Дони Маккаслин: „С моята музика искам да предам усещането за вдъхновение, извисяване и любов.“

Дони Маккаслин: „С моята музика искам да предам усещането за вдъхновение, извисяване и любов.“

Няколко часа преди концерта си от програмата на „Пловдив джаз фест“ саксофонистът Дони Маккаслин беше гост в мобилното студио на Джаз ФМ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Музикантът, чието име нашумя особено много покрай участието му в последния албум на Дейвид Боуи Blackstar, беше наш гост за един проникновен, смислен и открит разговор. „С моята музика искам да предам усещането за вдъхновение, извисяване и любов.“ – заяви Дони Маккаслин и допълни: „Искам хората да усетят страстта ни към музиката, начина, по който се слушаме взаимно и общуваме един с друг. При нас има дух на динамично сътрудничество. За мен магията на импровизираната музика се случва в разговор с другите музиканти, когато слушаш и свирите заедно.“

Композициите на Дони Маккаслин са изпълнени с енергия, но и с поетичност, в неговата музика има мрак, но и много светлина - на пръв поглед крайни елементи, които обаче задават рамката на живота. И точно това прави музиката на Дони Маккаслин толкова красива и въздействаща, защото с нея преминаваш границите с лекота, а крайностите губят своите ясни очертания. Дони Маккаслин е емоционален събеседник, той преживява всяка дума, която казва, притваря очи в моментите на дълбоко споделяне, а в отговорите му има мълчание и паузи, които говорят повече от думите. Цялото интервю на Таня Иванова и Светослав Николов с Дони Маккаслин може да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу изваждаме няколко акцента от разговора, които дават представа за музикалния път на един от най-вдъхновяващите новатори в джаза.

За сътрудничеството с Дейвид Боуи
Работата с Дейвид ме промени дълбоко – и в личен, и в музикален план. Той беше изключителен човек, а като артист беше безстрашен визионер. Той въплъщаваше много от творческите ценности, към които със се стремил през годините. Да бъда с него, да работя с него, да го видя как живее в това творческо пространство, което той създаваше около себе си, беше наистина вдъхновяващо и цялото това преживяване затвърди всичко, което носех у себе си. Боуи насърчаваше членовете на групата да опитват всичко, което сме чули и създаде силна творческа атмосфера, в която работихме. Заради икономическите притеснения в света на джаза често имаме само ден-два, за да запишем един албум. В този случай разполагахме с много дни. Записвахме цели три седмици – бяхме фокусирани, но имахме време. Например Джейсън Линднер донесе в студиото 9 кийборда, така че имахме време да опитаме различно звучене. Аз бях с флейтата, кларинета, със сопран саксофона, така че можехме да наслагваме всички тези музикални пластове. Беше забележително преживяване.

За това с какво музиката на Дони Маккаслин впечатли Дейвид Боуи
Не сме говорили никога за това. Вероятно това е фактът, че се намираме на пресечната точка между импровизацията и електронната музика. Мисля, че той харесваше това, тъй като звукът на нашата група е насочен към бъдещето, не свирим традиционен джаз. „Беше много шумно.“ е нещото, което ни каза, след като ни беше чул в Бар 55 в Ню Йорк. Мисля, че той ни избра, тъй като ние разширяваме границите на музиката, предполагам, че това го беше привлякло.

За това как преминаването от акустично към електронно звучене се е отразило на музиката му
Изследвам електронната музика от около 7 г. През по-голямата част от времето свиря акустично на саксофон, ударните също са акустични, кийбордите, разбира се, са електронни. Басистът също свири електронно и използва много ефект педали. В един момент започнах да чувствам, че се изчерпват звуковите ми идеи, които мога да предам акустично чрез саксофона и толкова много ми харесва как Джейсън Линднер, Тим Лефейвр и всички музиканти, които свирят на бас в групата ми, боравят с електронните звуци, че започнах да изследвам какво аз мога да постигна с използването на педали, да влияя на звука на саксофона. Има много възможности за свирене и за това да рисувам различни звукови пейзажи. Така се отвори нова врата в творческия подход към звука. Толкова много години вече свиря на саксофон и търся различни начини да произведа звук, но сега с педалите се получава по-широк контекст, което създава нов свят на възможности и той е толкова вълнуващ.

