Тази музика можеше да бъде създадена и изпълнена само от човек с безкрайна чувствителност към света, невероятен талант и сърце, изпълнено с любов. Тази музика е създадена и бе изпълнена от Джон Лорд на първия му концерт в София с ентусиазираната Софийска филхармония, дирижирана от Найден Тодоров, перфектната група „ТЕ” и отличните вокалисти Катаржина Уаска и Якоб Самюъл. Сюита „Сарабанда”, в която отеква музиката на отминали векове и която е с музикалните и емоционални хоризонти на безкрая, неговите оригинални композиции и хитовете на „Дийп Пърпъл” накара публиката да се почувства така, като че е чула всичката музика на света за тези два часа, изпълнени с любов и блаженство и на сцената, и в залата. Времето спря, когато Джон Лорд засвири своето култово органово соло на песента Child In Time. Изтърваните откъслечни аплодисменти бяха веднага прекъснати с категорично „Шт!” от всички онези, които искаха завинаги да запомнят звука и усещането от изпълнението му на живо.
В навечерието на концерта Светослав Николов от Джаз ФМ разговаря с Джон Лорд за предстоящото събитие, за първия му концерт в България и за рок и симфоничната страна в неговата музика. Интервюто можете да чуете тук.
Какво ще чуе публиката в София на предстоящия Ви на 30 октомври концерт?
В първата част ще звучи сюита „Сарабанда” от 1975 година – последната ми творба за група и оркестър от първата част от моята кариера. Вероятно това е една от най-полуярните ми композиции и е била такава през изминалите 35 години. Германският диригент Ейбрахам Шьорнер ме насърчи да я напиша през 1974 г., когато живеех в Калифорния. Идеята бе да взема различните танци, които биха били включени в една барокова танцова сюита на Бах, Телеман, Хендел или друг композитор от тази епоха. След това ги използвах за танци като от днешния ден, които биха били изсвирени от рок група и оркестър. За втори път ще я изпълня на живо в нейната цялост. Премиерата бе миналия месец в унгарската столица Будапеща. Във втората част ще звучат песни от соловите ми албуми, от времето ми с „Дийп Пърпъл”, както и някои нови композиции. Ще се включат двама вокалисти.
И те са?
Отново Катя Уаска от Полша, с която работя от три години насам. Мъжките вокали са на шведа Якоб Самюъл. Той е фронтмен на шведската група „Дъ пудълс”, за която също така композира. Срещнах го преди 2-3 години, а това лято изнесох поредица от пет-шест концерта с него и с шведския пианист Робърт Уелс. С Якоб се разбирахме прекрасно и когато го попитах дали иска да дойде с мен в София, той прие с радост, защото никога досега не е бил във вашата страна.
Можете да му препоръчате българската публика, след шумния успех на вашия концерт в Пловдив. Какви почувствахте от реакцията на българските почитатели по време на това събитие?
Беше невероятно! Направо ме разтърсихте! За мен реакцията бе неочаквана, заради нейната непосредственост. Виждах как, докато свирим, хората като че си казваха един на друг: „Само слушай! Страхотно е!” Те ръкопляскаха в моменти, когато не очаквах подобна реакция. Беше прекрасно! Много, много мило! Вечерта бе страхотна! Звездите блестяха на небето, бяхме на открито – в римския амфитеатър. Никога няма да забравя преживяването! Сега ще бъдем в концертна зала с прекрасен симфоничен оркестър. Оркестърът, с който свирих в Пловдив, също беше отличен. Сега ще съм със Софийската филхармония и естествено много се вълнувам. Този концерт ще бъде много по-различен, но съм сигурен, надявам се, че музиката ще направи хората в София толкова щастливи, колкото в Пловдив.
Какво бихте искали да кажете на музикантите от симфоничния оркестър за Вашата музика, така че да ги накарате да повярват в нея, да я усетят в себе си?
Композиторската ми работа се вижда на нотните листове и се чува при изпълнението й. Старая се много. Конкретно „Сарабанда” я оркестрирах наново в някои части, които прецених, че могат да звучат по-добре. Когато събирам на една сцена рок и симфонични музиканти, от сърце вярвам, че музиката трябва да бъде интересна и вълнуваща и за двете страни, да звучи красиво на различните инструменти. Влагам максимално старание, когато пиша партиите на отделните инструменти – за челото, за кларинета, за тромбона, за валдхорната. Те трябва да са интересни за музикантите и да са съобразени с възможностите на инструмента. Искам да уверя изпълнителите, които евентуално ни слушат в момента, че именно това е целта ми. Оркестърът не е просто фон. Не е там, защото изглежда добре, а защото звучи добре. А за да е така, музиката трябва да е забавна, да е вълнуваща, да е интересна за оркестрантите.
Има ли нещо от вашата рок природа в класическите Ви творби, или държите тези два музикални елемента отделно?
През цялата си кариера искрено и дълбоко съм вярвал, че музиката е един свят. В него има различни страни – рок, етно, джаз, класическа музика, съвременна класическа музика, автентична класическа музика. Все говорим за музика. Нейното чудо е в огромния избор, който човек има като слушател и като изпълнител. Лично аз вярвам, че няма разлика в мен между човека, който е излизал на сцената и е свирил с „Дийп Пърпъл” на хамонд орган, и човека, който сега излиза на сцената и свири на хамонд орган със симфоничен оркестър. Именно това убеждение ме е водило в моята музика.
На снимката: Джон Лорд на концерта му в Пловдив през 2009 г.