На концерта на Емет Коен трио на Plovdiv Jazz Fest чухме артисти, които знаят защо са дарени с талант и го използват за доброто на света. Те музицираха в жива връзка, която ни приобщи към великолепно преживяване. Традиционни джаз стандарти и оригинални творби ни разположиха в хода на времето – пълно със светли и трудни моменти, с превратности и изпитания. Всички те са възможности за нашата реализация като съграждащи личности – стълб и опора, надежда и упование. „Спасителна“ – така са определили пред Емет Коен музиката му зрители на неговите онлайн концерти, които той изнасяше с триото си и с гости в дома си в Харлем, Ню Йорк. Точно кварталът, където преди 100 години в партита под наем тъмнокожите са събирали средства да си платят наема, в добавка са намирали отдушник от тежкия живот и са се насърчавали към развитие чрез надсвирвания на пианото. Погледнато от историческа дистанция, виждаме, че направеното от тях тогава е постигнало още – дало е тласък за развитието на джаза.
Благодаря за концерта снощи! Вие осъзнавате защо сте дарен с талант, към който сте отговорен и който използвате за доброто на света. Как приемате този дар, как осъществявате таланта си и каква мисия изпълнявате с него?
Прекрасно е да съм тук! Имам различни мисии, които се развиват с времето. Особено след пандемията нещата много се промениха и значително ми се изясниха. По време на локдауните свирихме музиката си онлайн в Harlem Rent Party („Парти под наем в Харлем“). Живея в Харлем, а точно преди 100 години тук е имало такива партита. Превърнах дома си във виртуален джаз клуб, така че всеки по целия свят да може да бъде при нас и да слуша музиката ни. Толкова много хора споделиха, че съм променил живота им, че съм го спасил. Това са най-трудните времена, в които съм живял. Да продължим да свирим джаз с приятели в интернет пространството всеки понеделник спаси моя живот. Това ме накара да се замисля колко важна е музиката и колко е важно да показваш на хората съвместно музициране по красив и уважителен начин. Благодарение на това ние сега пътуваме по целия свят и посещаваме нови места, на които срещаме хора, прекарали дълго време с нас онлайн. Ето, и в България ми казаха как всяка седмица са ни гледали и слушали. Голяма част от моята мисия е да създавам точно такива връзки, да срещам хората с изкуството, да внасям в живота им култура и човечност и да ги вдъхновявам да вземат полученото и да го продължат нататък – всеки по своя начин.
Самият Емет Коен е продължител. Той е роден в Маями, но избира за дом Харлем, където са живели неговите кумири Дюк Елингтън и Каунт Бейси. В триото му в Пловдив го чухме с най-търсения басист днес – роденият в Токио, на ранна възраст преместил се в Ню Йорк и завършил „Джулиярд скуул“ Ясуши Накамура. Барабаниста Кайл Пуул Коен среща преди 10 години, когато той е на 18 години и свири като властелин на барабаните в нюйоркския клуб Smalls. Още тогава решава, че един ден ще е в неговата група.
Концертът на триото на Plovdiv Jazz Fest започна красиво с джаз стандарти – пресъздадени, направени от Емет Коен да звучат като уникални негови. Обикнати и опознати с интерес и в дълбочина, в тях той открива себе си и споделя с музика своята същност. Почувствахме се комфортно в уюта на мелодии, които винаги сме харесвали и в които, претворени сега, се преоткривахме.
И тогава Емет Коен ни обърна към настоящето по неочакван начин – току-що отърсили се от ужаса на пандемията, той ни върна към нея. Разказа за онлайн концертите у дома по време на локдауните, направи паралел с партитата под наем преди век и засвири. В оригиналната му композиция чухме желанието за безгрижие в настроението на 20-те, което бързо се изгуби и бе заменено от постоянно ескалиращо чувство на тревожност, обърканост и безизходност. В спомените се върнаха истеричността, гнева, безпомощността, акумулирани през тези две години. Публиката слушаше така вцепенена, че след кулминацията, изградена от контрабас и барабани, пропусна да ръкопляска на музикантите. Емет Коен ни покани с жест да сторим това, за да ни извади от вцепенението и да припомни, че ужасът е вече минало, че това е само пресъздаване чрез изкуството. След аплодисментите пианото засвири латино мелодия, отпуснала ни и показала красиви пейзажи.
По време на пандемията ние като че изгубихме своята невинност, осъзнавайки колко крехко е всичко на този свят. Какво Ви направи по-силен в тези времена, от които усещам, че излизате именно по-силен, отколкото сте влезли?
Бе голяма трагедия и това го казвам на първо място. На английски има израз за „сребърната нишка, която обрамчва облака“. Във всяка негативна ситуация има такава линия на положителното. За мен, както и за много други, това е, че излязохме от забързаното и напрегнато ежедневие, в което всичко се свеждаше до правенето на пари, в което непрекъснато ни притискаха крайни срокове. И изведнъж всичко спря. Това даде възможност на всеки да чуе дъха си, мислите си. Внезапно имахме време да мислим за живота, за нещата, които са истински важни, извън постоянната въртележка. Така ми се отвори прозорец да мисля на спокойствие, да правя йога, да седна на пианото и да посвиря класическа музика, да чета книги, да готвя. Това наистина промени перспективата ми към живота и към моята същност. Мнозина други също имаха тази възможност да разсъждават за света без всичките празни неща, които изпълват живота. И ако успеем да преодолеем трагедията, то този момент бе важен за човечеството – да поемеш дъх, да се фокусираш върху себе си и повече върху нещата от вътрешния, отколкото от външния свят.
