Заключителната вечер на деветия Plovdiv Jazz Fest ще ни срещне с един от най-открояващите се съвременни джаз пианисти и композитори – Джоуи Калдерацо. Той ще се представи на 29 октомври в Дом на културата „Борис Христов“ заедно със своето трио, което включва Орландо ле Флеминг (бас) и Доналд Едуардс (барабани), а специален гост ще бъде знаменитият саксофонист Мигел Зенон. Критиците често посочват за изпълненията на Джоуи Калдерацо, че са белязани от огън и страст. В допълнение може да се каже, че в тях откриваме така важната за всички ни човечност и автентичност, чистата радост от музицирането, а на моменти дори се прокрадва и великолепното чувство за хумор на Калдерацо. През годините той е работил с имена като Майкъл Брекър, Бранфорд Марсалис, Джеф „Тейн“ Уотс и др., но и пътят му като лидер е не по-малко вдъхновяващ. Затова и фокусът на нашата среща е именно в тази посока, въпреки че накрая спонтанното решение да включим в разговора ни името на покойния саксофонист Боб Бърг внезапно превърна интевюто в докосваща изповед.
Пианото е удивителен инструмент с богата история и е свързано с нашето развитие, с нашия прогрес като общество. Как бихте описали връзката си с пианото?
Това е интересен въпрос. Връщайки се назад във времето, когато бях на 8 г., съседът до нас свиреше на пиано и майка му го караше да се упражнява за около 20 мин. всеки ден. Вместо да се прибера вкъщи, аз оставах там и го наблюдавах как репетира. Докато слушах, си мислех, че това е много яко. Един ден се прибрах вкъщи и казах на майка ми, че искам да се науча да свиря на пиано. Така станаха нещата – купихме пиано и започнах да взимам уроци от една жена близо до вкъщи. От този момент нататък винаги съм искал да свиря на пиано.
Знам, че не възприемате себе си като композитор или автор на музика. Но аз мисля, че Вие наистина сте фантастичен композитор!
Благодаря ви. Аз просто имам различно мнение за това какво означава да си композитор.
Разбирам Ви, но аз обичам Вашите композиции, простотата в някои от тях, мелодиите, класическите влияния, които правят звученето им толкова изискано и не на последно място обичам начина, по който разказвате истории. Как създавате Вашата музика?
Тя е резултат от познанията ми покрай музиката, която слушам и опита ми. В някаква степен се получава много естествено. Една част от композициите в джаза днес са толкова трудни – те са трудни за свирене, трудни за слушане, даже имаш чувството, че една от причините да съществуват изобщо е за да се види колко са трудни. Музиката, с която аз отраснах – на „Бийтълс“, Шопен, Моцарт, не е прекалено сложна. Да вземем музиката на Моцарт или Шопен, която може да се слуша от много хора, които не са музиканти. Наистина не е толкова сложна. Преминавам през различни периоди, в които създавам по-трудна и предизвикателна музика, но аз пиша музиката, която пиша – тя е плод на нещата, които слушам. Не започвам с това, че сега ще седна на пианото и ще напиша една проста песен, която е много слушаема. Просто пиша това, което пиша.
Имате една композиция, която се нарича Cianna и е една от най-любимите ми.
Ние ще я изпълним по време на концерта ни. Тъкмо я включих в списъка.
Аз ще бъда най-щастливият човек в концертната зала! Това име е много специално за мен, защото кучето ми се казва Сияна.
Ще я изпълним в дуо с Мигел Зенон. Ще я свирим само ние двамата.
Ще бъде като подарък за мен! Нямам търпение. Има ли някаква история около създаването на тази композиция?
Намирам за по-лесно да напишеш музиката, отколкото да ѝ дадеш заглавие. Бях създал тази пиеса, но се чудех как да я нарека и си спомням, че я изсвирихме някъде на концерт и Бранфорд Марсалис сподели с публиката, че тя все още няма заглавие и хората започнаха да дават различни предложения. В залата имаше едно 9-годишно момиченце и аз я попитах как се казва, а тя ми отговори: „Сияна.“ Погледнахме се с Бранфорд, усмихнахме се един на друг и приехме единодушно името „Cianna“. Това беше първият път, в който това момиченце беше дошло на джаз концерт.
Бях на Вашия концерт с Бранфорд Марсалис квартет и Кърт Елинг тук в София преди 7 години. Тогава много се впечатлих от езика на тялото Ви, от това как свиренето Ви ми носи такава чиста радост. Как балансирате емоционалната и интелектуалната страна на джаза, когато свирите?
