Джеймисън Рос се превърна в едно от нашумелите имена от новото поколение джаз музиканти. Той привлича вниманието през 2012 г., когато като барабанист печели престижния Международен джаз конкурс „Телониъс Монк“. По това време широката публика все още не знае за вокалния му талант, въпреки че той от дете пее в църквата, а музиката е особено важна за неговото семейство. „Музиката беше като нещо, от което сме изградени, беше част от ежедневието ни.“ – спомня си Рос в интервю за Джаз ФМ радио. Първа от големите музиканти му подава ръка вокалистката Кармен Лънди, която го кани да вземе участие в нейно турне. Следват ангажименти с имена като Крисчън Макбрайд, Рамзи Луис, Били Чайлдс, д-р Джон, Уинтън Марсалис, Сесил Маклорин Салвант и др.
Изправен пред трудния въпрос как да подходи към традицията – да я преповтаря или да създаде нещо ново, Джеймисън намира своя собствен път. При него нещата се случват съвсем естествено и органично. „Реших да съчетая мелодичния характер на гласа с ритмичността на барабаните.“ – така музикантът описва своята концепция. Не след дълго ставаме свидетели на раждането на един артист - през лятото на миналата година компанията Concord Jazz издаде дебютния комактдиск на Джеймисън Рос – Jamison. Няколко месеца по-късно проектът получи номинация за „Грами“ в категорията „Най-добър вокален джаз албум“, а победителите ще станат известни на 15-ти февруари. „За мен най-важното за моето изкуство е посланието. Това, че съм творец, че мога да свиря, и че имам изпълнителски талант ми дава възможност да използвам музиката за по-висша цел. Когато пея и свиря тези песни, те извират от дълбоко – не само защото ги харесвам, но и защото с тях мога да въздействам върху хората.“ – казва още Джеймисън Рос в интервюто си за Джаз ФМ. Целия разговор на Таня Иванова и Светослав Николов с музиканта можете да чуете чрез бутона „Аудио“ или да прочетете по-долу като текст. В оригинал той е публикуван на англоезичната версия на сайта ни тук.
Точно след седмица Джеймисън Рос ще гостува за първи път в България. Той ще изнесе концерт на 12 февруари в „София лайв клуб“. Събитието е част от поредицата „Клуб Music Jam“ на Sofia Music Enterprises, а Джаз ФМ е изключителен медиен партньор.
В творческото си изразяване събирате пеене и свирене на барабани. Как те се допълват, влияят и взаимодействат?
Израснах, пеейки в църква. Членовете на цялото ми семейство са музиканти. Отраснах и със свиренето на барабани, но после учих това специално в колеж, когато следвах джаз. Пристъпвайки към първия си албум, се замислих как да бъда себе си, като включа всичко, което ми е повлияло през годините – музиката, която е съпътствала моето детство, и онова, което съм научил впоследствие. Затова реших да съчетая мелодичния характер на гласа с ритмичността на барабаните. Така че сядам пред барабаните – и свиря и пея – много ми хареса тази идея! Започнах да се подготвям – да записвам, да изнасям концерти, за да развия тази концепция. Звукозаписната компания одобри предложението ми. И ето ме – пея и свиря на барабани. Концепцията е един вид раждане – раждането на артиста. Всеки от нас търси онова неповторимо нещо, което го отличава от всички останали, търсим да споделим със света своите разбирания и идеи. Ето така се случиха нещата при мен – съвсем естествено и органично.
Вашият албум Jamison Ви представя като талантлив певец, барабанист, композитор и лидер на група – това са 4 различни посоки. Къде се чувствате най-комфортно и как виждате своето развитие?
Бих казал, че лидер на група е най-комфортната роля за мен, защото обичам музиката и за мен всичко е свързано с момента, имам способността да улавям този момент. Когато съм в ролята на бенд лидер, мога да кажа, че се справям добре – знам какво е подходящо, какво трябва да се случи, как трябва да се случи. Разбира се, прекарвам голяма част от времето си, обръщайки внимание на свиренето на барабани или на образованието си – когато говорим за постъпването в колеж, учейки джаз, правене на записи, заниманията ми с цялата чудесна музика, която свиря. Не съм се обучавал по отношение на пеенето. Това е нещо, което е отглеждано у дома и в църквата. Аз се захванах с пеенето и започнах да слушам много соул музика – Марвин Гей, Лий Дорси, Стиви, Дони Хатауей. Всъщност подходът ми към свиренето на барабани и подходът ми към пеенето са съвсем различни и когато ги обединих, започнах да забелязвам някои общи неща помежду им и също – техните различия. Не мога да кажа кое предпочитам. Повечето хора ме наричат пеещ барабанист, барабанистa певец, но аз обичам да казвам, че съм просто музикант. Ако слушате записите ми, в които така смесвам концепциите, може и да не забележите дали непременно свиря на барабани или пея, но, когато ме чуете на концерт, ще видите, че едното проправя пътя на другото. Когато станете свидетели на пеенето и свиренето на барабани на живо, ще усетите как двете неща взаимно усилват въздействието си.
