Носителят на „Грами“ Гил Шахам идва за първи път в България, но вече обича страната ни заради нейната музикална култура, която той добре познава и чувства близка: „Обичам българската музика – в нея откривам жизненост, силна страст за живот и стремеж към богато преживяване. Има нещо в самата й тъкан, което усещам близко до себе си. Тя носи средиземноморско слънце, което чувствам със сърцето си.“ – каза той в интервю за Джаз ФМ и Класик ФМ. Цигуларят ще бъде солист на Оркестъра на Класик ФМ в изпълнението на цигулковия концерт на Бетовен под диригентството на Максим Ешкенази на 30 януари от 19:30 ч. в зала „България“.
Носителят на „Грами“ Гил Шахам ще изпълни Концерта за цигулка на Бетовен с Оркестъра на Класик ФМ
Когато, 12-годишен, за първи път чува тази творба в изпълнението на Давид Ойстрах, Гил Шахам е поразен: „Помислих си, че това е най-красивото произведение в класическата музика!“ Той откроява нейното съвършенство: „Изненада след изненада, в нея се разказва една прекрасна история.“ И намира сравнението й с живота за съвсем подходящо: „В самата творба има основен конфликт между ре мажор и ре минор, конфликт между радостното настроение във фа диез и по-мрачното излъчване на чистия тон фа. Характерно за Бетовен е това противоречие да изниква отново и отново, докато накрая е разрешено – слънцето изгрява в мажорна тоналност в жизнерадостния танц Рондо в третата част. Финалът дава огромно удовлетворение с неземна красота. Това е като чудо! Чудо, изразено с музика. Такава превъзходна музика е в състояние да промени живота!“ Гил Шахам обича да свири цигулковия концерт на Бетовен. Той току-що го изпълни на турне в Германия и в Азия със Симфоничния оркестър на Баварското радио под диригентството на Марис Янсонс.
Гил Шахам на турне със Симфоничния оркестър на Баварското радио, диригент: Марис Янсонс
Звездата на Гил Шахам изгрява като солист на Лондонския симфоничен оркестър, когато е на 17 г. Тогава в последния момент ангажимента си заради заболяване отказва Ицхак Пърлман. „Това е занаят, който носи голямо удовлетворение.“ – казва Шахам за своята работа. Трудът му е високо оценен – той спечели награда „Грами“ за албум с камерна музика с Андре Превен. Скоро след концерта в София ще стане ясно дали цигуларят получава второто златно грамофонче в живота си – тази година той е номиниран за втората част на своя албумен проект „Цигулковите концерти на 30-те“.
В България Гил Шахам ще свири на своята уникална цигулка „Страдивариус“ от 1699 г. Той разказва: „Нарича се „Графиня Полиняк“. Графиня Полиняк е била покровителка на изкуството в двора на Луи XIV в Париж, но също така и много влиятелна в музикалния живот на Венеция. Тя е един от поръчалите великите концерти на Вивалди, които днес продължаваме да слушаме и много обичаме. Тя организира първото изпълнение на „Четирите годишни времена“ извън Венеция – във Франция. Често си мисля, че тази цигулка е свързана с това.“
„Благословени сме с музиката!“ – обобщава Гил Шахам в интервюто, направено съвместно с Юра Трошанова, Радостина Узунова и Георги Митов от Класик ФМ. Можете да го чуете чрез бутона „Аудио“, а като текст – да го прочетете по-долу.
Гил Шахам с Нюйоркската филхармония, диригент: Алън Гилбърт. Снимка: Chris Lee
В програмата на концерта на 30 януари е включена и Симфония №6 „Пасторална“. Събитието е част от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“, в който вече чухме филмова музика, изпълнена от Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на носителя на „Грами“ Ричард Кауфман и ни предстои среща с носителката на престижното отличие Пати Остин. На 17 май от 20 ч. в Зала 1 на НДК тя ще изпълни програма в почит към Ела Фицджералд с Биг бенд „Брас асоциация“, воден от Ангел Заберски, и Оркестъра на Класик ФМ.
Пътувате много по света. За първи път идвате в България. Преди да свирите в страна, в която не сте били, изучавате ли нейната история, традициите й?
Това е моето първо пътуване до България. Толкова се вълнувам, че ще дойда при вас! През живота си като цигулар съм имал щастието да слушам българска музика, народна музика, изпълнена на цигулка. Вашата култура е толкова богата! Винаги съм искал да дойда във вашата страна – вълнувам се, очаквам с нетърпение да науча повече, да опозная хората.
