Дуото Рунге & Амон гостува за първи път в България, за да вземе участие в юбилейното десето издание на фестивала „Алегра“. Срещата с таланта на Екарт Рунге (виолончело) и Жак Амон (пиано) е на 15 юли в Централен военен клуб от 19 ч. Двамата музиканти ще представят репертоар, вдъхновен от един важен период, наречен „Бурните 20-те години“ на XX век. „Изкуството, създадено тогава, отразява това, което е било преди и загатва за случилото се впоследствие. В него има позитивна енергия, някакъв вид чувственост, еманципация от ограниченията, това е период като пиршество за всички сетива, с голямо техническо развитие.“ – разказва в ефира на Jazz FM Екарт Рунге.
Двамата с Жак Амон се срещат преди почти 3 десетилетия, през които утвърждават професионализма и приятелството си, споделят общата си страст към стиловото разнообразие и успяват да съхранят усещането за свежест и младост в работата на своето дуо. По-долу може да прочетете какво разказаха Рунге и Амон в интервю за Jazz FM радио, а чрез плейъра под основната снимка може да чуете разговора на Таня Иванова с двамата музиканти.
Да започнем с първия ми въпрос – каква е историята на вашето дуо? Как се срещнахте двамата преди вече толкова много години?
Амон: Ние свирим като дуо от 28 г. След две години ще имаме голям юбилей. Срещнахме се в Любек, където и двамата учехме в местния университет. Наистина става дума за дълъг период от време с различни програми, проекти и голямо приятелство. Чудесно е! Сега идваме за първи път в България и за нас това е специално предизвикателство и подарък.
Рунге: Искам само да добавя нещо. Има много хубава история, която е свързана с раждането на нашето дуо. Бяхме студенти, както Жак каза и една нощ го чух да свири Пиацола. И двамата бяхме нощни птици и се упражнявахме през нощта. По онова време все още никой не свиреше Пиацола, неговите произведения не бяха добили популярност. Знаех това, защото харесвах музиката му, но не бях чувал някой да я изпълнява. Така че, когато чух Жак, почуках на вратата му с думите: „Виж какво, това е невероятно! Никога не съм чувал някой да свири Пиацола.“ Също като мен Жак беше удивен, че някой друг е разпознал и познава тази музика. Попитах го дали мога да вляза и дали можем да се опитаме да изсвирим едно произведение заедно. Така осъществихме нашия първи импровизиран джем сешън и направихме първия си аранжимент в 2 часа сутринта. По носталгични причини продължаваме да свирим тези аранжименти, макар и в малко по-изискан вид. Направихме ги по време на запознанството ни и те са родени от нашата любов към специалната музика на Астор Пиацола, която по онова време беше напълно непозната в Европа.
Хареса ми тази история, а вие сте истински сродни души. Как бихте описали работата си един с друг?
Амон: Мисля, че винаги е специално преживяване. По времето, когато започвахме да свирим заедно, Екарт беше челист в квартета „Артемис“. Към онзи момент това изглеждаше като най-големия проект в живота му. Аз понякога се оказвах като неговата тъмна страна. Това, което правехме, беше като някакъв паралелен свят. В началото нямахме толкова много изяви. Сега е като любовна история, ние не сме женени, но всеки път този проект е нещо специално, нещо ново и има моменти, в които се чувствам като дете – толкова много обичам нещата, които правим. Понякога работим до 3 ч. сутринта, записваме албуми през нощта. Наистина сме луди глави. Благодарен съм за този приятел и колега, който имам в живота си, благодарен съм за шантавите ни музикални програми през всичките тези години. И съм научил толкова много от него – той е голям музикант, голям челист. Надявам се, че всичко това ще продължи поне още 28 години.
Рунге: Това е много мило, което казва Жак и аз много му благодаря. От една страна, хубавото на проекта ни е, че продължава да го има усещането за свежест и младост. В нещата, които правим, я има енергията от откритията ни и от опознаването на света през очите на деца, които си учат уроците. Обичаме да споделяме всичко това. От друга страна, е важна нашата увереност. Познаваме се добре един друг и да се учим взаимно също е голяма част от постоянното ни вдъхновение.
Амон: Ние споделяме нашите влияния, традиции и корени. Аз съм южноамериканец, роден съм в Чили и докато живеех там, свирех много джаз и мисля, че в кръвта си нося музика, която Екарт не познаваше, а сега предаваме един на друг влиянията си и ми се струва, че имаме свой собствен език. Това е нещо фантастично.
И двамата преминавате през различни жанрове в свиренето си. Как научихте толкова много за музиката?
Рунге: Жак винаги е имал този етап от живота си, в който е бил силно свързан с джаза, а също така и с тангото. Мисля, че още от самото начало споделяме любопитството да учим, да изследваме други музикални стилове. Никога не сме се възприемали само като класически музиканти, които изпълняват единствено класическа музика. От друга страна, изпитваме голямо уважение към другите жанрове. Разбира се, че ако си класически музикант, ти може да свириш танго и ти е нужно време за учене, за да вникнеш в усещането за тази музика и да разбереш традицията ѝ. Научил съм толкова много за джаза и груува от Жак. Мисля, че и двамата споделяме страстта към слушането на разнообразни стилове и също така обичаме да вплитаме в класическите си изпълнения наученото от популярната музика. Мисля, че всичко идва оттам. Дори Бах използва много плътни музикални форми и има толкова много примери за уолкинг бас линии в струнния квартет на Хайдън, например, така че ако сте осъзнали или усвоили това, то неимоверно обогатява разбирането ви за класическата музика. При нас има едно непрекъснато развитие по отношение на влиянията, които изследваме и споделяме.