Вие сте честен към музиката и към себе си. Как бихте описали самия себе си и своята музика? Като какъв ще Ви опознаем чрез Вашето изкуство?
За мен най-важното за моето изкуство е посланието. Това, че съм творец, че мога да свиря, и че имам изпълнителски талант ми дава възможност да използвам музиката за по-висша цел. Когато пея и свиря тези песни, те извират от дълбоко – не само защото ги харесвам, но и защото с тях мога да въздействам върху хората. Например, песента Sack Full of Dreams от новия ми албум силно ме вълнува. Толкова неща се случват в нашия свят и ще е още по-прекрасно, ако в него присъства това, за което пея – да се стремим, да се грижим, да споделяме мечтите си... Могат ли хората да се научат да разбират света на любовта, за който мечтая? Когато изпееш и изсвириш това от сърце, хората ще те разберат. И ще се замислят два пъти преди да направят нещо – добро или лошо. В основата на всичко са добротата и любовта. Музиката идва дълбоко отвътре в мен. Дори без думи мелодията може да разкаже история. Не всички ще чуят една и съща „история“, но ще бъдем заедно въвлечени в нея.
Да се върнем към корените Ви, бихте ли ни разказали повече за Вашето детство, за семейството Ви? Кога разбрахте, че музиката е важна част от Вашия живот?
Докато растях, музиката беше навсякъде около мен. Моят дядо беше пастор, моята майка пее, чичовците ми са свещеници, баща ми беше страхотен пианист, певец и писател. Музиката беше навсякъде около мен, особено когато ходехме на църква. Музиката беше като нещо, от което сме изградени, беше част от ежедневието ни. Свирех в църквата, органът беше първият ми инструмент, свирех и на пиано. Първоначално за мен органът не беше специфичен инструмент, а също така и пеех. Много хора, които ме познават от дете, знаят, че пея, че мога да пея, но това беше неотменна част от нас, беше нещо, което едва ли не всеки може да прави. Хората се обръщаха към мен: „Хайде, изпей тази песен!“, „Хайде, дай тон за тази песен!“ или ми казваха „Изсвири това!“ Беше нещо естествено, през цялото време докато растях, музиката беше около мен. Едно от най-важните неща, които научих за музиката от толкова рано, е, че във всичко има усещане и емоция, че всичко има определен контекст. Не става дума за техническото разбиране на музиката, беше усещане за емоционалния й ефект. И продължава да бъде така. Майка ми е певица в църквата, баба ми пеше в църковния хор до смъртта си, моят чичо свири, всички свирят, но аз съм единственият, който отиде в училище, за да учи музика, който продължава развитието си в тази посока. Благодарен съм на майка ми за всичко това. Един ден тя ми каза: „Не искам да си просто църковен музикант, искам да развиеш таланта си и да се поставиш в друга среда, за да може да израснеш.“ Тя ме записа в програма по изкуства, където изучавах джаз, класическа музика, научих се да чета ноти, научих как да се представям, така да се каже. Майка ми направи всичко това и направо разби представите ми. Постави ме сред млади, талантливи музиканти, които бяха толкова жадни за знание, колкото и аз от ранна възраст. Не всички имаха моя бекграунд, някои – да, някои имаха почти същата история, други – не, но това, което ни обединяваше, беше страстта ни към музиката и това, с което искаме да се занимаваме. Такова беше моето образование. Ако не беше майка ми, едва ли щях да поема по този път и да стана джаз музикант, превърнал се в соул певец, превърнал се в пеещ барабанист, превърнал се в барабанист певец.
Имате богат живот – с много влияния, неща, които сте научили и включили в песните си. Във Вашата музика чувстваме госпъл традицията, чуваме класическия джаз подход, но също така усещаме характерните за Ню Орлиънс празнично настроение и отвореност към света. Как традицията може да ни помогне да вървим напред без да задържа развитието ни?
