Миналото не е носталгия, а мечта за бъдещето в модерната музика на италианския диджей и продуцент Никола Конте. С увличаща лекота той поставя музиката на 60-те и музиката на Бразилия в основата на съвременната си изказност – защото вярва в тяхната искреност. „Надявам се музиката отново да има силата поне да накара хората да мислят“, каза в интервю за Джаз ФМ радио Никола Конте. „За мен е много важно да съм много честен и открит. Така че създавам музика, за да се изразя, а не за да постигна определен материален резултат”. Още за неговата мечта за музиката и за света – в интервюто на Светослав Николов, което можете да чуете тук и прочетете по-долу.
Новият Ви албум е със заглавието „Любов и революция“. Защо се нуждаем от тях сега?
Истински се нуждаем. Не ми харесва как се развива светът през последните 20-ина години. Някои аспекти на капитализма трябва да се променят. През 80-те години имаше такъв момент на развитие, после дойде втората вълна – с падането на Берлинската стена. От този момент нататък ми се струва, че не вървим по правилния път. Говоря за свободата, за възможността всеки да живее нормално, необременен от притеснения за финансовото си оцеляване. Тези възможности трябва да даде на хората обществото на бъдещето. И тъй като не вървим в тази посока, идеалистично желая да има мирна революция, която да промени състоянието на нещата.
Каква сила има музиката да донесе тази промяна?
Преди години музиката имаше голяма сила да променя нещата, а сега тя е твърде обвързана с индустрията и на моменти в нея липсват дори емоция и дълбочина. Надявам се музиката отново да има силата поне да накара хората да мислят.
Да мислят – това е пътят към промяната. Много важно въздействие върху изкуството Ви има бразилската музика. Какво Ви пленява в Бразилия и нейната музика?
Връзката е дълга, започнала още с началото на интереса ми към джаза. Още в зората на кариерата ми като диджей съм с открити сетива, не подхождам с традиционните нагласи. Чувствам близка атмосферата на джаза от Западния бряг от 50-те години и съвсем естествено след това се увлякох по боса нова музиката. От този момент тя се превърна в саундтрак на живота ми. Така че връзката ми с музиката на Бразилия е както от естетски, така и от емоционален характер. Запазих този пламък, това влияние – и те проникват в музиката, която създавам. Днес важността им за мен е намаляла, но те са тук.
Като говорим за музиката от 60-те, за идеите на 60-те, за бразилската музика – те са пропити от идеята за невинност, която силно присъства и във Вашата музика. Къде изгубихме невинността си и как се случи това?
Това е много сериозен въпрос. Всъщност, не сме я изгубили, но тя бе засенчена от много разбити чувства, от негативни емоции. От определена възраст нататък тежките реалности на живота те карат да се промениш, за да се предпазиш, да се впишеш в този свят. Но невиността е тук и изкуството е неин изразител. Повечето артисти са хора, които са запазили невиността си и зареждат с нея своята публика. Невинността е тази, която позволява без страх да откриваш невиждани досега неща, да преживяваш емоции, които другите хора са притиснали много надълбоко в душите си. Така мисля.
Каква отговорност чувствате като творец?
Отговорността я възприемам в проявяването на това, което търся у другите. За мен е много важно да съм много честен и открит. Така че създавам музика, за да се изразя, а не за да постигна определен материален резултат.
В този път имате партньори в лицето на вокалистите, с които работите. Как се случва химията между вас?
Стефания, с която ще бъда в България, я познавам от много години – още когато тя бе млада певица. Тя беше една от първите вокалистки, която се появи в големия музикален рацвет в Бари през 90-те. Тогава тя бе много млада, но с много силен глас. От този момент винаги сме заедно. Понякога, когато съм на сцената като диджей, се нуждая от джаз глас, който да добави допълнителен нюанс. Така работя.