Как чувствате България и българите чрез музиката ни, която сте слушали досега?
Обичам българската музика – в нея откривам жизненост, силна страст за живот и стремеж към богато преживяване. Има нещо в самата тъкан на българската музика, което усещам близко до себе си. Като дете израснах в Израел, сега живея в Ню Йорк, но в музиката ви има средиземноморско слънце, което чувствам със сърцето си. Тази перспектива към живота я усещам с душата си.
Вече ни познавате добре! Скоро ще се убедите в това.
Очаквам с нетърпение да открия още!
В България ще изпълните цигулковия концерт на Бетовен. Напоследък се посветихте сериозно на тази творба – току-що я изпълнихте на турне в Германия, а също и в Азия със Симфоничния оркестър на Баварското радио под диригентството на Марис Янсонс. От кога свирите този концерт и как се разви усещането Ви за него през годините?
Цигулковият концерт на Бетовен е крайъгълен камък в репертоара на цигуларите. Толкова много се е говорило за него! Моята връзка с творбата започна, когато бях на 12 години и я открих в запис на великия цигулар Давид Ойстрах. Помислих си, че това е най-красивото произведение в класическата музика. В самото начало има пасаж, в който цигулката свири триоли, акомпаниращи красивата мелодия, която оркестърът изпълнява. Като 12-годишно момче слушах и си мислех: „Това е чудо!“ Беше толкова невероятно! Не можех да спра да го слушам отново и отново. На следващата година учителят ми по цигулка ми позволи да го разуча – и от тогава насам непрекъснато го свиря. Щастливи сме да имаме този шедьовър, предаден ни от Бетовен. Когато го е създал, той е бил в творчески вихър и е композирал шедьовър след шедьовър. Поразява ме неговият мащаб! Тези 30 минути са фантастично пътешествие – Бетовен е майстор-разказвач с ноти. Няма нито една нота, нито едно изречение, което да е предсказуемо. В творбата няма изненади, но тя е толкова органична, че не можеш да си представиш да махнеш дори една нота. Произведението започва с четири удара на тимпаните, които навремето вероятно са целели да извадят публиката от нейното спокойствие. Веднага след това има хармонизиран хорал – красива мелодия, изсвирена от дървените духови инструменти. Няма и 20 секунди, и влиза цигулката. Всичко е като театрална постановка – начина, по който сцената се населява от актьори. Първите цигулки влизат като че ли с фалшив тон – до диез, четирите удара на тимпаните, които сме чули по-рано... И така – изненада след изненада, се разказва една прекрасна история.
Така е и в живота. Вие определяте този концерт като „променящ живота“. Какъв отпечатък оставя той върху Вас?
Прав сте в това, което казахте – концертът наистина е като живота. В самата творба има основен конфликт между ре мажор и ре минор, конфликт между радостното настроение във фа диез и по-мрачното излъчване на чистия тон фа. Характерно за Бетовен е това противоречие да изниква отново и отново, докато накрая е разрешено – слънцето изгрява в мажорна тоналност в жизнерадостния танц Рондо в третата част. Точно като в живота, имаме мелодия, която започва бурно и мрачно (пее), тя се преобразува 20-ина минути по-късно, точно както развитие търпи образът в една пиеса, и става (пее) ведро и мажорно в бавната част, накрая същата мелодия се завръща като танц (пее). Така е в живота, такава динамика претърпяват нашите чувства, така се променяме и развиваме самите ние – точно както мелодиите в шедьоврите на Бетовен.
Накрая всичко е наред.
Финалът дава огромно удовлетворение с неземна красота. Това е като чудо! Чудо, изразено с музика. Бетовен е написал тази творба толкова бързо – говори се, че мастилото не е било изсъхнало върху страниците, когато те са поставени на щимовете на музикантите. И наистина е било така – той е дал на цигуларя Франц Клемент нотите сутринта в деня на концерта през 1806 г. във Виена. Клемент е четял нотите за първи път пред публиката. Някои елементи от творбата повдигат въпроси – например рондото в последната част се завръща три пъти. Всеки път, когато Бетовен е писал „да капо ал тема“ – завръщане към същата мелодия, той не е повтарял мелодията буквално, а я развивал с вариации. Така че днес си задаваш въпроса какво щеше да се случи, ако Бетовен е имал още 20 минути на разположение да работи върху концерта.
Много съжалявам, че това е единственият цигулков концерт на Бетовен. Когато го чух за първи път – бях съвсем нов в класическата музика, веднага исках да чуя втория му концерт за цигулка…
О, толкова е хубаво това, което казахте!
