Сал Вивиано отрасва с музиката на Франк Синатра, която постоянно звучи в дома на родителите му. Когато обаче гледа телевизионно предаване, в което Синатра пее на живо... „Макар да бях дете, бях впечатлен от неговата мощ, от неговото въздействие, от способността му да прави нещата с лекота и с естествено чувство, да споделя силни емоции.“ – казва Сал Вивиано в интервю за Джаз ФМ. На 14 ноември той ще бъде солист на Оркестъра на Класик ФМ в зала „България“. Концертът Perfectly Frank: A Century of Sinatra, посветен на вековния юбилей от рождението на Франк Синатра, е първият от шестия сезон на цикъла „Музиката на Америка“, организиран от „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. На диригентския пулт ще застане Григор Паликаров.
„Имам уникалната възможността да изпълнявам песните на Франк Синатра. В началото на кариерата си записвах с някои от големите композитори, работили за него. Това бе голяма чест! Така се чувствам лично свързан със Синатра, макар че никога не съм го срещал. Искам да му благодаря за това, че проправи пътя на толкова много от нас!“, сподели още Вивиано пред Джаз ФМ. Именно заради въздействието на Франк Синатра Бродуей има една от големите си звезди. Сал Вивиано дебютира там през 1984 година, играе главните роли в десетки постановки, а до момента е изнасъл над 300 концерта като солист с престижни оркестри в Америка и Европа. Концертната му кариера започва след покана от създателя и ръководител на „Ню Йорк попс“ Скич Хендерсън да стане солист на оркестъра за концерт в „Карнеги хол“ с програма с песните на Синатра. След това музиката го свързва с някои от композиторите, които са писали лично за Франк Синатра.
Характерно за Синатра е, че той пял само и единствено написани за него аранжименти от майстори като Нелсън Ридъл, Били Мей и други. Част от тях Сал Вивиано е успял да откупи и точно така, както ги е изпълнявал Франк, те ще звучат на концерта в София – „пропити от духа на Синатра“ – каза Вивиано. Част от оркестрациите са писани специално за него от музиканти, с които Синатра е работил. На концерта в зала „България“ от 19:30 ч. на 14 ноември ще чуем емблематични за кариерата на Франк Синатра песни – The Way You Look Tonight, My Way, Fly Me to the Moon, New York, New York, It Was A Very Good Year, Night And Day и много, много други. Някои от тях са по-малко познати на публиката, но са важни за обрисуването на кариерата и творчеството на Синатра. На събитието ще се състои и eвропейската премиера на песента Sinatra, написана за Сал Вивиано от двама носители на наградата „Грами“. До момента вокалистът я изпълнявал само в Съединените щати.
Сал Вивиано е особено щастлив, че ще пее със симфоничен оркестър – една от малкото възможни такива изяви заради високата цена за реализирането на такъв проект. „Не само слушаме песните, но и преживяваме великолепието на това 70 – 80 души да са на сцената в изграждането на творческо изразяване, случващо се на момента. Това е рядко срещано днес – и е голяма привилегия! Толкова рядко ни се случва да се съберем на едно място, където се създава живо изкуство от толкова много музиканти... Те заедно изграждат прекрасен звук – вълнуващ, връщащ спомените, отвеждащ ни в отминала епоха, препращащ към изящен стил. Това е емоция, която ни е нужна. И можем да я изпитаме благодарение на оркестри като Оркестъра на Класик ФМ. За мен е чест да съм с тях за този концерт, който очаквам с огромно нетърпение.“
Билетите за концерта Perfectly Frank: A Century of Sinatra на Сал Вивиано и Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Григор Паликаров са в продажба на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“, която е отворена от понеделник до петък от 9:30 до 13:30 и от 15 до 19 ч. Продажба online: на Ticketsbg.com.
С какво Ви е особено ценно творчеството на Франк Синатра като емоционални и творчески достойнства?
Франк Синатра е истинска легенда! Легенда и днес! Наследството му е огромно. Надали ще открием друг, направил толкова много в сферата на изкуството. Творчеството му е изключително! Надали ще видим друг такъв – по време на нашия живот и изобщо в изкуството – мизика, кино, телевизия, сцена... Няма много други артисти, оставили такъв отпечатък върху изкуството и обществото.
Франк Синатра направи популярната музика наистина популярна. Той пееше за своята публика, изграждайки много силна връзка с нея. Негова мисия бе да споделя изкуството с хората. Как неговото изкуство Ви докосва?
