Проектът Postcards from Composers („Пощенски картички от композитори“) на BBC Radio 3 стана повод да се свържем и да разговаряме с българската композиторка Добринка Табакова, която от дълги години живее в Лондон. Нейният блестящ талант я поставя сред най-изявените млади имена в света на класическата музика, а през 2014 г. тя беше номинирана за награда „Грами“ в категорията „Най-добър класически албум“ за проекта с нейни произведения String Paths, издаден от легендарния лейбъл ECM Records.
Postcards from Composers дава възможност на музикантите от оркестрите на BBC да бъдат ангажирани в този труден период, когато повечето артисти от сферата на музиката нямат работа. Всеки един от оркестрите на BBC избира по двама-трима композитори, за да напише кратко произведение за някой от музикантите. „То трябва да е позитивно и с мисъл за сегашното време на изолация.“ – казва Добринка Табакова в интервю за Джаз ФМ радио. Тя е щатен композитор към Концертния оркестър на BBC и е създала своето произведение за перкусиониста Алистър Малой. Вдъхновението идва от една молитва, изпълнявана по време на Средновековието, когато е върлувала епидемията от чума. „Тази молитва се е казвала или пеела в манастирите по цяла Европа. Нарича се Stella Celi („Небесна звезда“). Това е молитва за здраве и спасение, за подобряване на ситуацията, в която са се намирали тогава хората.“ – разказва Добринка. Тя се спира на един по-късен вариант на английския композитор Джон Кук, направил тригласов мотет. „Толкова е дисонансен и неочакван като хармония за XIV-XV век., звучи много модерно. Аз взех първата фраза на мотета на Джон Кук и направих вариация за вибрафон.“ – допълва българската композиторка.
Ситуацията на социална дистанцираност и изолация не е нещо ново за нея. Композирането в голяма степен е самотно занимание, както работата на писателите или художниците. „Много е познато това усещане“ – така Добринка отговаря на приятели, които я питат как се чувства. Тя споделя, че за нея е трудно да намери ритъма на нещата, с които се занимава. „От една страна, е това да пътуваш, да се срещаш с хора, да ходиш на репетиции, да си много екстровертен в тези моменти и след това изведнъж да отидеш на 180 градуса и да си абсолютно затворен. Превключването между двете състояния според мен е ключът да си добър композитор. Има някои хора, на които им е много лесно. Аз все още работя над това, поне когато съм в композиторската си фаза най-важно ми е да чувствам, че имам някакъв ритъм на деня. Хората ме питат за рутината на деня. За мен повече става дума за рутината на годината – да погледна напред и да мога да планирам: „Тези три месеца съм си изцяло вкъщи и пиша, след това два месеца пътувам, следващите два месеца пак съм на едно място.“ Това е, което сега е много трудно, защото не можеш да погледнеш напред и да планираш по този начин.“ – разказва Табакова.
За разлика от своите колеги тя продължава да е ангажирана и сега, занимавайки се с проекти, предвидени за представяне през следващите две години. Добринка завършва голямо произведение за Концертния оркестър на BBC, чиято премиера е планирана за март 2021 г. Eдновременно с това работи по няколко хорови творби и по други по-малки, камерни произведения.
