Нейният глас вълнува с дълбочина и изразителност. Станала първо известна като топ модел, Имани прекратява кариерата си на модния подиум, за да изгрее на музикалната сцена с поредица от успешни албуми и вълнуващи срещи с публиката. Музиката е нейна страст и любов, осъзната сила. С нея тя ще ни въздейства при срещата с иновативния ѝ актуален проект Voodoo Cello на 2 юни от 20 ч. в Зала 1 на НДК. В него слушаме любими класики от поп музиката през годините, аранжирани от самата Имани за осем виолончели – музика, с която тя символично прави заклинания. Организатор е Fest Team, Джаз ФМ е медиен партньор. Билети се продават в Билетния център на НДК и онлайн в Ticket Station.
Пеете песните във Voodoo Cello с дълбоко убеждение в гласа. В какво бяхте убедена, когато подготвяхте проекта, в какво сте убедена, когато го представяте пред публика?
Идеята бе да направя нещата по различен начин. Какво се случва, когато нямаш барабани, бас и китара, а осем виолончели, като на виолончелистите си отнел столовете и нотните пултове? Тогава се разкрива цял нов свят на възможности. Създадох тази програма с цел да отворя сърцата на хората и да видя какво се случва, когато се заставиш да направиш нещо необичайно.
И какво се случи за Вас?
Видях, че съм по-уверена, отколкото смятах, че съм. Щастлива съм, че направих аранжиментите на песните и режисурата на концерта. Не че се чувствам непобедима, но сега вече знам, че светът е по-голям, отколкото съм си мислела.
Голям и абсолютно прекрасен! Как се появи идеята за Voodoo Cello? Разкажете ни накратко историята на проекта.
Исках да го направя още през 2013 г., но тогава не му беше времето. Звукозаписната ми компания прецени, че трябва да запиша втори свой албум, което и направих. The Wrong Kind of War стана много успешен. Така че идеята не бе лоша. Но мисълта за Voodoo Cello не излизаше от главата ми. След умората от работата и раждането и на второто ми дете, поисках да се завърна с нещо различно и този проект, затворен досега в чекмеджето, излезе на преден план. Стъпка по стъпка започнах да работя по репертоара, да правя аранжиментите. Така през 2022 г. успях да го завърша. Беше дълго пътешествие.
Какво открихте в неговия край?
Никога не съм го мислела като албум, а като спектакъл. Но когато завърших албума, той вече бе станал съществена част от мен, тъй като за първи път бях и в ролята на продуцент съвсем сама, за първи път аранжирах песни на други изпълнители, отново аз самата. Почувствах се горда, тъй като не съм смятала, че съм в състояние да направя това. Тъй като съм самоук музикант, и аз като другите никога не съм чувствала, че имам всичко за дадено. Винаги е трябвало да се доказвам, че съм способна, колкото и останалите. За мен най-голямото постижение е шоуто. То е ново и никога не сте виждали нещо подобно. И продължава да се развива. Смятам, че може да стигне по-далеч, да се издигне по-високо. С всеки ден става по-добро. Гордея се с него.
Как чувствате силата на музиката да променя живота?
Вярвам, че с музиката достигаш право до сърцата на хората. Няма нищо по-директно от музиката. Тя е едно от най-ефикасните художествени жанрове – моментално докосваш сърцата на хората. Изкуството е начин да посрещнеш действителността, средство да отвориш съзнанието и сърцето си. Чувствам я като мисия. Не мога просто да пея за времето, а пея за нещата, които за мен имат смисъл, съответно – имат смисъл и за слушателите. Музиката е мощно средство за въздействие. Смирена съм пред нейната сила.
Как открихте призванието си за изкуство и как го осъзнахте като своя мисия в живота?
Не знам, става с течение на времето. Първо исках да пея, защото това ме караше да се чувствам добре. След това ставаш певец и отнема време да превърнеш пеенето в своя професия, която ще ти позволи да си плащаш наема. Това е, което мислиш в началото. А после осъзнаваш, че музиката докосва душата и те отвежда в държави като България, Литва, чак до Южна Америка – различни страни, различни култури, различни езици. Но има един общ език – музиката. Осъзнаваш, че си част от нещо по-голямо от това да си просто певец.
