Китаристът Франк Гамбали свири, мотивиран от идеята за изяществото. Той поставя изкуството на първо място и казва, че когато свири, дава най-доброто от себе си. „Музиката за мен е мисия.“ – посочва той. След концерти преди много години в Пловдив и през 2023 г. на Банско джаз фестивал, Франк Гамбали се включва в Sofia Live Festival и ще изнесе концерт довечера в Sofia Live Club. Свири от шестгодишен, а с течение на времето развива изключително майсторство в техника, която за първи път той описва – на икономичното свирене – sweep picking. Обича струните, резонира с китарата, която определя като „преносим оркестър“, и най-много се вълнува от това, че изразяването с нея е буквално на върха на пръстите му. В супергрупата, с която ще го чуем в София, са кийбордистът – основател на Spyro Gyra Том Шуман, барабанистът Герго Борлай и младият басист Мартин Гудич. Гамбали е убеден, че трябва да се подкрепят младите музиканти, както това с него на 26-годишна възраст е направил Чик Къриа. Своята творческа концепция описва така: „Важно е да правиш това, което подхожда на музиката. Никоя отделна част не е по-важна от цялото. Всички ние допринасяме за благото на групата, а не работим за лично его на отделните членове. Когато свиря соло, изпадам в състояние, което наричам Зоната. Искам пълна подкрепа от групата, а не тя да ме разсейва, за да мога да се рея над нея като орел, летящ над Алпите.“
Концертът Ви в Sofia Live Club е още една възможност да бъдем благословени от Вашата музика. Благословени – точно така описвам преживяването на концерта ви на Банско джаз фестивал през 2023 г.
Много благодаря! Давам най-доброто от себе си, когато свиря. Музиката за мен е мисия.
Моля Ви, разкажете ни за вашата движеща сила за музиката. Какво ви мотивира да натрупвате тази енергия, която след това ни предавате в картина на един красив свят?
Мотивира ме идеята за изяществото. Винаги съм поставял изкуството преди всичко друго – преди славата и парите. За мен винаги изкуството е на първо място, стремя се към най-високото ниво, което мога да дам от себе си. Бих се надявал всички артисти да имат това като своя мотивация. За това мисля първо – нямам чувството, че свиря за публиката, а за една по-висша цел. Публиката присъства, музиката е духовно изживяване. Уважението ми към музиката и към изкуството въобще като истинската естетика на Земята е водещо за мен. Изкуството прави света красив от човешка перспектива. Иначе той си е красив в много други отношения – като вземем предвид природата и всичко останало. За мен всичко е въпрос на изящество. Това е моята мотивация. И да сътворя най-добрата музика, която мога.
Музиката е Вашият живот още от детството. Какво Ви формира в началото, което все още определя това, което правите днес? Вие отраствате в музикално семейство с музиката на най-великите на епохата.
Имах късмета да имам по-големи от мен братя, които много обичаха музиката. Те също искаха да свирят. Аз, за щастие, бях най-малкият. В резултат започнах много рано пътя си в музиката. Не мисля, че много се е променило, защото винаги съм бил сериозен по отношение на китарата. Тя е невероятен инструмент с разнообразие в звучността и огромен потенциал. Електрическите китари се появяват много късно в историята на инструментите – преди само 70 години. През 50-те електрическата китара започва да набира скорост. Еволюцията на китарата тече много по-бързо от всеки друг инструмент. Ето, пианото съществува от стотици години. Китарата, мисля, е един от най-важните инструменти за музика. Лесна е за пренасяне, има толкова много различни звуци, които можеш да произведеш с нея, и е струнен инструмент. По-специално, това, което обичам в китарата, е, че изразяването с нея е буквално на върха на пръстите ми. Не можеш да получиш по-директна връзка с инструмента. Обичам струните на всеки струнен инструмент. Мотивацията ми не се е променила много през годините. Бях вдъхновен още от много ранна възраст. Около шестгодишен да свиря. Музиката за мен беше фантастична и вълнуваща и затова наистина исках да се занимавам с нея.
В последното ни интервю говорихме за вашата специална техника на свирене с китара – sweep picking, „икономично свирене“. Така че няма да говорим за това сега, но много искам да Ви попитам за резонирането със звука на китарата. Какво е специалното в нейния звук, във вибрацията ѝ, което наистина я свързва с вас?
