Ал Жеро отново са заедно и записват албум. Отменихме всичките си ангажименти освен концертите . Продължаваме с турнетата си, но спряхме всичко останало, за да имаме достатъчно време да направим този проект. Той ще бъде издаден от новата музикална компания Concord monster & Starbucks.
Нека се върнем назад в миналото. Как избрахте музиката?
Музиката избра мен. Бях 3-годишен, когато вече пеех в църквата. Майка ми беше църковен органист, баща ми беше чудесен певец. Представете си, чувах го да пее, още докато бях в утробата на майка си. Имах изяви пред публика преди да мога да пиша името си. Скоро след това разбрах колко е важно да можеш да изписваш името си, научих се да чета, започнах да ходя на училище и реших да имам истинска професия. Знаех, че не мога да си намеря работа, ако нямам късмета да стана професионален певец. Бях добър и в спорта, но едва ли щях да стана професионален бейзболист. Все пак имах мечти. След като работих 4 години като асистент рехабилитатор, разбрах, че съм по-добър певец и започнах да си изкарвам прехраната от пеене. Постепенно достигнах до момента, когато си казах: "Добре, ще го правя през цялото време, ще се посветя на музиката". През 1975 г. подписах първия си договор и така с албума "We Got By" започна професионалната ми кариера. Тъй като съм дълбоко свързан с музиката, ако сега бях рехабилитатор, пак щях се занимавам с музика, но само за удоволствие.
Преди години сте работили с българския пианист Милчо Левиев. Разкажете ни повече за това сътрудничество.
Милчо и аз бяхме част от музикалната сцена на Лос Анджелис. Тогава тя беше доста активна, имаше много повече джаз клубове. В този период всички ние – музикантите, бяхме като семейство. Срещахме се по няколко пъти в седмицата. Така поканих Милчо да работи заедно с мен. В резултат на това записахме композицията Blue Rondo A La Turk. Всъщност аз го поканих, именно защото е българин. Уважавам майсторството на българските музиканти и танцьори. Ритъмът в музиката ви може и да е нещо съвсем обикновено и нормално за вас, но за останалата част от света е нещо необичайно и впечатляващо. Намирам музиката ви за брилянтна, фантастична! Радвам се, че с Милчо бяхме част от сцената на Лос Анджелис, която за съжаление вече не е същата. Не се срещаме толкова често, колкото преди, а и аз съм зает, имам турне и нямам време ходя по клубове.
На края на този разговор ще Ви помоля да ни разкажете как прекарвате свободното си време. Какво обичате да правите?
Непрекъснато пътувам, но ми харесва да съм вкъщи и да ми е спокойно. Даже вече не ходя на почивка. Не искам да се качвам на самолет, да спя в хотел... Мога часове наред да седя сам със себе си или да се разхождам с приятели. Обичам да гледам телевизия, особено научнопопулярни филми по Дискавъри ченъл. Харесвам филми за мистерии, интересно ми е как и защо е извършено дадено престъпление. Рядко ходя на кино, но когато го правя истински се наслаждавам. Нямам някакво особено голямо хоби, може би освен любовта ми към космологията – интересувам се от планетите, звездите, галактиката.
