Три години след създаването на групата, след десетки концерти на клубни и фестивални сцени и дебютен албум през 2017 г. проектът на Христо Йоцов Jazz Cats продължава своя вдъхновяващ път и развитие с нов компактдиск – Jazz Cats 2. Премиерата му е тази вечер в „София лайв клуб“ от 20 ч. Името на формацията прави връзка с джазовия жаргон, според който музикантите се обръщат по този начин един към друг и също така разкрива любовта на Христо към котките.
Без особено големи амбиции през 2016 г. барабанистът събира квартет от музиканти, който включва испанския саксофонист Арнау Гарофе, завършилия в „Бъркли“ пианист Любо Цанев и един от най-активните басисти у нас – Димитър Карамфилов. Христо разказва, че се е впечатлил от таланта на Арнау по време на концерт на „Брас асоциация“ и това ново, свежо присъствие го е подтикнало да постави начало на проекта. Изборът на Любо Цанев се е получил естествено заради интровертното и задълбочено отношение на пианиста към музиката и свиренето му, лишено от „външни ефекти“. Своята особено важна връзка с басиста в групата Христо Йоцов коментира така: „Активната позиция и енергия на Митко са нещо, което на мен много ми допада.“
Постепенно Христо усеща потенциала на квартета, а израстването на формацията довежда до музикалната еволюция, на която ставаме свидетели в новия албум Jazz Cats 2. „С течение на времето това от идея се превърна в група със своите вътрешни връзки – човешки и музикални, със своите характери…“ – казва барабанистът в интервю за Джаз ФМ радио. Вторият албум се различава от първия като звучене, но и като усещане. Христо откровено споделя, че когато е започнал работа по него, е бил много внимателен и е имал известна доза съмнение относно посоката. Ако в първия проект основата беше любовта към бибопа, тук звученето е много по-богато и цветно, а посоката: по-фюжън ориентирана. Звуковата палитра е подплатена от повече мъдрост, зрялост и улегналост. Ако в първия албум имаше свежата енергия и искрената радост, че си срещнал съмишленици, с които споделяте общи интереси и естетика, ето че сега тази енергия се трансформира, а това позволява по-пълноценно да се насладим на общуването и динамиката в групата, на доверието между музикантите и на майсторството им, което тук се разгръща все по-свободно и лишено от егоизъм.
Jazz Cats 2 включва 10 композиции, написани от Христо Йоцов. Той продължава любопитната концепция от предишния албум с всяка една от тях да представя различни състояния и емоции: „балансирани, бързи, бавни, минорни, мажорни, по-мъгляви, по-светли, по-сини, по-жълти.“, както Христо ги описва. „По отношение на музиката аз силно мисля в цветове.“ – казва той и също така твърди, че чува как звучи музиката още докато я пише. Jazz Cats 2 е населяван от умни котки, фънки котки, мистериозни котки, романтични котки, градски котки и т. н. Пиесата Giant Cats е препратка към класиката на Джон Колтрейн Giant Steps, а най-различната композиция в диска – Belly Dance Cats, е с етно звучене и е закачка с испанеца Арнау Гарофе, който брилянтно се справя с предизвикателството в свиренето на балканска музика. Всяка от темите грабва вниманието още от първия път, в резултат на което се е получил един слушаем албум, в който обаче няма компромиси с качеството.
„Артистът трябва да балансира – да е с една крачка напред пред публиката, но в същото време да не е толкова напред, че тя да не може да го последва.“ – казва Христо Йоцов и обяснява: „Когато пиша музика, се поставям на мястото на слушателя. Аз сядам и слушам. Харесва ли ми това? Увлича ли ме? Трепва ли ми нещо? Какво искам да се случи в следващата секунда? Каква история чувам? Разбирам ли историята, която ми разказва музиката?“ За начина, по който композира, барабанистът допълва: „Аз все още силно вярвам в основните и органични компоненти на музиката – мелодия, хармония и ритъм и по никакъв начин не се срамувам да използвам тези традиционни тежнения, които влияят на човешката психика.“
Най-силното въздействие си остава преживяването по време на живото изпълнение. „Нагласата на всеки един от нас е преживяването да е взаимно. Ние се нуждаем от отражението на енергията, която отправяме. Ако тя потъне отсреща и не се върне, ние страдаме. Така че този пинг-понг ефект го има непрекъснато.“ – казва Христо за взаимоотношенията между музикантите и публиката по време на концерт. „Винаги в музиката, която правя, аз се базирам на първичното усещане. Трябва в един момент да въздъхнеш и да се освободиш от това, което те е грабнало, понесло те е и в тази поредица от вълни на напрежение и отпускане се базира драматургията на всяка музика. Тя не е текст, който трябва да разбереш, тя е емоция, която трябва да усетиш.“ – казва още Христо Йоцов. Поглеждайки напред, пред групата предстои отваряне към нови пространства и излизане от пределите на България. Цялото интервю на Таня Иванова с големия барабанист и композитор може да чуете чрез бутона „Аудио“.
