Джо Ловано ще свири тази вечер с Биг бенда на БНР от 20 ч. в „София лайв клуб“. Концертът е част от фестивала JAZZit и е едно от събитията, с които оркестърът, ръководен от Антони Дончев, празнува 55 години от създаването си. Джоузеф Салваторе „Джо“ Ловано (роден на 29 декември през 1952 г.) е американски пост-боп мултиинструменталист (саксофон, алт кларинет, флейта и барабани). От края на 80-те г. той се утвърждава като един от най-добрите тенор саксофонисти в света. Има издадени повече от 25 албума като лидер и над 30 като участник в други формации. Работил е с имена като Чарли Хейдън, Пол Моушън, Джон Скофийлд, Бил Фризел и др. Носител е на награда „Грами“ и няколко пъти е бил отличаван в годишните анкети на списанието DownBeat.
Интервюто на Таня Иванова с Джо Ловано можете да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу публикуваме разговора с големия музикант.
Във Вашата музика интегрирате неща като кой сте Вие самият и през какво сте преминали. Как се чувствате точно сега по отношение на кариерата и живота си, по отношение на Вашето музикално пътешествие?
Това е нещо, което продължава през цялото време. Всеки ден има по някой нов момент от настоящето и аз съм много щастлив, че водя толкова невероятен живот, свързан с музиката и се радвам, че създавам толкова богати взаимоотношения с хора по целия свят.
Във Вашата група Us Five свирите заедно с българския басист Петър Славов. Как го срещнахте и как решихте да работите с него?
Аз бях поканен в Катедрата на Гари Бъртън за джазови изпълнения (Gary Burton Chair in Jazz Performance) в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. Петър участваше в една от първите ми формации през 2001, 2002 и 2003 г. Тогава той беше много млад музикант, идващ от София. Още първия път, когато свирихме заедно, аз много се забавлявах. После пак сме имали общи изяви, след което той се премести в Ню Йорк. Сформирах групата Us Five, в която първоначално на бас свиреше Есперанца Спалдинг, нея също срещнах в „Бъркли“. Тя беше в един от моите ансамбли може би 2 г. след Петър Славов. Есперанца участваше в първоначалния състав на Us Five и тя наистина продължава да бъде част от тази група, но след това се превърна в звезда. В този момент Петър се присъедини към нас. Той внася много хубаво усещане в музиката и много се забавляваме заедно.
Младите музиканти Ви наричат гуру. Как открихте своя собствен почерк и какво ще ни кажете за увереността – мисля, че тя е нещо много важно в света на музиката и специално в джаза?
Мисля, че непрекъснато развиваме своя собствен почерк. Какво е почеркът? Той е твоят подход в музиката и продължава да търпи развитие през цялото време заради различните хора, с които свириш, заради различните ситуации, в които попадаш. Аз усещам, че моят стил започва да става все по-единен с всяко следващо свирене и е повлиян от всичко, през което преминавам през годините.
Вие участвате в един от най-успешните албуми за миналата година Cheek to Cheek на Тони Бенет и Лейди Гага. Много поп и рок музиканти искат да свирят или да пеят джаз. Аз мисля, че това е нормално, защото всеки иска да опита нещо ново, да разшири хоризонтите си. Как това се отразява на джаза и на неговия имидж?
Джазът е музика за хората. Той е силно духовно пътешествие, в джаза ти се изразяваш, опирайки се на своята лична история. Лейди Гага свири на пиано, отраснала е, слушайки най-великите майстори в джаза – Били Холидей и Ела Фицджералд, Тони Бенет и Франк Синатра. Тя е отраснала с цялата тази музика. Знаеше всяка една песен, която записваха за албума. Тя пее с мъдрост и вдъхновение. Тони я обича и е чул нещо специално в нея. За мен беше чест, че Тони ми се обади и ме покани да участвам в този проект. За първи път свирих с него в края на 70-те години, когато участвах в групата на Уди Хърман. Ние имахме няколко концерта с Тони, които бяха невероятни. После заедно с джаз оркестъра на Мел Луис имахме изяви около Ню Йорк, Тони пееше. След това той е следил моята кариера, нещо, за което аз не знаех. Тони дойде да чуе моя нонет по време на концерт в Jazz at Lincoln Center преди 4 г. Дойде с жена си, вечеряха, бяха заели места най-отпред. Ние приключихме със свиренето и отидох да му благодаря, че е дошъл и да му кажа колко е било приятно за групата да го види в публиката. Той ме погледна и каза: „Ще ти се обадя за нещо.“ Аз му отвърнах: „Добре.“ Може би година и половина по-късно Тони ми се обади за записите на този албум. Когато живееш в света на музиката, ти прегръщаш всяка възможност. В това има много магия.
В четвъртък ще отбележим Международния ден на джаза. Мислите ли, че това е начинът да празнуваме всички ценности, с които свързваме джаз музиката?
Да, така е. Това, което Хърби Хенкок прави като посланик на добра воля към ЮНЕСКО, е невероятно. Преди 3-4 години участвах в церемонията по откриването на Генералната асамблея на ООН. Това беше изключителен ден за музиката – Тони Бенет участваше със своята група, аз свирех в квартет с Данило Перез, Крисчън Макбрайд и Джак Диджонет. Също така имах шанса да свиря с Шака Кан и групата на Терънс Бланчард. Беше невероятно, страхотен ден. Сред участниците беше и Стиви Уондър. Беше като сън. Хърби има изключително влияние и е вдъхновение за всички поколения в музиката, не само в джаза. Джазът е в основата на много други стилове музика от целия свят – като фолк, също и комерсиалната музика. Ние като музиканти винаги празнуваме деня на джаза, но е чудесно, че е признат на международно ниво и в медиите.
Един последен въпрос – аз самата обожавам Италия. Знам, че корените Ви са от Сицилия. Възприехте ли от родителите си някои типично италиански ценности като преданост към семейството, любов към добрата храна и към живота като цяло?
Всичко това, което изброихте, са много естествени неща, с които съм отраснал. Моите баби и дядовци произхождат от малки села в Сицилия – Чезаро, от там е семейството на майка ми – семейство Вързи - Серъниди, а Ловано - Ферачи са от Елкада ле фузе. И двете селца се намират до Етна, провинция Месина, но са разположени до вулкана. Моите баби и дядовци са заминали за САЩ и родителите ми са родени в Кливланд, Охайо, в големи семейства, с много братовчеди и всякакви диви хора, с които отраснах. Те изпитваха силна любов и страст към семейството и изразяваха радостта си от живота. Всичко това е с мен до днес и получава израз в моята музика.