Това е добър въпрос. При мен нещата стоят много просто. Аз не се отдавам прекалено много на мислите си. Наясно съм, че наоколо има публика. Наясно съм, че тук има хора, които слушат музиката. Наясно съм, че моята работа е да ги забавлявам. Просто си мисля, че ако аз самият се забавлявам и че ако аз самият харесвам това, което правя, вероятно то ще се хареса и на хората около мен.
Преди 7 години Ви видях в лобито на хотела, където правех интервю с Бранфорд Марсалис и Кърт Елинг и много се радвам, че сега мога да разговарям и с Вас. Бранфорд ми каза нещо много интересно тогава: „За хората, които идват да чуят нашата музика, се опитваме да свирим по най-добрия начин. За тези, които слушат музика с очите си, ние се обличаме добре, всичките имаме харизма и взаимно се наслаждаваме на компанията си.“ Когато сте на сцена, винаги сте много елегантен. Вашият стил важен ли е за Вас и това още един начин ли е, по който искате да изразите себе си?
Мисля, че би могло да се каже и така. На моите концерти не бих се облякъл както, когато свиря с Бранфорд. Със сигурност бих изглеждал добре, но не бих носил тези костюми и вратовръзки. Все пак това са различни групи, в известна степен става дума за друг вид музика, така че ако говорим за мой концерт, нещата ще бъдат по-различни.
Да поговорим за ролята Ви на родител. Впечатлена съм от това колко отдаден баща сте. Как се променихте, ставайки баща?
Аз съм разведен и синът ми прекарва при мен половината от времето, когато съм вкъщи. Заминавам за Европа в четвъртък. Сутринта ще го закарам на училище, ще се върна да си взема багажа и ще поема към летището. Денят, в който се завърна вкъщи, ще го взема от училище и ще бъдем заедно цялата седмица. Винаги съм с него, когато не съм на турне и съм у дома.
В края на нашия разговор да поговорим за предстоящия Ви концерт на Plovdiv Jazz Fest. Моля, разкажете ни повече за групата и за репертоара.
Срещнах Доналд Едуардс през 2011 г. Той имаше концерт с Бранфорд и на мен ми хареса да свиря с него. В него чух перфектния баланс във всяко едно отношение. С Орландо ле Флеминг свирим заедно от години. Сформирах това трио с тях двамата, записахме няколко албума и пътуваме по турнета. След това преди няколко години чух Мигел, който звучеше толкова добре, че му казах: „Бих искал да свиря с теб.“ Той ми отвърна нещо от сорта на: „Аз също!“ После имахме 4 поредни концерта в Ню Йорк и беше толкова забавно, че нямаше как да не продължим да работим заедно. С моя график съм много зает и нямам достатъчно време да пиша нова музика, колкото би ми се искало, но аз имам доста музика, създадена през годините, която не съм свирил отдавна. Това са някои пиеси, които съм писал за Майкъл Брекър, за Бранфорд Марсалис и не съм ги изпълнявал с нито една от моите групи. Някои от тези композиции са писани за трио, в които няма духов инструмент, така че реших да прегледам по-старата си музика и да се опитам да намеря неща, които ще ми свършат работа. После направих някои нови аранжименти, за да прозвучат тези пиеси по различен начин, така че имам доста музика.
Накрая, може ли да ми разкажете някоя история за Боб Бърг? Той ми липсва много. Боб Бърг беше невероятен саксофонист.
Боб Бърг е изключително важен човек за мен. Преди 25 г. имах проблем с алкохола и повечето хора, с които бях на турнета тогава, бяха трезви, включително и Майкъл Брекър. С Боб Бърг сме изнасяли заедно концерти, когато неговият пианист по онова време Дейв Кикоски нямаше възможност да поеме даден ангажимент. Спомням си, че беше през септември 1998 г. и бях в Япония, когато осъзнах, че повече не мога да продължавам така, че съм съсипан от пиене и се обаждах на Боб всеки божи ден, обаждах му се всеки ден от Япония. Любопитното е, че Майкъл Брекър, с когото свирех тогава… Баща ми почина, когато бях на 17 г., а срещнах Майкъл Брекър, когато бях на 22 г., а той е с 16 г. по-възрастен, така че за мен преди всичко беше нещо като баща. Но в онзи момент разговарях с Боб всеки ден от Япония. Обаждах му се в САЩ и той ме окуражаваше, че мога да се справя. Беше толкова подкрепящ. Аз никога няма да забравя това и съм му невероятно благодарен, че ми помогна в онзи момент. Боб ми липсва много, много се смеехме заедно с него.
Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2023 г. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Jazz FM е медиен партньор. Билети за последната фестивална вечер на 29 октомври, започваща с концерт на Франческа Тандои квартет, се продават в мрежата на Eventim тук.