За красивите мелодии в музиката му
Чувствам мелодията като много важна част от музиката ми. Работих и продължавам да работя много по мелодии, които водят напред, създават енергия и имат цел. Някои от тях са загадъчни, а с други е малко по-сложен процесът, защото взимаш мелодичната фраза, започваш да изследваш различните начини, по които можеш да я развиеш и в този процес трябва да откриеш най-подходящата от тях.

За импровизацията и ритъма
Импровизацията дава възможност да се изрази в цялост спектъра на човешките емоции. Всеки има своята индивидуална история за разказване - моята, разбира се, е основана на житейския ми опит, основана на това как взаимодействам с различните стилове музика. В голяма степен съм повлиян от традицията на джаза, но също така влиянията идват и от много други видове музика. Искам по органичен начин да съчетая всичко това, така че то да има автентичен цялостен вид. От много години изучавам фолклорната музика – предимно от Америка, Бразилия, Куба, Перу, Панама, Африка. Имаше период, в който свирех много такава музика: афро-кубинска. Така осъзнах, че за каквато и музика да говорим ритъмът е основна, неразделна част. Така че исках да опозная в дълбочина ритъма и да създам връзка с ритъма. Каквото и да свиря, каквото и да композирам, ако то има здрава ритмична основа, ще има силен ефект върху слушателите. Независимо дали това, което свиря, е нещо много просто или много сложно. То ме кара да си мисля за Джеймс Браун – музика, която е с дълбоки корени в ритъма. Това е посоката, към която се стремя.

За отношенията в групата и симбиозата между отделните членове
Чувстваме се много свързани. Опитвам се да създам рамка с пиесите, които свирим и с естетиката, но така че индивидуалният глас на всеки един от членовете на групата да се чуе в музиката, която създаваме заедно. Опитвам се да не диктувам твърде много какво да правят, а просто им представям пиесите, говоря за това кои са основните елементи и след това искам от тях просто да свирят. Самият аз се чувствам най-комфортно в среда, в която ми е позволено да изразя това, което е вътре в мен. Много е важно да чуя какъв е творческият подход на другите музиканти, защото това пък ми дава идеи, идеи, които ще ми помогнат във взаимодействието по-нататък. Джейсън Линднер, който свири на клавишни, е възхитителен музикант. Той създава звуков свят на синтезаторите и също така е много свързан с настоящия момент. Джейсън има богато творческо въображение, така че понякога импровизира със звука, с мелодията, а понякога всичко е просто звук и ритъм. Изисква се голям талант да успяваш да боравиш с всички тези кийборди, които са пред теб, и в същото време да си тук и сега и да взаимодействаш с другите музиканти, които са на сцената. Зак Дензигър, който тази вечер ще свири на ударните, е един от първите барабанисти, който свири на живо в стила дръм енд бейс. В началото на 90-те г. той имаше група в Ню Йорк, с която изпълняваше дръм енд бейс на живо. В момента това, което прави, е да свързва своите барабани с видео стена, така че чрез свиренето на барабани да манипулира визията. Той също е много интерактивен музикант. Джонатан Марън, който свири на бас, е един от основателите на Groove Colective. Той има 6-7 педала на сцената пред себе си. Също като Джейсън умее да манипулира звука без да губи фокуса си върху музиката. Затова често гледам на басистите в групата ми като на диджеи - по средата на свиренето те драстично променят звученето и това изпраща групата в съвсем друга посока.

За бъдещите посоки в музиката
Връщам се към Blackstar и вратата, която Дейвид Боуи отвори пред мен - с идеята за сътрудничество, свиренето на живо, но с участието на страхотен вокалист. Тази възможност много ме вълнува и си мисля за придвижване в тази посока. Слушам много музика и в момента пиша нова музика, мислейки си за всичко това. И много се вълнувам от посоката, в която ще поемем.

Фотография: Peter van Breukelen