… Но такъв няма…
Много ми хареса това, което казахте за тази творба. Мнозина са почувствали това. Напълно сте прав! Такава превъзходна музика е в състояние да промени живота!
Така е. Има толкова много хубава музика – а при вас неотдавна отмина прекрасен месец август, в който свирихте Брамс, втория цигулков концерт на Прокофиев, също и Чайковски и Корнголд – всички те в един месец. Трудно, интересно или забавно – как точно бихте описали преживяванията си тогава – да изпълните толкова различни творби?
Чувствам се щастливец, че имам възможността да изследвам мъничка част от цигулковия репертоар. Всяка творба е нов свят, собствена вселена. Чувствам моята работа като работата на актьор – излизаш на сцената и претворяваш написаното на листа, опитваш се да му вдъхнеш живот за публиката. Това е занаят, който носи голямо удовлетворение. Щастлив съм, че мога да ги свиря! Тези четири творби са лични мои любими, освен че са всепризнати велики шедьоври.
Вторият цигулков концерт на Прокофиев, заедно с втория на Барток, изпълнихте във втората част на Вашия албумен проект „Цигулковите концерти на 30-те“. Поздравления за номинацията за „Грами“ и успех при гласуването! Какво означава за твореца наградата „Грами“ – вече имате престижното златно грамофонче за албума с камерна музика с Андре Превен? Как това отличие са отразява на музиканта и какво означава то за неговата работа вбъдеще?
Много бях щастлив да спечеля наградата, а след това – отново да бъда номиниран. Чест е работата ти да получи такова признание! Особено когато съм в конкуренция с такива прочути майстори, които високо ценя и дълбоко уважавам. Когато ме номинараха първия път, беше много интересно да присъствам на церемонията. Возих се в асансьора с Ерик Клептън – благоговея пред него, целунахме се с Ванеса Уилямс, слушах Уитни Хюстън на живо… Така че това е прекрасно шоу, по време на което имаш щастието да видиш колеги от много различни музикални поприща и жанрове.
И всичко това е за творческото изящество и за споделянето на музиката, която обичаме. 30-те години на миналия век силно Ви привличат – какво чувствате към тях, как усещате музиката, създадена тогава?
Преди десетина години се замислих върху големия обем цигулкови концерти, създадени през 30-те години на миналия век от велики композитори – даже не през цялото десетилетие, а от 1931 до 1939 г. Изчетох списъка на приятел: Стравински, Прокофиев, Бела Барток, Бенджамин Бритън, Уилям Уолтън, Паул Хиндемит, Карл Амадеус Хартман, Самюъл Барбър, Ернст Блох… Има и много други – Карол Шимоновски, Кастелнуово-Тедеско… Всички те са написали цигулкови концерти по едно и също време – в рамките на тези 8 год. Моят приятел каза: „Ти току-що изреди най-големите композитори на целия XX в.!“ Не съм сигурен, че са всичките, но са поне 90% от големите на изминалото столетие. Тези цигулкови концерти те насочват към мисълта за духа на тази епоха. Свирих във Вашингтон с Националния симфоничен оркестър. Един слушател след концерта красноречиво посочи: „Гил, 30-те години на миналия век са били много специални, хората са се чувствали като че са на ръба на вулкан в очакване на изригването.“ Той ме попита как това се е отразило върху музиката от онзи период и как е свързано с музиката, която се създава днес, как се съотнася към нашето съвремие. Истината е, че не мога да отговоря на този въпрос, но ми е интересно да го задавам и да изслушвам мненията на хората.
30-те години са специални не само за писането на музика, но и за изпълнението й. Свързваме ги с някои от най-големите цигулари…
Така е!
… Като Йехуди Менухин и други. Изпълнителите днес – какво прави един артист изявен?
Много добър въпрос! Нямам конкретен отговор. Но това, което виждам, срещайки се с обучаващи се в музикални училища по целия свят, е, че изпълнителското майсторство като цяло е на изключително високо ниво. Може и да греша, но мисля, че то никога не е било толкова ярко. Това може би се дължи на факта, че живеем в информационна епоха, когато можем да чуем всички записи, правени някога, само с едно докосване с пръст: отваряте ютюб на телефона си – и готово! – слушате най-превъзходните цигулари. Може би повече информация означава по-голямо вдъхновение!
Точно това мисля, че е най-доброто определение.