Амон: Водим се от нашето безкрайно любопитство към новите неща, новите пътища за музициране и от това винаги да откриваме по нещо ново. Подход, който никога не остарява. Вече не сме от най-младите артисти, но душите ни си остават млади.
Говорим за различни жанрове, но какви нови перспективи отвори пред вас джаза?
Рунге: За мен като някой, който никога не беше свирил джаз, беше фантастично да разбера, че груувът трябва да бъде ясен в това, което правиш. И че всичко идва от него. Груув е дума, която не съществува на немски език. Това винаги ме е шокирало. Няма адекватен неин превод. Ритмическото усещане към твоето свирене трябва да е определящо, въпросът е не дали свириш бързо или бавно, а с какво усещане изграждаш своя ритъм. Това е невероятно важно в джаза, то е залегнало в същността му. В класическата музика става дума повече за звука, за архитектурата, за драматургията и комплексността. Това в джаза далеч не е от толкова съществено значение, колкото всичкия този цветен груув. За мен това беше много вдъхновяващо откритие. Както и Жак каза, това е нещо безгранично, защото винаги може да отидеш и по-нататък. Ако погледнем бразилската, южноамериканската музика, там има още по-голямо груув разнообразие, което да изследваш, така че това е още едно нещо, което мога да усвоя и то да рефлектира върху класическата музика, която изпълнявам.
Амон: Мисля, че Екарт като цяло отговори на въпроса. Струва ми се, че е много важно да споменем импровизацията. Често аз импровизирам по време на концертите ни, но Екарт не е нужно да го прави. Понякога двамата изпълняваме музика на руския композитор Николай Капустин и неговият език е абсолютно джазов, но всичко е написано. Това беше голямата врата за нас да свирим заедно този джазов език, а за Екарт беше големият шанс да прочете тази музика и да открие как може да я свирим и да импровизираме върху нея. Това наистина се оказа нов етап в развитието на нашето дуо и не става дума просто за комбиниране, а за свързването ни с джаз музиката. Понякога свирим произведения на Чик Кърия или Майлс Дейвис и мисля, че езикът на джаза не опира само до това да импровизираш, а импровизацията ти да звучи като инвенция, като нещо създадено на момента. За нас това беше голямо предизвикателство и голям шанс, който ни даде нови възможности.
Вашият предстоящ концерт в София ще бъде много специален, защото ще представлява нещо като портрет на Берлин. Много обичам този град, той е едно от най-любимите ми места по света. Бихте ли ни разказали първо за програмата, която сте подбрали и второ, имате ли силна връзка с Берлин?
Амон: В момента съм в Берлин, където по принцип живея. Екарт също.
Рунге: И двамата живеем в Берлин и тук сме у дома си. В този град сме повече от 20 години и се идентифицираме с динамиката му, с неговата отвореност, свежест, креативност. Той е гореща точка за изкуствата, винаги е бил и продължава да бъде. Много промени се случват в Берлин през цялото време и това много ни привлича. Програмата, която ще изпълним в София, не се отнася толкова за Берлин всъщност, въпреки че е и за Берлин, а по-скоро е свързана с определен период от историята на Европа, наречен „Бурните 20-те г.“ Разбира се, става дума за 20-те години на миналия век. Бил е много кратък период от това десетилетие, продължил около 5 години, в които нещата не са били катастрофални и са били особено оптимистични. Изкуството, създадено тогава, отразява това, което е било преди и загатва за случилото се впоследствие. В него има позитивна енергия, някакъв вид чувственост, еманципация от ограниченията, това е период като пиршество за всички сетива, с техническо развитие – тук се появяват радиото, киното, което е било много важно. Било е и време, свързано с промяна и несигурност, което е плашело хората и както добре знаем то приключва с най-голямата катастрофа на века през 30-те г. Всичко това може да открием в изкуството. Берлин, както Париж, например, е бил гореща точка на епохата. Нашата музикална програма улавя светлината и сенките, енергията и мрака, който се е задавал. В момента в нашето общество наблюдаваме подобна ситуация с много несигурност и заплаха, хората са под напрежение заради различните прояви на автократичното общество – нещо, което вече се е случило преди 100 години. Интересно е да поразсъждаваме върху това вълнуващо, но много уязвимо време. Има толкова много невероятни произведения, които са създадени тогава. Някои от тях позволяват поглед върху различни жанрове. Включили сме музика на Гершуин и хора, които са били свързани с джаза като Курт Вайл. Програмата е много цветна и част от нея е с поглед към Берлин, но не цялата.
Амон: Аз мога да допълня за някои от композиторите, чийто произведения ще изпълняваме. По това време еврейските композитори са били изключително важни и по тази причина в репертоара ни са Малер и Дебюси, Блох, Хиндемит. Става дума за много хубав микс от композитори и за различни музикални езици. Екарт винаги много хубаво модерира концерта и добре обяснява, като дава примери с тази музика, проследявайки влиянията и взаимовръзките. Ще бъде специален концерт, защото не просто ще свирим, но и ще разказваме за музиката. Това е важно и за хората в публиката, защото по този начин могат да разберат по-добре защо изпълняваме тези произведения и тези композитори с пиеси от онзи период и защо между тях има такова разнообразие по отношение на езика и усещанията. Наистина съм в очакване на концерта ни в София.