Има толкова много видове китари. Ако свиря на акустична китара, усещам резонанса върху тялото си, когато свиря. Това е красива връзка с акустичния инструмент. Струните резонират, тялото вибрира. Това е много осезаемо, нещо, което наистина усещате. И хармонията също! Вибрациите с височината на тона, акордите, струните, тембърът – всичко това е много реално и красиво. Това е фантастично усещане! Електрическата китара е наистина друг свят. Силата и потенциалът, който тя добавя чрез усилвателя, е невероятно мощен, независимо дали свирите рок, хеви метъл или джаз. За мен фюжънът се наричаше джаз рок фюжън, защото съчетава джаз интелекта със силата на рока. Това е мястото, което обитавам. Това е любимият ми вид музика, защото мога да използвам всичко, което зная за хармонията и мога да го приложа по добър за музиката начин. Не искам да бъда ограничаван хармонично или музикално. Обичам силата на звука на рок китарата. И това беше нещо, на което се възхищавах у Чик Къриа – той бе един от малкото велики пианисти, които наистина харесваха китарата. Звукът на електрическата китара в джаз контекст. Обикновено на това място е саксофонът, който има много по-традиционен звук. Пиано трио със саксофон – това е класика. Но обичам и електрическата китара. Много джаз пуристи се ужасяват от фюжън рок звука на китарата. Но за мен това е просто тон. Това е звук. Това е инструмент, на който можеш да свириt по толкова много начини. Ако слушам група без китара, някак си се затварям. Винаги предпочитам да има поне една китара в групата, която слушам на живо. Така че китарата е преносим, красив, шестструнен оркестър – така го наричам.
Отново идвате в България със супер група за концерт в Sofia Live Club. Моля, разкажете ни за звездите в този звезден състав на 3 април.
Напоследък живея близо до Барселона, вече повече от пет години. Там се запознах с Том Шуман – един от основателите на смуут джаз групата Spyro Gyra. Том е фантастичен човек и превъзходен инструменталист, музикант, чийто пълен потенциал остана някак недоизползван в Spyro Gyra. Той също се премести в Барселона, когато се пенсионира. Извадих го от пенсията, защото е твърде млад за това. Той е на същата възраст като мен. Невероятен музикант, кийбордист, точно човекът, когото търсех. И – представете си – случайно да се премести в Барселона. Работим заедно от известно време, но Том ще остане в групата. Мисля, че е невероятен музикант. Той самостоятелно е записал няколко албума. Много съм развълнуван, че ще бъдем заедно. На барабаните е Герго Борлай от Унгария. Той също прекарва около половината от времето си в Барселона. Барселона се превръща в център за музиканти, които се местят тук отвсякъде. Герго вече е доста известен. Истински феномен! Напомня ми за младия Били Кобъм – много силен, но много овладян – невероятен барабанист. Много съм развълнуван, че е с мен тази година. Много е зает и е трудно човек да го включи в своя график. Радвам се, че е на разположение. Той ми препоръча Мартин Гудич, който също е унгарец. Той и брат му свирят на барабани и на бас. Те са близнаци и едва ли можеш да ги различиш. Наскоро свирих с брат му Марсел и той се справи невероятно. Двамата са фантастични млади, обещаващи музиканти. Мартин ще свири на бас на това турне. Това е първият път, когато го използвам. Той е малко непознат, но ако е като брат си, значи е феноменален. Обичам да давам шанс на млади музиканти, защото на мен ми беше даден шанс на двадесет и шест години от Чик Кърия. Мисля, че е важно да се привличат младите музиканти, да им се помогне, да ги насочиш, да им се каже. Често съм в ситуация, в която сядам с музиканта, преди дори да изсвирим заедно това, което искам. Обичам да обяснявам много ясно какво трябва и какво не трябва да се прави що се отнася до музиката, до мотивацията за музиката, до личността. Защото е важно също да се разбираш с всички музиканти, да бъдеш добър човек, както и страхотен артист. Съпругата ми Бока ще изпее някои мелодии от последните ми два албума. Единият от тях е Soul Mine. Наистина обичам тази музика. Шоуто ще включва много неща, които съм правил, ще бъде нещо като вариететна програма. Музиката ми обхваща много различни области – от акустичната балада до тежкия фюжън и вокалната музика. Това е истинско пътешествие.
И цялата тази музика и толкова много десетилетия отдаденост на изкуството ще оживеят отново в България. За да завършим разговора ни, моля, кажете ни поне едно правило за това какво трябва да се прави, и едно за това какво не трябва да се прави.
Различно е за различните инструменти. Например на барабаниста винаги казвам да не прави никакви глупави запълвания, при които никой не знае какво е темпото. Понякога барабанистите превръщат всичко в математика, а не мислят за чувството, за това какво е подходящо за музиката. Така че за мен, независимо на какъв инструмент свириш, е важно да правиш това, което подхожда на музиката. Никоя отделна част не е по-важна от цялото. Всички ние допринасяме за благото на групата, а не работим за лично его на отделните членове. Винаги подкрепяйте солиста, никога не му пречете. Всеки, който свири зад солиста, трябва да оказва подкрепа, за да го издигне и да не го разсейва. Когато свиря соло, изпадам в състояние, което наричам Зоната. Искам пълна подкрепа от групата, а не тя да ме разсейва, за да мога да се рея над нея като орел, летящ над Алпите. Така че искам да мога да достигна това ниво, когато свиря соло без разсейване. И това важи за всички солисти в групата. Така че, когато има солист – пълна подкрепа и без разсейване. Това са някои от правилата – какво да се прави и какво да не се прави.
