За една от най-притегателните български актриси – Катя Паскалева, ще си спомним с поредица от събития в следващите дни. В програмата на „Киномания“ на 26 ноември в кино „Люмиер“ ще бъде показан документалният филма на Ема Константинова и Георги Тошев „Катя Паскалева. Последната роля“. Същият ден в НДК се открива изложбата „Аз, Катя!“, а на 5 декември в литературен клуб „Перото“ Георги Тошев ще представи книгата-албум „Жените в мен“.
„Катя Паскалева. Последната роля” е 60-минутен документален филм, който разказва историята на актрисата, чиято звезда изгрява с филма „Козият рог”. През годините Катя Паскалева е участвала в над 20 филма и в десетки театрални постановки. „Последната роля“ ни среща с една чувствителна жена, често разкъсвана от съмнения, но в анотацията на филма се посочва, че тази жена „е живяла „красиво и безотговорно“ във времената на „предписания“ и ограничения“.
„Истината е, че първият филм, който гледах с нея, както повечето българи, е „Козият рог“ – споделя Георги Тошев при гостуването си в ефира на Джаз ФМ радио. „Спомням си, че ме заведоха на кино, беше в Несебър, аз бях много малък, но този филм толкова ме порази и той ме порази с историята, написана от Хайтов. По-късно си дадох сметка за виталността на Методи Андонов, изключителната камера на Димо Коларов, но за мен „Козият рог“ тогава беше Катя Паскалева – превъплъщението на момичето, което се превръща в момче, за да отмъсти, но разбира, че любовта, че жената в нея е по-силна от отмъщението, и че тя е готова да даде всичко от себе си за тази любов.“ – казва още Георги Тошев и заключава: „Тази неистовост, която за мен е запазена марка за таланта и личността на Катя Паскалева, по-късно разгърната във филми като „Матриархат“, „Вилна зона“, „Памет“, наистина показва, че има незаменими таланти, незаменими артисти. Катя е от тези български творци, които са незаменими и недокоснати от времето.“
Освен чрез филма „Катя Паскалева. Последната роля” до интимния свят на голямата българска актриса ще се докоснем и чрез документалната книга-албум на Георги Тошев „Жените в мен“. Всъщност той създава два ръкописа, първият от които решава да изтрие, въпреки че става дума за традиционна биографична книга, базирана на свидетелства и архиви. „Много мислех кой съм аз, за да се изказвам върху нечий живот. Особено живота на Катя, който аз познавах.“ – споделя Жоро Тошев и отново се връща към своите спомени: „Аз съм играл в театъра с нея. Ние сме играли в „Чайка“, аз бях в ролята на сина й Треплев, а тя играеше Аркадина. Това беше, когато празнувахме нейната 50-та годишнина в Сливенския театър. Познавах интимната страна на Катя – не само актрисата, не само филмовата икона, но познавах човека Катя Паскалева. Когато два месеца живееш в гримьорните на Сливенския театър в трудни условия, каквато беше зимата на 1995 г. по времето на Жан Виденов, и целият ти бит се побира в малкото неща, които може да си позволиш да си купиш, тогава тя – най-известната, най-голямата, ни събираше нас младите актьори и ни готвеше. Грижата на Катя Паскалева е нещо, което винаги ще минава през мен и то някак си е много по-различно от образите, които тя е оставила. Ето защо реших да направя документална книга за нея.“
Заемайки се с реализирането на идеята си, Георги Тошев заминава за Лондон, където преминава курс по творческо писане на документални книги, „защото това се оказа много труден жанр.“ – казва Жоро. Той се запознава със съдържанието на различни архиви и дневниците на актрисата, и в отделните глави оставя главната роля на нея, а той самият се отдръпва от текста. „Книгата завършва с последните бележки, които Катя е написала в болницата вече много болна при пълна невъзможност да говори, тъй като беше оперирана от рак на гърлото. При Катя има нещо уникално и много ценно, и симпатично за нас, които я наблюдаваме по някакъв начин и искаме да я разкажем. Катя дебютира в голямото кино с ролята на Нейме във филма „Краят на песента“, отново по Хайтов, където е безмълвна. Ролята, която я превръща в абсолютна звезда, е на Мария в „Козият рог“ – също безмълвна героиня. Катя завършва живота си без думи. Без глас. Да отнемеш гласа на една актриса – не знам дали има по-голямо наказание, но знам, че Катя се справи с това по един изключително тих и достоен начин: пишейки.“
В следващите седмици ще опознаем един друг талант на Катя Паскалева – тя е обичала да рисува, но никога не е имала необходимото самочувствие, за да покаже публично картините си. Двайсет и две нейни живописни платна ще бъдат представени по време на изложбата „Аз, Катя!“, която се открива на 26 ноември в Мраморното фоайе на НДК и ще продължи до 4 декември. Катя е повлияна от своя първи съпруг – големия български художник Георги Божилов – Слона и от други пловдивски художници от края на 60-те и началото на 70-те години. В експозицията са включени три портрета на актрисата, направени от Златю Бояджиев и една картина, която не е показвана досега – „Любов“. Тя е нарисувана от Слона по време на семейния им живот. Изложбата включва и 12 фотографски портрета, половината от които ще видим за първи път.
„Аз мисля, че това, което се мъчат да ни отнемат в последните години, предимно политиците, и не само те, е нашето достойнство.“ – казва Георги Тошев в края на интервюто за Джаз ФМ. „Героите на моите филми, които отвъд таланта – първия признак, по който се влюбвам в тях, имат нещо, което е много повече, много по-ценно и това е достойнството. Такава беше и Катя – тя е непокътната от времето, непокътната от обществени и политически строеве. Тя нарича себе си „сгъната“ и съжалява, че голяма част от живота й е минала по времето на социализма. Катя Паскалева беше първа на площада, и първа се разочарова от мимикрията на демокрацията в България. Но през всичките тези години, при цялото това разочарование, трупано мълчаливо, Катя запази достойнството си. Аз мисля, че винаги ще се влюбвам в личности, които успяват да съхранят това най-лично човешко качество – достойнството. То винаги ще побеждава страха, който пък други искат да ни вменят, защото страхливият човек не е свободен, той е сгънатият човек. Аз вярвам обаче, че светът принадлежи на свободните личности.“ – заявява Георги Тошев в интервю на Таня Иванова. В разговора, който може да чуете чрез бутона „Аудио“, журналистът коментира терористичните атаки в Париж и последствията от тях, тъй като семейството му от години живее във френската столица.
