Над 500 000 оригинални графики на най-великите модернисти от 20 в. включва колекцията „Мурло“ - и това я прави най-голямата по рода си в света. Част от нея гостува в София в изложбата „Свидетели на своето време“ в Музейната галерия за модерно изкуство. Наследник на колекцията на ателието, основано през 1852 г., е Ерик Мурло. Израснал в уникалната среда на художниците-модернисти, той редовно слуша историите на Пикасо, седнал на коленете му, получава първите си боички от Миро и със своя дядо Фернан Мурло е чест гост в дома на Шагал. С Ерик Мурло разговаря Светослав Николов. Интервюто можете да чуете тук.
Какво изразява изложбата „Свидетели на своето време“ в Музейната галерия за модерно изкуство в София?
Тя е идеалното отражение на един велик момент от миналото в печатарското ателие в Париж, когато там са се събирали всички тези велики художници. Те обменяли идеи, оказвали въздействие върху творчеството един на друг. Ателието също често посещавали писатели и музиканти. Можете да си представите как са си разговаряли Пикасо с Агон и Кокто, с Миро и Матис. Водели оживени дискусии, шегували се. И така – седмици наред. Работели рамо до рамо по своите творби. Произведенията, които с Деница и Музейната галерия за модерно изкуство подбрахме за изложбата, отразяват този момент от миналото, диалогизират. Това е едно цяло, което с удоволствие предлагаме на публиката в София.
Как тази изложба представя колекцията „Мурло“?
Избрахме най-забавните, вълнуващи, изпълнени с живот творби. За всеки има по нещо. Някои са лирични - творбите на Шагал са много поетични. Произведенията на Миро са сюрреалистични и много закачливи, докосват се до джаза. Пикасо е много силен, екзистенциално настроен. Леже представя живота в града – неговите трудови хора. Дюфи рисува красотата на природата, на цветята. Той е лиричен, като Шагал. В подготовката на изложбата търсехме единството в многообразието.
Как бихте описали значимостта на колекцията „Мурло“ за света днес - не само от гледна точка на самото изкуство, но и като памет за една отминала епоха?
Хубаво е, че имаме на разположение тези творби. Те пазят паметта на историята. Те също така са добра основа, от която съвременните творци имат нужда. Титаните, за които говорим, са били достатъчно добре подготвени, за да могат да импровизират, да създават лично изкуство. Като художници, те първо са се научили да рисуват най-съвършени лица, портрети, коне – и така са станали способни да експериментират. Това показва как във всяка сфера на изкуството се появява група творци, които разбиват установените граници, отиват стъпка по-напред, експериментират, опитват нещо ново. Също както в джаза.
Предполагам е голяма отговорност да се грижите за такава колекция. Как носите тази отговорност?
Да, отговорност е, но е много, много приятно. Срещам се с интересни хора по целия свят. Отговорност е, но когато се чувствам толкова добре с нея, дори не я приемам като работа. Чудесно е и ми дава възможност да разговарям с хора от най-различни точки на света за тези велики творци. Това ме прави щастлив.
Базирайки се на Вашия опит, смятате ли, че изкуството е в състояние да промени живота на човека?
Да, със сигурност. Твърдя го за моя живот. Когато бях малък, не осъзнавах това влияние. Исках да се занимавам с нещо различно от семейния бизнес, затова се опитах да си избера друга професия. Дълги години бях банкер. Не че банките са нещо лошо, просто не намирах себе си там. Толкова бе прекрасно, като се върнах в света на изкуството! То ми донесе радост, обогати живота ми, научи ме да си задавам въпроси и как да бъда щастлив.
По-рано в нашия разговор описахте атмосферата в ателието „Мурло“. Как тя запали искрата у Вас?
Случвали са ми се забавни неща, когато бях дете и около мен бяха Миро, Шагал, Колдър. Те правеха неща, които много ме впечатляваха. Но това, което най ме впечатляваше, бе тяхната доброта. Когато бях на 6 години, Миро ми подари водни бои. Направих грешката да изрисувам кухнята на баба ми. Това не й хареса - и две седмици стоях наказан. Но тези хора бяха толкова сърдечни, а специално Миро бе запазил детското в себе си. Пикасо веднъж бе казал, че цял живот се е опитвал да се научи да рисува като дете. Всички тези истории ги осмислих, когато пораснах. Те са особено важни за мен сега, когато аз имам деца. Като малък, няма как да извлечеш поуката от тях, но тя ще ти послужи добре по-късно в живота, когато най-малко очакваш.
Как можем да се научим да рисуваме като деца в живота си? Да запазим тази непосредственост на възприемането на света около нас?
Бях във вашата Художествена академия, срещнах се със студентите там, видях как ги обучава техният преподавател по литография. В Източна Европа сте запазили дълбочината на образователния процес, за разлика от някои места в Западна Европа. Ваш голям капитал е, че имате хора, които в детайли изучават стореното досега. Едва когато знаете какво правите, тогава можете да експериментирате, да излезете с нови идеи, да ги наложите. Всеки от нас – независимо дали рисува, пее, танцува или твори в друга област на изкуството, подхранващо душите ни, може да научи от тези големи творци, че в даден момент трябва да отидем отвъд традициите, да експериментираме, да направим нещо ново.
Как изкуството е част от Вашия живот?
За съжаление, нямам таланта да рисувам. Свиря на тромбон. Но съм заобиколен от толкова велико изкуство всеки ден - от мига, в който се събудя и се огледам около себе си, отида на работа, видя творби на млади художници. Целият ми живот е насочен към изкуството. През уикенда водя децата си в музеи на изкуството. Така че живея с изкуството.
Какво друго, освен изкуството, Ви носи вдъхновение?
Хората. Обичам да съм сред хората, да опознавам различни култури. Това е изкуството. То е свързано с общуването, с чувствата, с взаимното разбирателство, със свободата на духа – респективно – с живота. Така че мен ме вдъхновяват хората. Много голямо значение отдавам на благотворителната дейност. Изкуството е част от нея.