Съгласен съм с това, което казахте. Това, което той даде на света – количеството и качеството на неговата музика, ще остане дълго след нас. Много поколения напред ще празнуват неговия талант и неговия принос към света. Имам уникалната възможността да изпълнявам песни, които той популяризира – това са велики песни, написани от големи композитори, които са ги създали специално за Франк. В началото на кариерата си записвах с някои от легендарните композитори, работили за него – някои от тях са писали песни специално и за мен. Много от тях бяха в залеза на своите кариери и някои от последните песни, които създадоха, ги написаха за мен. Това бе голяма чест! Затова и така се чувствам лично свързан със Синатра, макар че никога не съм го срещал – работил съм с мнозина музиканти, които са си сътрудничили с него. Така се чувствам все едно наистина съм го познавал. Той повлия върху музиката, която обичам да пея и да слушам. Макар да не звуча и да не изглеждам като него, отдавайки почит към него и към неговата музика чрез своите изпълнения, е възможност да му благодаря, че проправи пътя на толкова много от нас. Ние пеем тези чудесни песни и възпяваме емоциите, които той възпяваше, имаме възможността да ги представяме на нови поколения, които им се радват и се олицетворяват с тях.
И днес Франк Синатра вдъхновява – няколко години след смъртта си и век след рождението си. Тъй като говорим за това, че той е легенда и има голямо наследство, мисля, че неговите артистичност, перфекционизъм и смелост са в основата на силното му въздействие, което продължава и днес. Спомняте ли си първия път, когато чухте песен на Франк Синатра?
Да, бях дете. Родителите ми, разбира се, бяха огромни почитатели на Франк Синатра и редовно купуваха неговите плочи. Спомням си, че го гледах в живо излъчване по телевизията. Макар да бях дете, бях впечатлен от неговата мощ, от неговото въздействие, от способността му да прави нещата с лекота и с естествено чувство, да споделя силни емоции. Бях малък, но усетих всичко това! Той създаде стил, който остави отпечатък върху целия свят – готиното поведение, откровената романтика. Направи така, че да искат да го слушат и жени, и мъже; те да желаят да споделят неговите чувства. Колкото повече научавах за него и за неговото творчество – в студиото, на сцената и на телевизионния екран, разкривах все повече това, в което той вярваше – равенството между хората от всякакви раси, религии и етноси. Така осъзнах как човек с толкова влияние заради таланта си, го използва за това да направи света по-добър не само за близките си, но и за хора, които той не е познавал. Той е изнесъл безброй концерти за благотворителни каузи, дарявал е пари – далеч повече от който и да е друг. През 1945 г. той печели първия си „Оскар“ за малък филм, който продуцира и в който участва – The House I Live In („Моят дом“). Той е за расовото, социалното, икономическото и религиозното равноправие не само в Съединените щати, но и по целия свят. Това се случва по време на Втората световна война. От филма произлиза едноименната хитова песен, но още по-въздействащо беше посланието му. Филмовата академия е осъзнала това – и му присъди своята награда. Той печели общо три награди „Оскар“, но с тази – първата, се гордееше най-много. Тя е признание не толкова за актьорското и певческото му майсторство, а за посланието, което той разпространява по целия свят – социално, икономическо, расово и религиозно равенство. Послание, което и днес проповядваме, така че хората да имат избор, да са свободни, да се изразяват, да имат сигурност. За това равенство човечеството се бори и днес – да го има и в другите части от света, където то липсва. Вдъхновен съм и съм признателен и на неговото дело в обществен план. Той изпрати много силно послание с подкрепата, която даде на тези каузи.
Помните ли първия път, когато пяхте с мисълта за Франк Синатра – дали негова песен или пък Ваша любима от неговия репертоар? Или пък събитие от сцената, която ви напомни за Синатра... Кое е това силно първо впечатление, което бихте искали да споделите?
Да, с радост! В началото на своята кариера, когато играех на Бродуей и изпълнявах главните роли в много мюзикъли – беше ми много приятно да излизам на живо пред публиката за по осем спектакъла на седмица, а също и работех за киното и телевизията... Тогава, малко след като навърших 30 години, започнах да изнасям и концерти. Скич Хендерсън – забележителен музикален директор, пианист и диригент, създател на изнасящия и до днес концерти в „Карнеги хол“ оркестър „Ню Йорк попс“, ме видя на сцената на Бродуей и ме покани да пея с тях. Той първи ми предложи да пея песни, които Синатра е направил популярни. Хендерсън му е акомпанирал и му е бил музикален директор в няколко филма за RKO. Той ми препоръча да изпея някои от хитовете на Синатра, който по онова време беше жив, но нямаше много концерти. Първата песен, която лично ме докосна и чрез която почувствах силна връзка с Франк Синатра, бе My Funny Valentine на Ричард Роджърс и Лоренц Харт от мюзикъла им Babes in Arms. Макар първото й изпълнение да не е на Франк Синатра, той я записва няколко пъти за свои албуми и много често я включва в концертите си. Това е песен, толкова прекрасна и превърнала се в стандарт – много популярна, пята милиони пъти по света от хиляди артисти, които са я представяли на живо и са я записвали в албуми. Песента е толкова лична в историята, която разказва, че всеки път, когато я пея, чувствам връзката не само със Синатра, но и с голямата любов на живота си – моята съпруга. С My Funny Valentine разказвам история, която е и моя лична. Когато оркестърът започне да я свири и аз трябва да запея, се вълнувам силно, а силно се вълнува и публиката, която също много я обича. Песента, записана на живо с оркестър, влезе и в новия ми албум. Това е първият път, когато се почувствах свързан и вдъхновен от Синатра – когато пях на този концерт в „Карнеги хол“ със Скич Хендерсън, а My Funny Valentine бе в програмата на събитието.
