След два концерта в София и Пловдив Зигфрид и Ерик Трюфаз ще зарадват столичани с още една своя изява. Извънредното събитие е тази вечер от 21:30 ч. във Второ студио на БНР, където музикантите ще изнесат концерт със специалното участие на Янка Рупкина и вокална група „Авигея“.
Зигфрид за пореден път е гост на „София филм фест“. Фестивалът не само е показвал всичките филми на френския режисьор, който е бил и член на международното жури, но също така често го кани за музикални участия, както е тази година. Неслучайно Зигфрид е смятан за един от символите на „София филм фест“. Французинът има специална връзка с фестивала и също така обича София. Той е правил изложба тук, а част от филма му „Киногама“ е сниман в околностите на града. Зигфрид е автор на оригиналната музика за няколко европейски и руски продукции. Освен като музикант и режисьор той се изявява още като фотограф, оператор, монтажист, писател и композитор.
Цялото интервю на Таня Иванова със Зигфрид от петък миналата седмица може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу публикуваме акценти от разговора. Преводът в ефир е на Светослав Николов.
За връзката си със „София филм фест“:
Много добър приятел съм на Стефан Китанов (създател и директор на „София филм фест“, бел. ред.), така че първият път, когато се срещнахме, той ме покани за премиерата на един нов филм и оттогава се сближихме много. Чувствам неговото семейство като свое и това ми харесва, защото става дума не само за кино, но и за музика. Всъщност първото издание беше музикално, после събитието стана филмов фестивал. Ето как се променят и развиват нещата. Освен това много обичам България, много добре се чувствам в София, така че всеки път, когато се провежда „София филм фест“, аз съм тук.
За начина, по който свири:
Зависи от вдъхновението, което ще се появи в един момент. Даже на саундчека правим един вид музика, а два часа по-късно на самия концерт свирим съвсем друга. Това е като любовта. Влюбваш се, и когато си уговориш среща, ако отидеш напълно подготвен за нея и знаеш какво ще кажеш, къде ще отидеш, какво ще направиш - няма как да се получи. Така че в изкуството е добре човек да е подготвен, обаче, ако е твърде добре подготвен, тогава се губи искреността и моментното усещането. Освен това ти се вдъхновяваш от момента. Единият свири, другият свири, третият свири, така че ние се слушаме взаимно. Това е много важно - силата ни да се слушаме един друг и да реагираме един на друг, което прави нещата и трудни. Но пък е хубаво, защото така приемаш, че ще има и слаби моменти, и бляскави моменти, а за да стигнеш до момента на магията, трябва да извървиш пътя и да изследваш музиката. Ако се подготвиш много добре - да, всичко ще протече гладко, но пък няма да се родят тези идеи, които иначе ще дойдат в момента на вдъхновението. Пътувам много по целия свят, свиря често в Индия, и когато пристигнем за концерт, ни питат „Какво ще направите?“ - не знаем, зависи от първата нота, която показва какво ще се случи през следващите два часа, но първо трябва да бъде изсвирена тази първа нота. Няма смисъл всичко да се изглажда до съвършенство, защото тогава не се получава. По-добре да си леко неподготвен, да импровизираш, но да чувстваш момента. Това е идеята за свободата.
За комфорта и усещането за дом:
Дом е онова място, където се чувствам спокоен, чувствам се себе си, мога да бъда напълно откровен, мога да бъда образно казано „разголен“ със своите чувства, така че всичко, което изпитвам в себе си, да го изразя, независимо къде е това - то може да се случи във всяко едно пространство, в което се почувствам по този начин. Това е мястото, което мога да нарека дом и това е мястото, на което мога да създавам изкуство. Ето например как се ражда един стих или една музикална тема - докато си пиеш кафето и виждаш една дама, която минава и храни гълъбите, или пък една млада принцеса, която разглежда дрехите на витрината, във всеки един момент може да те осени вдъхновението. Имаше един човек, който си пиеше кафето долу и пушеше цигара, и беше толкова усмихнат. Всъщност той ми даде едно поетично вдъхновение. И музиката, и киното, и изобразителното изкуство, и литературата - всички те идват точно от такава емоция.
За начина, по който гледа на изкуството:
Ако един артист поиска помощ от системата или поиска пари от системата, това е краят, това просто те спира. Така че трябва да имаш приятели, трябва да имаш поне минимални възможности. През последните години, когато реша да снимам филм, си взимам камерата, звъня на приятели, за да разбера дали са свободни , ако са – се включват в проекта. По същия начин е с музиката - обаждам се на един-двама, намираме си място, където да свирим и свирим. Препятствията в изкуството наистина са голям проблем, защото всичко влиза в една схема. Когато имаш нужда от пари - искаш пари, когато пък поискаш пари - те ти казват какво да правиш. За един творец най-важна е свободата, а свободата няма цена. Така че, ако искаш да си свободен, ще приемеш това, че няма да живееш в пълен комфорт, че ще ти бъде трудно, но пък изкуството ще бъде чисто, ти ще бъдеш искрен в своето изкуство. И мисля, че точно свободата и чистата любов, която предаваш на публиката - това е изкуството. Ако трябва да се съобразявам с това да не свиря така, а иначе, защото иначе ще се хареса повече… Какво е това иначе? „Иначе“ може да е мода, може да е нещо абсолютно абстрактно, същото е и в киното. Гледам много филми, които изглеждат наред, но вътре я няма личността, вижда се само една форма. Как така да правя изкуство, когато не виждам човека пред себе си? Когато правя изкуство трябва да виждам човека пред себе си, не мога в лицето на някаква абстракция да създавам изкуство. По същия начин си представете пътищата в града - ако главният път е задръстен, не минаваш по него - минаваш по малките улички.
За самия себе си:
Не се чувствам като бунтар, чувствам се като човек, който е изпълнен с любов. Аз съм изпълнен с любов. Понякога ме определят като бунтар, но аз не съм такъв. Нямам проблем с това, което не ми харесва. Всъщност това, което можеш да направиш, е да дадеш любов, няма как да се бориш с това, което не ти харесва, губиш си времето. Предпочитам да свиря два часа на пиано, отколкото два часа да споря и да се карам с някого. Преди това все виках полицията, имах доста проблеми с органите на реда, питаха ме: „Защо си различен?“, „Защо изглеждаш така?“ и спорех с полицаите. Сега вече казвам „Ок“ и си отминавам, защото веднъж, ако се изнервиш и ядосаш, следващите шест часа са изгубени, ти нищо не можеш да създадеш през това време. Всеки може да дава любов, дори малко и така всичко ще изглежда по-добре, може да е по-трудно, но ще бъде по-добре.
За следващия си филм:
В Латвия снимах един филм със страхотен актьор, имах много концерти там, сприятелих се с доста хора, така че нахвърлих няколко идеи. След това заснехме сцените. Снимането на сцени е лесно, после е труден монтажът, така че сега няколко месеца ще минат в това да монтирам филма си, но това е хубаво, защото междувременно мога да правя записи, да изнеса няколко концерта, да се върна в Париж. Доста труд хвърлям по този филм, но ще бъде много силен, много въздействащ и много красив.
Фотография: от концерта в „София лайв клуб“ в неделя. Източник: официалния сайт на „София филм фест“.
