„Глътка емоция и радост“ – така определя концертите в напрегнатата COVID-19 ситуация Христо Йоцов, с когото с трето събитие заедно щяхме да отпразнуваме неговия 60-и юбилей. На 30 ноември от 19 ч. на сцената на Държавна опера – Варна бе предвидено да бъде световната премиера на Jazz Cats Symphony. В момента между интервюто ни и публикацията на сайта обаче събитието бе отложено. То е пренасрочено за 20 януари.
„Този проект се разгръща от 4 – 5 години насам с два албума, предстои трети. Развитието предполагаше такава по-мащабна форма. Програмата е съставена от пиеси от репертоара на квартета, обогатени с равностойното участие на оркестъра. Той не само акомпанира. Програмата е конструирана така, че е хармонична между квартета и оркестъра.“ – описа Jazz Cats Symphony Христо Йоцов.
На барабаните ще е композиторът Христо Йоцов, ще участват още: Арнау Гароффе – тенор саксофон, Любо Цанев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, и Оркестърът на Държавна опера – Варна под диригентството на маестро Ганчо Ганчев. Събитието бе планирано като част от 21-я Коледен музикален фестивал. Проектът се реализира с подкрепата на Министeрството на културата. Когато се състои, спектакълът ще бъде записан и заснет, за да достигне до максимално широка аудитория.
Христо Йоцов е известен както със своите джаз композиции, така и с произведенията си в областта на класическата музика. „В моето съзнание те вървят паралелно. За мен е важна музикалната емоция. В моя случай съчетанието е съвсем естествено, тези два пътя вървят едновременно. Родителите ми са класически музиканти. Тръгнах от класическата музика, след това рязко превключих в джазовата пътека. Когато натрупах повече опит и смелост, възвърнах и класическата линия в живота си.“ – описва пътешествието в музиката Христо Йоцов. От 2000 г. насам той пише много класически и симфонични произведения, сред които шест инструментални концерта, както и мюзикъла „Сън в лятна нощ“, отново реализиран от Държавна опера – Варна.
„В момента нещата вървят по най-естествения начин.“ – продължава разказа си Христо Йоцов. „Джазът се съчетава със симфоничния оркестър по най-добрия начин. И джазът, и класическата музика разполагат с много богат исторически опит, с много натрупани знания, откривателства, експерименти, има невероятно значими фигури и в единия, и в другия жанр. Винаги използвам оркестъра както би трябвало да си звучи, не го насилвам с несвойствени задачи като суингиране. Суингът е единственото нещо, което рязко отличава джазовата музика от всичко останало. По някакъв магически начин джаз и класика се съчетават и непрекъснато се удивлявам как интуитивно оркестърът започва да суингира. Тогава си проличава чисто музикантската природа и порив. Много е хубаво!“
Това ще е третият празник, в който ще сме заедно за 60-ата годишнина на Христо Йоцов. На сцената на „Пловдив джаз фест“ в началото на ноември отбелязахме и 35-ата годишнина на групата му с Антони Дончев „Акустична версия“, а след това с два пъти отлаган концерт с Бигбенда на БНР под диригентството на маестро Дончев бе почетена и 60-ата годишнина на състава, с който Христо Йоцов е свързан още от младежките си години. Тези музикални среща в ситуация на ограничения заради пандемията са важни за публиката – те са подкрепа на духа, свързват ни с любимите ни музиканти, създават общност с другите почитатели в публиката.
И точно по време на пролетната карантина Христо Йоцов написа пиесата Brush It, която бе изпълнена с Бигбенда на БНР. Да преодолее изпитанията му помага силата на изкуството: „Поривът, необходимостта да правим това, което ни повдига духа, което знаем, че рано или късно ще се осъществи в среща с публиката и със споделяне на емоцията и на усещането, че взаимно имаме нужда от подобни противоотрови срещу всякакви кризи. Ако не е тази, ще е друга. Хората трябва да търсим спасение – както творците, така и публиката. Днес на концерти ходят хората, които имат вопиюща нужна от това. В други времена в залата ще видиш зрители, които случайно са попаднали или са водени от снобски желания. Докато сега нещата са много изчистени и тази една трета от публиката носи заряда на пълна зала. Тези хора ще дойдат на концерти при всички условия – те имат нужда от това. Това, че нещата в това напрегнато време се случиха, означава, че има хора, които не се отказват и се борят. Виждам как не се предават. В момент на изпитание се вижда кой кой е.“
Веднага след нашето интервю Христо Йоцов влиза в час в Консерваторията. Работата му като преподавател включва да образова и да възпитава, а също и да подкрепя. „Днес ще бъдат последните присъствени часове в Академията до края на годината. Отношенията ми със студентите далеч надхвърлят професионалната форма на общуване преподавател – ученик. Всички преподаватели ставаме нещо като психотерапевти, хора, които носим по-широка отговорност. От нас зависи тези деца да не изгубят вяра и да не се обезсърчат. Виждам, че някои вече са на ръба. Това, че сме заедно, вие, ние и всички, които дават мило и драго за музиката, е единственото нещо, което ме крепи.“ – казва за връзката помежду ни Христо Йоцов.
