Утре любимият ни Доминик Милър отново ще свири в София. Той идва в Joy Station със своята звездна група, в която са още Николас Фишман – бас, Якоб Карлсон – пиано, и Рани Крижа – перкусии. Jazz FM е медиен партньор. Днес на музикалния пазар от ECM излезе новият албум на композитора и китарист – Vagabond. Тези две събития са повод за поредния ни разговор с изключителния музикант.
Вашият нов албум в момента излиза по целия свят. Разкажете ни за музикалните търсения, които Ви отведоха към него.
Той е кулминацията на целия ми музикален опит досега, толкова богат, най-вече в областта на песенното творчество. Работил съм с много автори на песни, освен в инструменталната музика. Това е албум с песни. Исках да разкажа няколко кратки истории – заглавията в него са осем. Произведенията са като песни, само че без текст. Исках да ги изградя с песенна структура.
Албумът се издава от ЕСМ. Какво доведе до това партньорство със звукозаписната компания, променила света на музиката?
Огромна привилегия е да си част ECM. Израснах, слушайки много от техните записи на артисти като Егберто Гизмонти и Ралф Таунър, Кийт Джарет и Пат Матини. Пред шест години те ме потърсиха и аз бях изненадан, защото дори не съм си представял, че знаят за съществуването ми. Предложиха да опитаме да запишем албум. И реализирахме идеята.
Вие сте свързан в партньорство с Якоб Карлсон, което преминава през времето. Преди няколко години по Jazz FM имахме огромната чест да направим световната премиера на тогавашния му албум. Какво означава това партньорство за вас? Какво си давате един на друг?
То е много важно за мен! Якоб Карлсон е фантастичен музикант, не съм чувал друг пианист като него. Подходът му към музиката е уникален. Обичам да работя с музиканти, чиито импровизационни умения са на толкова високо ниво. Той чува музиката. Не го възприемам като строго джаз музикант, в неговото свирене има много от класическата музика. Бих казал, че той изпълнява съвременна класика. Същевременно, в стила му има и нотка поп. Винаги съм харесвал добрата, ясната, хубавата мелодия. Неговото мелодично чувство е силно развито. Нашето партньорство означава много за мен.
Връщайки се назад във времето от перспективата на днешния ден – в какво е била Вашата опора, каква е била Вашата движеща сила?
Моята движеща сила е моята любознателност. Запазил съм желанието си да опознавам новото, да продължавам да уча. Това правя непрестанно и това ме движи напред. То е все едно да пътувам с еднопосочен билет към неизвестна дестинация и пътешествието никога да не свършва. Не искам да спирам, тъй като съм вече твърде далеч от дома, така че просто продължавам напред. Самата идея за това ме движи – да продължавам да уча нови стилове, нови мелодии, нови жанрове, нови ритми. Движи ме стремежът ми към развитие.
Shape of My Heart е песен, която всички толкова много обичаме. Какво чувате в нея сега?
Разбира се, изключително съм щастлив, че хората толкова много я харесват. Когато я създавах, не съм знаел какъв успех ще пожъне тя. Не съм се опитвал да пиша музика, за да се хареса. Но попаднах на китарен риф, с който хората се идентифицират. Явно им допада понижаващата се акордова прогресия. Когато е в средно темпо, тя създава меланхолично чувство. Йохан Себастиан Бах също използва този похват. В творчеството си влагам елементи от музиката на композиторите, които харесвам, като Шопен и Бах. Щастлив съм, че внесох в популярната култура този елемент от класическата музика чрез рифа на Shape of My Heart. Хората не осъзнават, че изворът е в класическата музика, в Шопен и Бах.
Какво означава за Вас партньорството Ви със Стинг?
Това е най-невероятното и най-дългото партньорство в моя живот, дори по-дълго от това със съпругата ми. Заедно сме от 33 години. За мен нашето сътрудничество означава всичко на света. Той ми е като по-голям брат, какъвто биологичен нямам. Заедно сме в музиката. Радвам се, че имам възможност междувременно да реализирам и самостоятелни проекти, същото важи и за него с ангажиментите му в театъра и с всичко останало, с което се занимава. Всеки път, когато се съберем, сме с чувството, че имаме толкова много да споделяме. И просто слагаме всичко на масата и започваме да обсъждаме идеи. Този процес на обмяна на опит и на разговори за наученото в живота, дава енергия на нашата връзка. Затова тя е толкова здрава.
Накрая, поглеждайки към концерта в София, какво ще чуем на него?
Надявам се да чуете един чудесен концерт! Никога не знам какво ще бъде. То е като на среща с непознат – не е ясно какво ще се случи, но се надяваш на най-доброто. Концертът ще отпразнува музиката, която правя през последните 30 години. Ще свиря песни, които сме изпълнявали със Стинг – работата ни заедно е толкова много част от моята същност. Ще изсвиря и мои пиеси. Може да включа и няколко кавъра. Има много песни, които много харесвам, така че изборът е богат. Очаквам да създам много силна връзка с публиката. След това ще реша какво ще свиря. Няма да дойда в София с план и приготвени ноти, тъй като това ще е твърде преднамерено и нагласено. Искам първо да се свържа с публиката и след това ще решим заедно.
И наистина последно – как работата Ви като студиен музикант изгражда музикалния Ви облик?
Наистина добър въпрос! Страхотно е да се учиш от другите. Като студиен музикант влизаш в нечия друга история. Задаваш си въпроса – какво мога да сторя, за да ти помогна да я разкажеш. Ти си като нов герой в спектакъл и твоята роля е да го направиш още по-добър. Всеки път, когато свиря като студиен музикант в нечий друг проект, научавам нещо ново. Отивам при следващия с това по-богато познание. Да си студиен музикант е наистина прекрасно! Свирил съм в над 300 албума на други хора. Всеки път това обогатява моя музикален речник.
