Преди дни известният испански интелектуалец Хавиер Гома Лансон беше за втори път в България, за да представи в театралната зала на Софийския университет своята книга „Философия за света (и за всички в света)“, която излезе на български език от каталога на Издателска къща КХ – „Критика и Хуманизъм“, преводът е на Теодора Цанкова. Лекцията на Гома в София беше озаглавена „Всички ние сме поети и философи“. „Смятам, че всички мъже и жени са философи, защото всеки има своя гледна точка за света. Има една малка група от мъже и жени, които пишат книги. Основната им мисия е да подобрят интерпретацията, гледната точка за света.“ – казва испанският философ в интервю за Джаз ФМ радио.
Хавиер Гома (роден през 1965 г.) е философ, есеист и писател, отскоро и драматург, един от най-изтъкнатите испански културни дейци на съвремието. Той е дългогодишен директор на най-голямата испанска фондация за подкрепа на културата „Хуан Марч“. Гома има образование на класически филолог и правист, а пътят му във философията се утвърждава с работа върху категорията „подражание“ като етическо направляване, което по-късно нарича „образцовост“ – например в известната си философска работа „Тетралогия на образцовостта“. Освен с нея и с няколко други книги, Гома е изключително популярен именно със своите философски есета, някои от тях са смятани буквално за програмни: „Третата велика метафора“, „Вкусът и познанието на жизнения опит“, „Най-влиятелната идея на века“, „Величието на символа“.
В своята книга „Философия за света (и за всички в света)“ Хавиер Гома представя 63 микроесета, които са били публикувани в културните притурки на най-известните испански вестници. „Тези, които пишем трябва да подхождаме много внимателно към тези, които четат. Когато пишем, трябва да внимаваме с думите, които използваме във всяко изречение. В моя случай има доза уважение или чест, която отдавам на читателите. Отделям внимание специално на читателя и на минутите, които той ще посвети на моята книга. Когато читателите ти предоставят своето внимание, искам и аз да им го върна с лихвите, както го правят в банките. Това може да стане чрез теми за красотата, достойнството и всички хубави моменти в живота. И всичко това е поднесено в 1000 думи.“ – обяснява подхода в своите микроесета Хавиер Гома.
Испанският интелектуалец беше у нас по покана на Институт „Сервантес“, Посолството на Кралство Испания в София и Издателска къща КХ – „Критика и Хуманизъм“. По време на своята визита в България Гома беше гост в студиото на Джаз ФМ и Класик ФМ. Съвместното интервю на Таня Иванова и Георги Митов – Геми с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу може да прочетете някои фрагменти от разговора. Преводът е на нашия колега от Класик ФМ – Георги Митов.
За призванието на философията днес
„Най-скучната част от философията е тази, в която философите са се опитвали да имитират по някакъв начин, да наподобяват науката. И обратното – когато философията приема своята литературна същност, тогава четем такива автори като Сервантес, Омир, Толстой. Когато забележа, че съвременната философия борави с един доста тъмен език, един неясен език, който се отнася само до определена малка група хора, занимавайки се с теми, които са насочени предимно към департамента в университета, тогава философията губи своето призвание, което е като литературата – да се опиташ да осветиш чрез своите концепции онази тъмнина, която цари в ежедневния ни живот.“
За удоволствието да живееш в съвременността
„Аристотел казва: „Има известно удоволствие в това да живееш.“ Удоволствие е да правиш радиопрограма, например, удоволствие може да бъде това да бъдеш мъж или жена. Един поет казваше, че удоволствие за розата е да бъде роза. Така че първото нещо, което искам да подчертая е, че има удоволствие в това да живееш в комедията на живота. И както казва Монтен в неговите есета: „Опитваме се да изиграем по-добрата роля в една комедия.“ Има удоволствие в това да бъдеш съвременник. Не знам дали и у вас е така, но в моята страна през цялото време говорим за критичния гражданин. Аз казвам, че „критичен гражданин“ е нещо хубаво, но още по-хубаво би било да бъдеш гражданин, който изпитва удоволствие.“
За ценностите, от които имаме най-голяма нужда в момента
„Може би от елегантността, но не в повърхностния смисъл на тази дума. Елегантност произлиза от латински език, от „избор“, „избирам“. Съвременнното общество ни позволява малко или много да бъдем свободни мъже или жени. Не се отнася само до това да бъдем свободни, а да избираме правилно, да използваме коректно свободата. Преди няколко дни прочетох „Политика“ на Аристотел. Едно доста скучно четиво според мен, но в осмата му, последна книга има едно много ценно определение за това какво представлява волята. А тя е да се радваш, да обичаш и да мразиш по коректния начин. Така че е важно да обучаваме сърцето си, за да чувстваме правилно.“
За развитието на технологиите
„Проблемът е, когато имаме свобода без инструкции за употреба. Ето и един пример. Представете си, че преди 100 г. на всички българи им подаряват по един автомобил, който може да развива скорост до 300 км в час. Те имат свободата да го използват, но най-вероятно няма да могат да го направят. Естествено последствията от това биха били много инциденти. Социалните медии представляват именно това – все едно ти подаряват една супер бърза кола и резултатът от това са множество катастрофи. Но 100 г. по-късно българите вече знаят да шофират правилно. Те не само са свободни, но и елегантни. Така че това, което се случи със социалните медии, е, че прекалено бързо беше предоставена тази свобода на индивидите без инструкции за употреба. Но аз правя прогноза, че със социалните медии ще се случи това, което се случи с колите. Хората ще могат да управляват себе си, шофирайки внимателно.“
За съвременната култура, в която няма място за възвишени чувства и мисли
„Живеем във времена на вулгарност. Но аз нямам категрично негативно отношение към вулгарността. Противопоставям се на аристократичната култура на миналото, не защото тя не е създала големи неща, напротив, но това е била култура от и за малцинствата. В XX век опитваме нови неща, които са свързаността, съюза между равенството и свободата. Когато равенството и свободата се целунат, се ражда една грозна дъщеря, която е вулгарността. Така че това е доведената дъщеря на две хубави неща. В триумфиращата епоха на вулгарността възвишеното не е възможно. Възвишеното е онова, което е достойно да продължи във времето напред, да устои на всички препятствия. Грандиозното всъщност е противоположно на вулгарността, а вулгарността е перон за пристигащи и перон за заминаващи, така че нашето усилие се състои в това да трансформираме вулгарността в образцовост и да се опитаме да постигнем възвишеното в едно общество на равни.“
За музиката, тъй като Хавиер Гома сравнява своите микроесета с камерната музика
„Аристотел говори за важността на музиката в образованието, защото музиката ни кара да усещаме по-добре. Смятам, че в моя случай музиката е послужила за това да обуча сърцето си… При всички случаи имам моменти, когато музиката е един привилигирован път към възвишеното и ме кара да си мисля, че по този начин можеш да преоткриеш себе си.“
Снимка: от фейсбук страницата на Институт „Сервантес“