Ще я чуем ли в България?
Да, а аранжиментът, който ще представя, е много красив – той е дълъг 7 минути. Наистина нямам търпение да чуя как Оркестърът на Класик ФМ я засвирва...
И ние нямаме търпение... Разкажете ни още за предстоящия концерт в София – кои са песните и аранжиментите, които ще представите? Споделете подробностите, заради които ще очакваме тази среща с още по-голямо нетърпение!
С радост! Програмата включва много от най-големите хитове на Франк Синатра, както и по-малко известните му песни. Трудно е отдаването с концерт на почит към артист с толкова мащабна кариера – той е записал повече песни, отколкото всеки друг в историята – над 2000, а още стотици е изпял на живо. Трудността е в това да избереш какво да не изпееш, защото имаш пред себе си такова богатство! Когато подготвях репертоара за България, избрах най-големите му хитове, които всеки знае, но също и песни, които не са толкова популярни, а са важни в обрисуването на неговата кариера и творчество. В програмата са великите песни на Роджърс и Харт, на Гершуин, на Коул Портър, които Франк Синатра направи популярни. Подбрах и песни на Ървинг Бърлин и Харолд Арлън, Сами Кан и Джули Стайн, които са били лични автори за Синатра. Те са написали много негови песни. Аранжиментите и оркестрациите са направени специално за мен. Събирал съм ги през годините, а техни автори са някои от най-големите аранжори на Съединените щати, много от които са работили с Франк Синатра – като например Дон Коста, Ричард Хеймън. Няколко от оркестрациите са били направени специално за Франк Синатра и аз впоследствие ги закупих, така че те са автентични и са пропити с неговия дух. Не пея точно като Синатра, но част от очарованието е това, че фразирам като него – което е много подходящо за този музикален стил. Песните представям с личен отпечатък, отдавайки почит към творческия дух на Синатра. В програмата ще прозвучи и съвсем нова песен. Тя се нарича Sinatra и е написана от двама носители на наградата „Грами“. Това ще бъде европейската премиера на тази песен, която съм изпълнявал с няколко оркестъра досега само в Съединените щати.
Прекрасно! Всички тези песни могат да бъдат изпълнявани от различни формации – от големи и малки джаз оркестри и от симфонични състави. Какво е тяхното очарование, когато те звучат именно в акомпанимента на симфоничен оркестър?
Чудесен въпрос! Благодаря, че го зададохте! Пеенето на тези песни с голям симфоничен оркестър е пиршество за сетивата. Голям лукс е да имаш всички инструменти на сцената. Когато Синатра е записвал тези песни, точно така се е правело в света на музиката. А днес по този начин те звучат много рядко, тъй като е скъпо начинание да съставиш оркестър и да организираш такова събитие, да продадеш достатъчно билети, за да си го позволиш. Чудесно е, че имам възможността да пея с вашия прекрасен оркестър и че ще чуем всички партии от оригиналните аранжименти – пищни, с всички струнни, медни, дървени духови инструменти, с перкусиите... Също и с пианото, което е част от тези аранжименти и придава интимност на песни като One for My Baby – тя започва с пиано интродукция, която е много красива... Мелодия, която навява спомените за вечер в бара – какво чувстваш, как изживяваш изгубената любов... Да изпея тези песни с цял симфоничен оркестър в концертна зала е истиски разкош. Правя го десетки пъти на година, основно в Съединените щати и на много малко други места по света, и винаги се вълнувам като за първи път. За мен винаги е чест да споделям тези песни по този начин. Искам да кажа на хората, които подпомагат този цикъл, че е чест за мен да изпълня тези песни и техните текстове именно с тази сила, която дава възможност на всеки да се идентифицира с тях. Представена по този начин, музиката е толкова въздействаща, че тя може да ни развълнува и да върне спомените за преживени чувства, за ценни моменти на взаимност, на споделяне. Не само слушаме песните, но и преживяваме великолепието на това 70 – 80 души да са на сцената в изграждането на творческо изразяване, случващо се на момента. Това е рядко срещано днес – и е голяма привилегия! Това е начинът, по който са изпълвали със смисъл свободното си време нашите предшественици, а сега имаме под формата на забавление телевизори със стотици канали. Толкова рядко обаче ни се случва да се съберем на едно място, където се създава живо изкуство от толкова много музиканти... Те заедно изграждат прекрасен звук – вълнуващ, връщащ спомените, отвеждащ ни в отминала епоха, препращащ към изящен стил. Това е емоция, която ни е нужна. И можем да я изпитаме благодарение на оркестри като Оркестъра на Класик ФМ. За мен е чест да съм с тях за този концерт, който очаквам с огромно нетърпение. За първи път идвам в София – и се надявам това да е първата от много срещи на споделяне на музиката с вашата прекрасна публика.