Може би е така, а може и да не съм прав. Но виждам, че качеството на изпълненията става все по-добро и все по-добро.
Работили сте с поне един български музикант – Мила Георгиева. Тя е концертмайстор на Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт…
И е превъзходна цигуларка!
Така е! Обичаме да я слушаме! В края на януари ще свирите с Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Максим Ешкенази. По-късно през годината Ви предстои изява с Columbus Symphony под диригентството на Росен Миланов. Как се чувствате в компанията на българи в света на Вашата музика?
Без съмнение българската музика има богата и значима история! Тя е част от моите пристрастия като цигулар. Толкова е хубаво, че младо поколение творци продължава тази традиция, която датира от столетия. Чудесно е, че тя се развива.
Очакваме концерта с нетърпение! И той е съвсем скоро! Ще изпълните цигулковия концерт на Бетовен и със Симфоничния оркестър на Балтимор под диригентството на Марин Алсоп. Смятате ли, че днес все още има предубеждения към жените на диригентския пулт?
Винаги съм се надявал да виждам повече диригентки. Мисля, че едва сега сме свидетели на това. Когато погледна назад към поколението на дядо ми и баба ми, там не виждам и много цигуларки. Днес това е анахронизъм. Да се надяваме, че положението с жените на диригентския пулт ще изглежда така вбъдеще.
Движим се напред! Само няколко дни след концерта си в България ще отпразнувате рождения си ден. Разбира се, всеки рожден ден е повод за размисъл за миналото и мечти за бъдещето. Когато обърнете поглед към пътя си в музиката, какво бе решаващо за Вашия успех – Дороти Дилей в „Джулиард скуул“ или пък пробива, когато заместихте Ицхак Пърлман за поредица от концерти с Лондонския симфоничен оркестър? Какво бе наистина важно за тласъка на Вашата кариера и за развитието й през годините?
В ретроспектива виждам колко късмет съм имал в живота си с музиката. Беше голям късмет, когато, 17-годишен, можах да свиря в Лондон с Лондонския симфоничен оркестър и Майкъл Тилсън Томас. Тогава великият цигулар Ицхак Пърлман отмени участието си заради инфекция на ухото, поради която не можеше да лети и нямаше как да пристигне от Ню Йорк. В търсенето на заместник от Лондонския симфоничен оркестър се обадиха на мен. Мога да си представя, че преди това са звъннали на стотина други цигулари и никой от тях не е имал възможност да поеме ангажимента. И така, току-що завършил училище, се озовах на борда на „Конкорд“ от Ню Йорк за Лондон и свирих с Лондонския симфоничен оркестър. Това беше щастливо начало, голям късмет – звездите се бяха подредили правилно на небосклона. В тази седмица явно нямаше много новини и медиите подробно отразиха случилото се – и телевизиите, и печатът. Внезапно аз, младият музикант, бях обсипан с покани да свиря. Това беше голям шанс! Вратите пред мен се отвориха и започнах да свиря. От тогава насам имам късмета да ме канят да изнасям концерти по целия свят.
Това е, защото се вижда колко много обичате музиката, колко много обичате да свирите!
Имам голям късмет! Благословени сме с музиката!
Тази любов се чувства и във връзката Ви с Вашата цигулка – тя е много специална. Разкажете ни как тя достигна до Вас и какво чувствате, когато я държите в ръцете си.
С тази цигулка имах късмета да се срещна приблизително по същото време, когато свирих в Лондон. Тя бе собственост на един господин от Чикаго, покровител на изкуството. Когато реши да продаде цигулката, ми даде първа възможност да я купя. Сега, много години по-късно, е истинско щастие да продължавам да свиря на нея. Тя е „Страдивариус“ от 1699 г. Нарича се „Графиня Полиняк“. Графиня Полиняк също е била покровителка на изкуството в двора на Луи XIV в Париж, но също така и много влиятелна в музикалния живот на Венеция. Тя е един от поръчалите великите концерти на Вивалди, които днес продължаваме да слушаме и много обичаме. Тя организира първото изпълнение на „Четирите годишни времена“ извън Венеция – във Франция. Често си мисля, че тази цигулка е свързана с това. Винаги изтъквам, че и след смъртта на графиня Полиняк семейството й продължава да подкрепя изкуството. Изумително е, че и до днес фондация „Полиняк“ подкрепя музикантите и дава поръчки за създаването на творби на най-големите имена на XX в. Това е фамилия, която подкрепя музиката и помага на изкуството вече над 300 години.
Източник на снимките: фейсбук страницата на Гил Шахам
