Още първият ден на „Банско джаз фестивал“ ще ни срещне с фантастичния унгарски барабанист Герго Борлай и неговия проект Electric Shock. Фюжън музика от най-високо качество и близка връзка с публиката – това описва концепцията на групата. Тя държи на наследството, което в изпълненията ѝ звучи на езика на съвремието. „Нашата музика е млада и свежа. Тя е изпълнена с дух на уважение към нашите герои, към създаденото преди нас. Но тя живее в настоящето – много е свежа, много, много соулфул. Много ще ви хареса!“ – казва Герго Борлай в интервю по Jazz FM. Важността на традицията той винаги подчертава в своите лекции и майсторски класове, както ще направи и на „Банско джаз академия“. Обучавайки младите таланти, той свири с тях в продължение на часове, за да ги отведе до извора на знанието и концентрацията. Неговата музика е сложна, но изсвирена така, че да е достъпна за публиката. Именно във връзката с аудиторията той намира смисъла на музицирането, както научаваме още от интервюто му за Jazz FM. Можете да чуете разговора в плейъра под основната снимка и да го прочетете като текст по-долу.
Вие сте неудържим в музиката. Как тя Ви изпълва с енергия и как предавате този заряд на публиката?
Обожавам музиката и винаги е било така. Музиката е моята духовна храна, тя ми дава сила за пълноценен живот. Постоянно ми се свири и ми се слуша музика, говори ми се за музика, приятелите ми са предимно музиканти. Музиката е лек, музиката е силата на живота.
Музиката е Вашият живот. Така е било още от детството. Как открихте страстта си към музиката и как развихте своя талант?
Започнах много рано. Бях на три години, когато започнах да свиря на барабани. Моите родители бяха звукорежисьори в Унгарското национално радио и имаха възможност да носят музика вкъщи. Говорим за последното десетилетие на комунизма, когато правителството недолюбваше западната музика. Така за първи път чух Take Five на Дейв Брубек, когато бях на три години и веднага засвирих груува, който свири Джо Морело. От тогава правя едно и също – свиря.
И никога не сте имали усещането, че музиката ви отнема нещо.
Не, никога. Това е невъзможно.
Вие сте щастлив човек и ни правите щастливи.
Наистина е така.
Разкажете ни за Electric Shock – групата, с която ще дойдете на Джаз фестивала в Банско.
Създадохме групата Electric Shock, когато нашият китарист Майк Готхард записа едноименния албум – втори в дискографията му. Тогава го изсвирихме на живо в Будапеща. Нашият оригинален басист Антон Давидиянтс – световен музикант, роден в Москва, е много зает. Така че на негово място е Мартин Гудич – първият световноизвестен унгарски басист. В музиката ни има нотка блус, но тя носи силния заряд на фюжъна и е много позитивна. Ние сме изпълнени със сила и гледаме положително на света. Така че музиката ни е мощна и позитивна. Майк Готхард е един от най-добрите китаристи и го казвам аз, който десетилетия наред свиря с китаристи от световна класа. Нашата музика е млада и свежа. Тя е изпълнена с дух на уважение към нашите герои, към създаденото преди нас. Но тя живее в настоящето – много е свежа, много, много соулфул. Много ще ви хареса!
Ние ще сме там, за да ѝ се насладим. Разкажете ни за посвещението си към музиката и поднасянето ѝ на нови публики и нови поколения творци. Вие сте и активен музикант, и преподавател. Как пренасяте музиката към младите таланти и публики?
Не съм точно преподавател, но обичам да говоря с по-млади хора за музиката, обичам да правя майсторски класове и клиники. Върша това от много години. Забелязал съм, че не поставям по-младите музиканти в рамките на концепция, не искам да ги ограничавам в една идея за музиката. Те са много по-отворени към света, отколкото ние сме били на техните години. Заради Ютюб и дигиталните платформи, те виждат цялата картина. Единствено им говоря за историята на музиката. Нужно е да я познават, за да имат наистина поглед в пълнота. От там идва музиката, която харесват и свирят сега. Те не познават добре историята на музиката и корените. Това е ок, но обичам да им разказвам. Когато говорим за барабанисти, съм забелязал, че мнозина не знаят как да се упражняват. Те нямат търпението да се занимават сами – и чисто физически, и като нужна концентрация, и като целенасоченост. На младите музиканти обичам да говоря и за това. Когато сме на лагери или ме поканят да съм гост лектор, свиря с участниците в обучението. Обикновено не изнасям лекция, а каня младежите да ми задават въпроси, на които отговарям. Най-важното – свиря с тях часове наред и се опитвам да ги заведа там, където да намерят знанието, търпението и целеустремеността в упражненията.
А що се отнася до публиката, която запалвате – как се чувствате, когато свирите, хората ви аплодират, изцяло въвлечени в музиката?
Обичам да свиря за хората. Ние свирим за публиката. Разбира се, нашето изпълнение трябва да бъде на възможно най-високо ниво, това е нещо, което ние трябва да постигнем. Но да свириш за хората е най-магичното нещо на този свят. Да се свържеш с тях, да ги накараш да реагират, да ги преведеш в едно преживяване от А до Я – ето, това е най-прекрасното! Моят стил на свирене не е ужасно сложен. Свиря трудни неща, но на първо място искам да говоря чрез инструмента си, да дам на хората възможно най-богатата информация. Най-вече се стремя да създам усещането за шоу, да съм свръхположителен в отношението си към публиката, защото ние свирим за нея.
