От няколко дни с новата си самостоятелна изложба „Лека майонеза“ проф. Георги Янков успява да ни привлече с чудесното си чувство за хумор, да ни отклони от страховете около пандемията и да ни провокира с въпроси и търсенето на отговори чрез заложения двойствен смисъл в повечето от показаните произведения. Събитието се провежда до 4 март в One Gallery в София.
Преди година в същото пространство се проведе предишната изложба на автора - „Объркана комуникация II: Постреализъм“ и някои от темите, залегнали в работите тогава, сега са представени по нов начин, като художникът се насочва към друга медия. „Аз отдавна бях решил да експериментирам, да работя с неон. Една част от нещата, които са направени с тази нова за мен техника, са абсолютно графични, плакатни хрумки и вицове, които в случая исках да направя чрез светещата линия.“ – казва в ефира на Джаз ФМ проф. Георги Янков - ректор на Националната художествена академия. Успоредно със своите ангажименти в престижното учебно заведение той има сериозен опит в рекламата и споделя, че неонът винаги го е привличал по някакъв начин. „Той може да се извие по линията, която си нарисувал на ръка и светенето придава особено излъчване на работата.“ – допълва художникът.
Един от неоните е играта на думи Exit-Exist; позната от предишната изложба, където беше представена като живописно платно. И двете произведения дават възможност за голяма свобода в интерпретацията, включително и по-философско вглъбяване в темата. Още с влизането си в галерията посетителите са посрещнати от усмихнатия Георги Янков. Неговият лик в естествен размер е отпечатан и изрязан от пресован картон. Следват поредица от неони, в които е залегнал плакатният виц и които създават усещане за взаимното преплитане на светлина и сянка. Втората част от изложбата включва кинетични инсталации. Сред тях е серията с куфари, наречена „Къса памет“. Проф. Янков е показвал отварящите се сами куфари и преди, но сега е преценил, че много добре допълват най-новата инсталация, представляваща шкаф с вратовръзки - една от най-енигматичните и обсъждани работи в изложбата.
Георги Янков е голям образ. Поемам отговорността за цялата двусмислица на определението. Когато е в настроение той разхожда своя Джак Ръсел териер, все едно е панаирджийска мечка. Като доказателство вижте и неговите образи двусмислици, които показва по изложби. Те са големи образи на големия смисъл, нараснал заради собственото си противоречие. Например вклиняването на една буква в изписването на Exit и превръщането му в Exist, е преобръщане на значението и негово допълнение. Освен дължина, ширина, дълбочина и време, сякаш се активира някакво пето, допълнително измерение на смисъла в неговата двузначност. Проблемно е съществуването в постоянно състояние на търсене на изход. Доста по пълноценно ми се струва търсенето на входове, но не и ако житейският ти избор е сведен до евакуация. Спешно напускаме местообитанията на надеждата за един разумен свят, споделен с едни разумни хора. Евакуационния план, който ни предлага авторът е чисто въображение. Зрителят е подканен да си въобрази, че го е разбрал, а как ще действа си е негова работа. Изложбата „Лека майонеза“ в One Gallery на Георги Янков е вход-изход към един многоизмерен свят на големи, плътни, сияещи образи. Те са свръхуголемени и свръхпотентни, защото съдържат фрагменти от причудливата реалност, формули от уравнението на живота. Те са знаци, които с лекота ни допускат до себе си, но разберем ли посоката към която ни упътват ни стягат като с менгеме. Според „Теория на относително леката майонеза“ нищо няма значение, но всичко има смисъл, или май беше, че смисълът няма значение, или има значение, че няма смисъл, или няма значение, че има смисъл…
доц. д-р Венелин Шурелов за изложбата на проф. Георги Янков „Лека майонеза“
Работите в изложбата на проф. Георги Янков „Лека майонеза“ са реализирани за по-малко от месец. „Няма някакъв обобщаващ, философски, естетически, дълбок замисъл. Желанието ми е за една не толкова патетична, програмна изложба, където, виждате ли, художникът много е страдал, изживявал, лишавал се е.“ – казва шеговито проф. Георги Янков и пояснява: „Някой път нещата могат да стават с повече усмивка, хумор, настроение, за няколко дни, буквално за 2-3 седмици стана тази излжба. Много съм благодарен на хората, които ми помогнаха. Те също много се радваха и се забавляваха, а когато имаш съмишленици, нещата тръгват и вървят добре.“
През годините проф. Георги Янков е експериментирал с различни изразни средства и материали, сред които метал, стъкло и т.н. Заниманията му с реклама и плакат го провокират всеки път да използва различни медии, но сред цялото това разнообразие авторът откроява най-същественото за него: „В крайна сметка нещата като моя позиция, като провокация към обществото, към зрителя, към конкретния човек не са променени като смисъл, т. е. не е водещ материалът, а както и в плакатното изкуство - водещи са изначалната мисъл и идея.“ Именно това дава свободата на всеки зрител да направи своя прочит. На въпроса дали е любопитен как хората гледат на работите му, как ги тълкуват и какви асоциации предизвикват у тях проф. Георги Янков казва: „Любопитен съм и в същото време не чак дотам. Едно от нещата, които мен лично ме притеснават и на които не знам как да отговоря, е като ме питат: „Добре, какво искаш да кажеш с тази работа?“ Аз по-скоро не искам да кажа нещо, а да задам въпрос. Пък ти вече си намери отговора. От тази гледна точка нека всеки си мисли каквото си иска.“
„Това, което най-много ме радва, е, че хората се забавляваха искрено и то се усещаше по време на целия т.нар. вернисаж.“ – връща се към откриването на изложбата проф. Янков. Той дойде за нашия разговор в студиото на Джаз ФМ след часове със студенти в НХА, които, окуражени от изложбата, подаряват на своя преподавател буркан с лека майонеза – жест, препращащ към ролята на хумора в живота и изкуството. Цялото интервю на Таня Иванова с проф. Георги Янков може да чуете чрез бутона „Аудио“.
Фотография: Антонио Георгиев-Хаджихристов