Сферата на изкуството си остава една от най-засегнатите от пандемията. Вече се правят анализи и предвиждания за промените в музикалната индустрия, а така също се търсят варианти за адаптиране към новата ситуация. Споменава се, че около 500 концертни пространства във Великобритания предстои да затворят врати и се очаква много хора, останали без работа, да се преквалифицират. Добринка Табакова разказва за свои колеги музиканти, които вече карат курсове за водопроводчици и електротехници. Доскоро е имало надежда, че през септември всичко ще се нормализира за началото на новия сезон, но сега тази надежда се стопява с всеки изминал ден и „това е най-притесняващото“ – по думите на Добринка Табакова. Някои от тревожните въпроси тя открои така: „Колко от оркестрите ще успеят да продължат след този период? По какъв начин? Говоря с диригенти и артистични директори в момента, които се опитват да организират някакъв сезон от септември и гледат как с по-малко хора на сцената могат да се проведат концерти. Разбира се, ако залите не могат да си възвръщат това, което им е нужно, за да функционират, изобщо за какви концерти говорим? От една страна, е хубаво, много колеги правят онлайн концерти, което е приятно и за момента може би запълва някаква ниша или нужда за комуникация, но все пак изобщо не може да се сравни с това да бъдеш на живо на концерт с всички тези хора около себе си, което за мен е едно от най-вълнуващите неща. Надявам се, че няма да свикнем с този тип култура, защото според мен това не е отговор. Може да е спомагателно към случващото се, но не би трябвало да бъде нещо, към което се стремим, т.е. не би трябвало да стане един виртуален живот, всички да си седим по стаите и да комуникираме само по този начин. Така че не знам изобщо какъв е отговорът. От никого, с когото съм говорила, не съм чула някакви революционни идеи до момента. Може би и това ще стане. Говори се за концерти на открито, много оперни компании смятат да правят постановките си в паркове, но това е за през лятото. Знаем, че за много хора точно есента и зимата са периодите, когато чувстват, че искат да са малко по-сближени с хора. В тези месеци на затъмняване искаш да си повдигнеш духа по някакъв начин и отговорът, поне за много хора, които аз познавам, са концерти, кино, театър.“
Като спасителни за нея в този момент Добринка Табакова посочва „природата, истинските приятелства и контакта с любими хора“. Природата винаги е присъствала в музиката на композиторката. Тя е запален планинар и всяко лято като дете е прекарвала своето време в Родопите и Пирин. Това е и причината да нарече някои от своите произведения - „Родопа“, „Пирин“, „Тракия“. Сред най-големите й вдъхновения е работата на ландшафтния дизайнер Пит Оудолф, който дефинира по нов начин разбирането ни за пространството на градината. „Той е човек, който според мен живее с идеята за растенията и специално тревите. Разработил е няколко много интересни вида треви за украшения.“ – казва Добринка. Тя е открила работата му от паркове в Лондон, където няколко пъти е канен за изложби. Разпознала е неговия стил и когато е била в парка High Line в Ню Йорк. „Естетиката му и начинът, по който мисли за природата и за тази цикличност, за сезоните, е много важна. И смятам, че като общество трябва да се движим натам.“ – казва композиторката. Тя споделя, че има музика, която й въздейства по същия начин като природата, музика, която й носи хармония и спокойствие. „Бах винаги е композитор, към когото се връщам. Той се лее толкова естествено.“ - казва Добринка и споменава още имената на Франц Шуберт и Кийт Джарет, а така също посочва и българската фолклорна музика като свое вдъхновение.
Наред с природата сигурност и уют в този момент й дава и връзката с близки и любими хора. Тя прекарва времето си със своите родители, в което освен разговорите важно място заема и ритуалът на храненето. „Това е нещо толкова приятно – да седнеш на маса с хора, които са ти любими и с които сте направили нещо заедно. В момента по-трудно се пазарува и оценявате тези моменти още повече.“ – казва Добринка и добавя: „Мисля, че човек усеща, когато нещо е сготвено с любов и мисъл. И точно това забавяне, този тип бавен живот, към който мисля, че всички трябва да се обърнем – това според мен е бъдещето.“
Няколко часа преди разговора ни по телефона с Добринка Табакова попаднахме на една публикация на TasteDive – платформа, която на основата на свои проучвания прави препоръки за филми, книги, музика, игри и т.н. Те са установили, че през последните седмици се е покачил интересът към класическата музика, джаза и блуса. Изводът е, че в тези времена хората имат нужда от съдържание, което не е за еднократна употреба. Добринка Табакова коментира това така: „Всичко трябва да правиш възможно най-добре, защото един ден някой ще го погледне от всички ъгли и ще оцени колко много труд си положил. По някакъв начин смятам, че я има тази истина за класическата музика и джаза, че ние не сме толкова познати в сферата на масовата информация, но при нас съществува едно тихо спокойствие, че си дал всичко от себе си, а хората могат да се насладят и в такива моменти като сегашния да открият именно тези дълбочини.“
Фотография: Candide Rietdijk
