Миналата седмица един от най-изисканите китаристи в джаза – Джонатан Крайсбърг, гостува за първи път в България. Той изнесе превъзходен концерт в „София лайв клуб“ заедно със своя квартет, в който участват Мартин Бехерано (пиано), Мат Клоси (бас) и Колин Странахан (барабани). Четиримата свириха по изключително обогатяващ начин – с безкомпромисно отношение към музиката и силна отдаденост; с виртуозност, съчетана с неподправена емоция; с единност и сполотеност, базирани на познание, опит и разбиране, отвеждайки публиката до въздействащи и изненадващи дълбочини на изпълненията. Групата представи основно музика от новия си албум Capturing Spirits – JKQ Live!, записан по време на концерт в Дюселдорф, Германия.
С Джонатан Крайсбърг бяхме във връзка дни преди гостуването му у нас – с него ни свърза китаристът Христо Вичев, който живее в САЩ. Това не е единствената българска връзка, която можем да открием, ако погледнем по-обстойно групата на Крайсбърг. Пианистът Мартин Бехерано участва в новия албум на вибрафониста Ерол Ракипов Distant Dreams (2017 г.) и там свири редом до басиста Петър Славов, а барабанистът в квартета на Джонатан – Колин Странахан, също е работил с Пепи. Джонатан Крайсбърг и Ерол Ракипов се познават добре от години – това сподели Крайсбърг по време на гостуването си в нашето студио. По-долу може да прочетете избрани откъси от интервюто на Таня Иванова с него, а целия разговор може да чуете чрез бутона „Аудио“. Преводът е на Светослав Николов. Фотографиите на Павел Коев, които избрахме за публикацията, ни връщат към споделената емоция в „София лайв клуб“ преди седмица.
„Христо Вичев е страхотен човек и върховен китарист. Той се свърза с мен преди около 5 г. Представи се, писа ми, че ми е голям почитател и ме покани да свиря в един клуб в Калифорния, където и той свири, но също така помага на собственика в привличането на музиканти за програмата. Това за мен беше чудесна възможност да добавя още една дата към нашето турне в Калифорния, но също така да се срещна с човек, който ми е почитател и който впоследствие ми стана приятел. Оттогава винаги съм искал да дойда в България. Чудя се дали всички хора тук са толкова мили и прекрасни колкото Христо. И те са именно такива, съдейки по хората, които срещнах досега.“
„Ако трябва да го формулирам с думи, една от моите цели в музиката е да намеря хора, с които да споделя едно общо усещане, но не да постигнем това по очевидния, обикновен начин. Обичам музика, която е много емоционална, чувствена, но също така изящна и изтънчена и която балансира и по един комплексен начин събира ведно емоцията и простотата.“
„Така казвам на моите студенти: „Трябва да сте готови да страдате.“ Често мисля за себе си като за войник на музиката. Живеем във времена, когато големите корпорации се опитват да тикат хората в посока да се наслаждават на неинтелигентна музика, на музика, която е лишена от изящество, защото е много по-лесно да я продават. Намираш някой, който изглежда добре, снимаш видео и програмираш публиката да разбира само прости мелодии... Така че да пътувам по целия свят и да свиря джаз, това е непрекъсната борба, но е много важна. Дори в САЩ със сегашната ситуация, която няма да обсъждаме, имаме много по-малка подкрепа за образование и изкуство. Дори в Америка сега е много важно да пътуваме и да показваме какво означава да изпитваш страст за музиката, която е на основата на импровизацията и която да изразява личността на музиканта; музика, която ни свързва с традицията на джаза. Така че когато дойде този момент да излезем на сцената и да свирим, е велико, страхотен, любим момент, но почти всичко останало е много трудно. Лягаш си в 2-3 ч. през нощта след концерта, ставаш за да си на летището в 7 ч. и правиш всичко онова, което е нужно, за да стигнеш до онзи хубав момент, всички тези неща са много трудни. Това е работа. На английски използваме думата play - „свиря“, но тя има и още едно значение - „играя“. Това се отнася за джаза, защото през цялото време трябва да носиш онова усещане за игра, трябва да обичаш играта. Така че става дума за много работа, но не бих променил нищо.“
„Мога да кажа, че ние като джаз музиканти ние сме големи късметлии, истински щастливци. Разбира се, по улиците и на летищата се докосваме до всякакви хора, но когато свирим, в света на джаза винаги имаме край себе си хора, които разбират какво е важното в живота. Те имат големи сърца, отворено съзнание, готови са да импровизират в живота си, така че за мен музиката наистина е начин на живот.“
„Още от самото начало повечето музиканти, които стават добри, осъзнават факта, че има цял океан от информация. Като казвам „информация“ нямам предвид книги, а звукозаписи. Дали това ще бъде Бах или пък Кийт Джарет, или Колтрейн, ние се опитваме да се учим, използваме слуха си и крадем информация за себе си като едни бандити. След това се прибираме вкъщи с това знание. Някои хора просто открадват бижутата и се накичват с тях, но това не е най-добрият вариант. Най-доброто, което можеш да направиш, е да влезеш в кухнята на тези музиканти и да откраднеш рецептите. Защото иначе просто ще изядеш храната, но няма да си разбрал как да я приготвиш, няма да си разбрал как мислят тези музиканти и как свързват отделните елементи в едно цяло. Тогава в най-добрия случай успяваш да изработиш собствен стил и звук. Чрез моята метафора искам да кажа, че трябва да разберете как да приготвите своето собствено ястие. Само някои отбрани музиканти се научават на това. Така че за мен процесът на писане на музика и учене от големите майстори е паралелен, тези неща би трябвало да преливат и да се надграждат едно друго.“
„Някои хора мислят за джаза като за период във времето, но всъщност той не е това. Джазът няма край. Джазът е импровизирана музика и ще продължи да се развива и да расте. Той е изграден така, че в неговата основа стои приемането на външни влияния и претворяването им в нова форма. В джаза сякаш всичко едва сега започва.“
„Най-голямата ми отговорност като джаз музикант е да пътувам и да представям музиката в различни части от света, да свиря музика, която кара хората да чувстват радостта от живота и импровизацията, да внасям цветове в свят, който без изкуството би бил сив. Щастливи сме, че имаме изкуството до себе си. Всяка култура, която забрави това, се натъква на сериозни проблеми.“
Фотография: Павел Коев
