Преди седмица в предаването „Джаз истории“ ви разказахме за участието на Петър Славов в групата „Джаз фокус-65“, получила международно признание през 60-те години на XX век. Повече информация за началото на музикалния път на барабаниста и постиженията на „Джаз фокус-65“ ще откриете тук, а сега обръщаме внимание на други знакови моменти от кариерата на големия музикант.
Във второто издание на „Джаз истории“, посветено на Петър Славов:
- Милчо Левиев напуска България, но продължава контакта си с Петър Славов
- С Оркестър „София“ и „Сребърните гривни“ в началото на 70-те години
- Създаване на Симеон Щерев квартет
- Формацията изнася изненадващ концерт в Музикалното училище
- Музиката на Симеон Щерев квартет достига до своите почитатели по неочаквани пътища
- Петър Славов сформира биг бенд „Експеримент“
- Мениджърска дейност
Милчо Левиев: С Пепи се разбирахме много добре – и музикално и т.н. „Фокусът“ съществува до моето заминаване или както някои предпочитат да го наричат „бягство“. Но не беше бягство, аз просто реших да си сменя резиденцията. Оттам нататък връзките ни не бяха толкова силни, бях „невъзвращенец“, кореспонденцията беше контролирана. Пращах писма по хора. С Пепи от време на време си пращахме някакви бележки и се чувахме. Пепи свири в квартет „Фокус“, участваше и в мои записи, мисля, че той свири в моя „Антивалс“. Аз бях напуснал радиото вече. Тук искам да спомена, че пак по някакви вестници четох, че някой си казал, че съм бил уволнен от радиото. Не бях уволнен, аз се самоуволних, защото не можех повече да търпя тяхната политика. Реших да напусна, но в никакъв случай не си развалих отношенията с Биг бенда и записах няколко неща, в които участваше и Пепи. Пепи също свири в много от филмовата музика, която пишех тогава.
Композицията беше забранена поради заглавието. Партийното ръководство ме извика: „Какво значи това „Антивалс“?“ „Значи точно каквото е. „Антивалс“ – не е валс.“ „Анти“ има ли друго значение?“ „Вижте сега – всеки може да го тълкува, както иска.“ Те казаха: „Ако не промениш заглавието, няма да го свирим.“ И не го свириха. След това към края на соца вече се усетиха и започнаха да свирят мои неща, уж започнаха да изпълняват „Антивалс“.
Петър Славов и Лиана Антонова
Ася Чендова: Групата „Джаз фокус-65“ остана без Милчо. Разбира се, че настъпи едно объркване. Имаше едно лутане, но някак си спойката вече я нямаше, така че всеки пое по своя път. Така стана и с Пепи. Една година е свирил в Оркестър „София“ и след това вече се обърна към естрадата – „Сребърните гривни“ се появиха в началото на 70-те год. Пътувахме в Европа с Лиана Антонова. Това е през 1972 г., общо взето пътувахме из цяла Европа, най-много из Скандинавия.
„Сребърните гривни“
Марио Станчев: За първи път срещнах Пепи, когато се създаде „Джаз фокус-65“ на Милчо Левиев. Аз бях ученик в Музикалното училище, а моят баща – пианистът Динко Станчев, познаваше всички интересни хора в София и специално фамилията на Панчо Владигеров, Милчо Левиев беше ученик на Панчо Владигеров. Милчо с „Джаз фокус-65“ репетираха в зала „България“. Получих разрешение да ходя на репетициите и присъствах на тях, бяха сериозни репетиции. Тогава бяхме малки, а те бяха батковци, богове за нас – Милчо Левиев, Симеон Щерев и Пепи Славов, с които станахме приятели после. Така се запознах с Пепи. Всъщност това беше първият състав, изпълняващ сериозен, модерен джаз в България, на международно ниво. После, само няколко години след това, с Пепи се срещнахме във Финландия. Аз работех като пианист в бар, тогава бях много млад – 20-годишен, в началото на 70-те год. Той работеше в един много луксозен хотел и се срещнах с този човек, който имаше голяма класа, той беше много деен, създаде много неща и след Финландия и двамата се върнахме в България. Симеон Щерев – Банана ни предложи да пресъздадем „Джаз фокус-65“, но не можеше да се нарече така, защото навяваше лоши мисли на властта. Милчо Левиев беше избягал и така създадохме Симеон Щерев квартет, който беше един от интересните състави в Източна Европа. Свирих с тях от 1973 г. до моето заминаване, бягство, през 1980 г. С квартета обикаляхме доста по източните страни, защото мен не ме пускаха на Запад и бяха приятни моменти. Е, имаше и скарвания, както във всички групи, но общо взето съм запазил много добър спомен и за Пепи специално, тъй като говорим за него, беше човек-организатор, беше сериозен човек.
