Постигането на мечтаната свобода през афроамериканското наследство на Съединените щати проследихме в концерта „Душата на Америка“ с изпълненията на Оркестъра и Хора на Класик ФМ, вокалистите от САЩ Нагуанда Нобълс и Бенджамин Пълайт под ръководството на прочутия американски хоров диригент Андре Джей Томас. Събитието снощи в зала „България“ постави темите за вярата, надеждата и любовта, за свободата, за равноправието, за грижата в общността, за да ни покаже колко е хубав светът, когато сме водени от тези ценности.
С този концерт завърши шестото издание на цикъла „Музиката на Америка“, представен от „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. По-рано през този сезон слушахме пиеси от филми на „Пиксар“, част от „Дисни“, филмова музика в концерт, дирижиран от холивудската легенда Конрад Поуп, както и хитовете на Франк Синатра, представени от Сал Вивиано.
Когато робите в Съединените щати са нямали свобода, те са носили вярата, че един ден ще я постигнат, за да реализират този порив. Белите хуманисти не са изоставили братята си, за да може идеята за свобода да се превърне в знаме на САЩ, а от там – и в пример за целия свят. Музикалното пътешествие започна с композиция на Джон Уилямс от филма „Амистад“, разказващ за бунта на африканци при опита им да бъдат отведени в робство и за свободата, извоювана с тяхната непримиримост и с подкрепата на бившия президент на Съединените щати Джон Куинси Адамс – защитникът им пред Върховния съд.
Вярата в годините на робство е крепила религията – вместо да ги потисне и подчини, тя им е дала мечтата за по-добър живот и убедеността, че светлината ще победи мрака. В концерта чухме спиричуъли, в звучащите актуални днес аранжименти на диригента Андре Джей Томас, който обясни на публиката съдържанието на песните. Една от тях – Follow the Drinking Gourd описва чрез символа на чашката-кратунка съзвездието Голямата мечка, което указва Полярната звезда – пътят, водещ на север, към свободата. Друг спиричуъл – Peg Leg Joe, дава указания за спасение чрез така наречената Подземна железница – мрежата от тайни маршрути за бягство към щатите без робство.
В „Душата на Америка“ прозвучаха и разказващи за живота в афроамериканската общност традиционни песни и пиеса на Джером Кърн. Първата част на програмата завърши с основаната на речта на д-р Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“ госпъл песен на Реймънд Уайз Let Freedom Ring. Така в рамките на час проследихме и с музикалното развитие на жанровете – спиричуъл, госпъл и джаз, напредъка на обществото от робство към свобода.
Втората част на събитието ни срещна с концертна версия на операта „Порги и Бес“ от Джордж Гершуин – за да научим повече за подкрепата в общността и за любовта, която носи спасение. Така съпреживяхме делото на младия композитор – посветил се на афроамериканска общност в Южна Каролина, той я опознава и споделя с хората в концертните зали в големия град подкрепата, която малката общност дава.
Това осъществяване на стремежа към свободата почувствахме с превъзходните изпълнения на музикантите – динамичният оркестър, въвел в симфоничното звучене оттенъци на джаз и фънк, хорът, постигнал толкова характерното госпъл звучене, емоционалните солисти, пресъздали чувствата на много герои от афроамериканската традиция, диригентът, увличащ със своя ентусиазъм. Всички те поставиха идеята за свободата на полагащото й се място – в центъра на живота ни.
И още по темата:
Прочутият хоров диригент Андре Джей Томас: „Хората не могат да се мразят един друг, когато пеят заедно“
Нагуанда Нобълс и Бенджамин Пълайт за душата на Америка: „Всички различни култури, религии и етноси правят Америка велика“
Автор на снимките: Янко Димитров