Тогава страхът беше голям. Какво направихте с него?
Ние сме млади. Когато си млад, трябва да си безстрашен. Имам много приятели артисти, които живеят в Харлем в Ню Йорк и сме на крачка един от друг. Запитахме се какво можем да направим за хората. Ние сме музиканти, значи ще им свирим. И на тях това им допадна. Първият ни онлайн концерт имаше 40 000 гледания. Хората искаха да бъдат с нас, те имаха тази нужда. Така че се опитахме да не се страхуваме и да посрещнем случващото се, да даваме сигурност в несигурни времена.
Утешени, че лошото е зад гърба ни, се надяваме, че доброто предстои. Емет Коен веднага засвири следващата пиеса. Тя зазвуча красива, от нея се появи полъх от Over the Rainbow, прииска ни се да я чуем. И тогава той изсвири мелодията, която постепенно започна да губи първоначалния си облик – рехармонизирана, да се разтваря, импровизирана, да се променя – и в забързващ се суинг постепенно да добива образа на композиция на Коен. Тогава пиесата премина в неистово бързо темпо, за да се завърне, задъхана, към преживяването ни на света в мечти и приказни видения. Романтиката постепенно ни завладяваше, красотата ни обземаше, докато не ни изпълниха изцяло. Финалните акорди, изсвирени с безпрекословност от Коен, ясно заявиха – това са законите, по които живеем.
На концерта след пиесата за пандемията Вие засвирихте веднага друга, която почувствахме, че е Over the Rainbow. И точно когато ни се прииска да я чуем тук и сега, прозвуча мелодията. Как претворявате джаз стандартите? Вие достигате до тяхната основа, опознавате ги в сърцевината им и след това ги пресъздавате като свои. Как се случва това при Вас?
Първо изучавам историята на творбата. Over the Rainbow има богата история по различни места на света. Веднага се сещаме за Барбра Страйсенд, за Джуди Гарланд. Да, това не е джаз, но е американското звучене на музиката. После насочвам вниманието си към композитора Харолд Арлън. Какво още е написал той, какво е характерно за времето, в което е творил? И също така – джаз музикантите. Обичам джаз пиано и се вглеждам в историята. Как Арт Тейтъм е свирил Over the Rainbow, как са правили това Сидър Уолтън, Ханк Джоунс? Започвам да ги слушам и да вниквам в техните изпълнения. След като толкова много джаз пианисти интерпретират тази творба, значи тя е значима за джаз пианистите. Ето, и Кийт Джарет свири Over the Rainbow. Казах си, че искам да запазя традицията на свиренето на тази песен и директно да я свържа с всички тези, а и с други музиканти. Това е важен начин да изпълня със смисъл това, което правя. Творбата е много хубава, знаят я по целия свят и е важно понякога да свиря композиции, които хората разпознават, защото това е начин да събереш всички в едно преживяване. Но публиката по-добре разбира произведенията, които не познава. Важно е да образоваме аудиториите на джаза. Затова на концерти свирим нещо познато, също така – наши оригинални творби, а после – и класики – нещо, което може би звучи познато, но слушателите не могат веднага да разпознаят. Интересно ми е да правя така, че хората все повече да разбират музиката.
И ставаме красиви. „Колко сте красиви!“ – възкликна Коен, като огледа публиката. И това не беше комплимент. Той продължи: „Красиви, както навсякъде на нашите концерти, защото се застъпвате за мир, любов и състрадание. Това са хубавите неща, заради които съществува човечеството.“
На финала се случи вълшебство…
Накрая на концерта като че ни посипахте със звезден прах в един толкова красив момент. Почувствах се благословен да съм жив. Тогава се видяхме като част от космоса, като прекрасна част от космоса, видяхме колко красив е светът. Какво бе Вашето намерение, завършвайки концерта по този начин?
Исках да покажа всички различни чувства. Слушайки великите джаз музиканти, научих, че посланието е винаги на надежда – как да почувстваме надежда и как да я изразим. Когато слушаш Луис Армстронг и той завърши песента с висок тон, това е надежда. Когато слушаш Джон Колтрейн и чуеш високия тон в устрем към Бога – това е надежда. Исках да оставя публиката с увереността, че нещата ще се развият към добро, че всичко ще е наред, че в бъдещето пред теб има хубави неща. Това е голяма сила на музиката – да отправя погледа ти към бъдещето и да показва красотата пред теб.
Още за втория фестивален ден, на който бе концертът на Емет Коен трио, можете да прочетете тук, където ще разгледате и снимки от събитието:
Plovdiv Jazz Fest се организира от Blue M на Мирослава Кацарова. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2022 г. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Jazz FM е медиен партньор. Слушайте всеки ден до 7 октомври включително фестивалните ни студия от 18 ч.