Симеон Щерев квартет
Христо Йоцов: В Музикалното училище съм, десети клас и, не щеш ли, един ден в залата – концерт на Симеон Щерев, Теодосий Стойков, Марио Станчев беше на пианото – спомням си го до ден днешен – с едни карирани жълти панталони внесе смут в нашата униформена действителност, и Пепи Славов. Аз съм сигурен, че не само за мен, но и за всички, които имахме влечение към тази музика, това изигра огромно значение. Беше близко до революцията, независимо, че някои започнаха да се изказват по-внимателно, джазът излезе от категорията на „западна пропаганда“, „манипулация“, „грозна, недостойна музика“ и т.н. Специално в Музикалното училище, пък и в Консерваторията тогава, това беше еретизъм. Трендафил Миланов, който беше директор на Музикалното училище, беше много строг, беше и справедлив, но в никакъв случай тази музика не се поощряваше. Не са ни гонили, когато сме свирили в междучасието, но така или иначе на официално ниво джазът не беше признат. И до ден днешен нямам представа как се е стигнало до организирането на този концерт.
Симеон Щерев квартет
Веселин Веселинов – Еко: Видях в един български магазин, това е било да кажем в началото на 80-те години, една плоча, обърната обратно обаче, на която са Симеон Щерев – Банана, Марио Станчев, Теодосий Стойков и г-н Петър Славов. Аз не ги знаех тогава, нямах никаква представа кои са тези хора, но те бяха облечени с едни клош панталони, имаха дълги коси и на мен ми заприличаха на някаква рок група, която е различна от „Щурците“ и „Сигнал“. Понеже аз бях с оригинален вкус, си казах: „Ще си я купя тази плоча, от любопитство.“, защото не исках да приличам на моите съученици, които слушаха „Щурците“ и „Сигнал“ по това време. И си я купих. В първия момент останах малко разочарован, защото това беше джаз – на най-високо ниво, както се оказа после, от Симеон Щерев квартет, който включваше тези четирима господа. Обаче аз много бързо се влюбих в тази плоча. И до ден днешен си я имам, слушам си я, носталгично ми е и трябва да ти кажа, че този албум от 1976 г., не знам как е името му, започва с едно парче, погрешно написано на обложката като On Charles Lloyd, което преведено би трябвало да означава „Върху Чарлз Лойд“. Те са искали да кажат „На Чарлз Лойд“, да го посветят на Чарлз Лойд. Това ми е първата духовна среща с изкуството на Петър Славов. Свиренето му в този албум е потресаващо. Аз си казах: „Ето, че и в България има барабанист, който свири като Били Кобъм.“ Даже дори по-добре.
Симеон Щерев квартет: обложката на едноименната плоча
Симеон Щерев – Банана: Той се разви много правилно като барабанист. Беше последовател на Тони Уилямс – един много фин барабанист, и той свиреше като него. Никой досега не може да свири на барабани в комбо състав като Пепи, въпреки че имаме добри барабанисти – и Христо Йоцов, с когото аз съм свирил много, и Стоян Янкулов по-късно. Те са друг вид барабанисти, по-универсални, но както Пепи Славов се вписваше в квартет, в комбо, в малък състав, този звук от чинелите, който вадеше, от барабанчетата – никой не го е постигнал досега. Защото е талантлив човек – затова. Всичко идва от таланта.
Биг бенд „Експеримент“
Марио Станчев: Аз почти присъствах на раждането на големия български басист Петър Славов, който е синът му, той свири в Ню Йорк. С него поделяме даже един колега, един голям американски саксофонист – Джордж Гарзон. С него наскоро записах диск. Знаете, навремето в България нямаше много избор на материални неща и Пепи Славов с жена му търсеха усилено количка, искаха хубава бебешка количка. Тъй като те бяха хора с вкус и с известна класа, намериха една страхотна количка. Как са я пренесли – не мога да си представя. По-нататък, когато заминах във Франция и се връщах, даже ми стана агент за известно време в България. Организира ми няколко концерта. Запазил съм чудни спомени. Много се радвам, че неговият син, който носи името му, прави хубава кариера в САЩ.