Страхотен въпрос! Традицията е толкова важна! Но има и голяма дискусия за младото джаз поколение – моето поколение, какъв е правилният подход. Дали да развием традицията или да я пресъздадем? Постоянно това се питаме – повтаряме или развиваме в създаването на нещо ново? Това, което мисля, че успях да уловя, е ясно да осъзная извървения до тук път. Отделих много време, за да проследя развитието на големи музиканти, с които съм свирил; живея в Ню Орлиънс, щата Луизиана, където все още битува традиционната концепция за джаза... Мисля, че единственият начин да протегна ръка към бъдещето и да създавам музиката, която ми е на сърцето, е добре да познавам самото начало и извървения път на развитието. Ако наистина вникнеш в това как се е случило всичко, никога няма да го забравиш и то винаги ще влияе върху това, което създаваш в бъдеще. Когато познаваш основата, можеш, здраво стъпил на земята, да развиваш музиката и да разширяваш нейните хоризонти, както правя в новия си албум. Повярвайте ми, много съм мислил по този въпрос! Работил съм с Маркъс Робъртс, който дълги години е свирил с Уинтън Марсалис, моите учители са били привърженици на традицията, а и живея в Ню Орлиънс, където традицията е на почит, но имам и много дълбоки корени в блус, R&B, соул и фънк музиката. Знам как се е зародил джазът и как нишките се преплитат в здрава мрежа. Докато създавах пиесите за албума си Jamison и оформях звученето му, бях воден от идеята да напиша музика, която естествено се излива от мен, която е честна, която ме изразява като творец, но едновременно с това съдържа всичко, което съм научил досега. Направиш ли го, имаш безценен ресурс – включваш всичко от детството, когато не си знаел нищо за музиката, и добавяш наученото през годините. Така имаш един естествен продукт – той съдържа в себе си произхода, развитието и бъдещето, което ти пишеш. Така придвижваш нещата напред, като се основаваш на постиженията от миналото. Няма да звуча като Търнър Уилямс, като Били Хигинс, Майлс Дейвис или Фреди Хъбард... Няма да звуча като тях, защото това съм аз. А аз съм друг човек.
Говорейки за Вашата идентичност, как виждате своя принос, ако гледаме на Вас, първо, като на певец и барабанист, и, второ – като на джаз музикант от новото поколение?
Като джаз музикант от новото поколение аз съм изключително отворен. Работил съм като барабанист с доста свои колеги, особено в традицията на джаза. Работил съм с моята приятелка и сестра Сесил Маклорин Салвант, също така съм свирил с една друга чудесна джаз вокалистка – Кармен Лънди. Те са много различни в стилово отношение. Сесил е повлияна от музиката, създадена в началото на миналия век, повлияна е от Джуди Гарланд, от елементите на фолк музиката. Кармен Лънди набляга основно на оригиналните композиции, тя изследва музиката си от нейната лична перспектива. Свирил съм с Крисчън Макбрайд, работил съм с различни музиканти в САЩ, което е важно за мен като артист. Аз наистина съм много отворен и то не само по отношение на джазовата традиция. Например, бях на турне с групата Snarky Puppy в Южна Америка. Отворен съм за целия спектър от музика, която искам да изпълнявам. Когато става дума за моя принос, бих искал да бъда гъвкав, многостранен и да разбирам смисъла на музиката. Искам да бъда гъвкав – да свиря с различна енергия, с различна перспектива в различни музикални ситуации и в същото време да разбирам произхода на това, което свиря – кога нещо произлиза от фънка, от джаза, от класическата музика, и ако трябва да бъда честен с вас, това е като един поток от информационни канали за мен, които са свързани помежду си. Така виждам своя принос.
Обичате музиката, която Ви кара да се чувствате добре. Коя музика Ви кара да се чувствате по този начин?
Всякаква музика. Нямам специфичен жанр. За мен винаги има момент за улавяне, каквото и да свиря. Особено ако изнасям концерт, се опитвам да обръщам внимание на това. Не мога да назова конкретен стил. Разбира се, аз съм учил предимно джаз, отраснах, свирейки госпъл, но съм много свързан и с фънк традицията, обичам фънк музиката. За мен всичко е въпрос на момент, да уловя спецификата на момента, каквото и да свиря, да запазя този момент с цената на всичко и да го свържа с това, което свиря.
Снимка: от фейсбук профила на Джеймисън Рос