Биг бенд „Експеримент“
Марио Станчев: Бях много млад и не си давах сметка, че работя веднага след Музикалното училище с двамата от най-добрите български професионални барабанисти. Първият е Крум Калъчев, с когото създадох първия си квартет, и след това, разбира се, свирехме с Пепи. Всъщност си давам сметка, че сме свирили с Банана, ако не се лъжа, от 1973 г. до 1980 г., докато, както казваше тъщата ми: „когато стана така“, защото не смееше да каже „избяга“. През 1980 г. заминах за Франция.
Той ми е останал като една много силна личност, чудесен музикант, барабанист. С Пепи Славов съм запазил чудни спомени и да не говорим, че той организира много неща после. По времето на Симеон Щерев квартет беше направил известния биг бенд „Експеримент“, за който ме помоли да напиша две пиеси.
Биг бенд „Експеримент“
Ася Чендова: Пепи тъкмо се беше върнал от чужбина и тук нямаше поприще, нямаше конкретни ангажименти. Той винаги е бил по големите проекти. Имаше една мащабност на мисленето, която малко хора могат да поемат върху плещите си, и му хрумна да направи един сборен биг бенд, в който да включи всички добри музиканти на София и България и да свирят композиции на Митко Заека – пианист, много добър наш приятел. Двамата направиха тази формация, като, разбира се, инициатор беше Пепи, но той се нуждаеше от едно рамо. Доколкото си спомням, изнесоха два концерта – единият беше в зала „България“, а другият – в Студио 1 на радио „София“. Беше грандиозна групата, не помня от колко музиканти. Той нарочно го беше нарекъл „Експеримент“, защото имаше идея да продължава, това да бъде една отворена формация, в която всеки път да се присъединяват много нови хора. Идеята приключи с тези изяви, които имаха огромен успех. Не мога да кажа какви са били причините да не продължи. Във всеки случай не е била липсата на ентусиазъм и организаторска дейност от страна на Пепи. Той беше винаги готов.
Биг бенд „Експеримент“
Христо Йоцов: С Пепи всъщност доста години поддържахме близки отношения. Първо, той доведе малкия Пепи при майка ми на уроци по пиано. И мисля, че по тази причина имахме по-близки контакти с Пепи, защото за мен той беше човек – първо, с огромен авторитет, второ – от друго поколение, и аз още нямах никаква възможност по професионални причини да имам контакти с него. Пепи го помня – и всички го помним – като много духовит, голям зевзек. И се случваха неща от типа на: правим саундчек и аз сядам на барабаните. Оказва се, че фус машината, един съществен елемент от барабаните, я няма. Аз започвам да се оглеждам, Пъпеша седи на 20 метра от мен, смее ми се и сочи как е закачил на някаква ограда въпросната фус машина. Непрекъснато правеше такива смешни неща. Пепи имаше страхотна фонотека. У тях имаше страшно много плочи. По време на скитанията им, главно из Скандинавия, явно доста пари е похарчил за плочи.
Петър Славов с Христо Йоцов и Антони Дончев; от личния архив на Христо Йоцов
Христо Йоцов: В един период от време Пепи Славов беше мениджър на „Акустична версия“, в началото на 90-те години. Това за нас беше важно, защото е престижно да те представлява такава фигура. Той беше много деен, много ентусиазиран. Оказа се, че това е нещо, което много му приляга, защото беше мениджър и на ФСБ, и на Милчо Левиев за България, явно си го има: организиран човек, много точен. Също така години наред беше и стейдж мениджър на голямата сцена на „Аполония“.
„Акустична версия“ по време на 10-ия си юбилей; от личния архив на Христо Йоцов
Христо Йоцов: Пепи беше направил много хубави материали, флаери, дипляни. Концертът беше в зала „България“, беше пълно, беше много емоционално събитие. Успяхме да поканим един страхотен музикант, когото наскоро слушахме в Първо студио на БНР по време на концерта му с Биг бенда на Радиото – шотландския саксофонист Томи Смит. Наистина стана едно паметно събитие. Ето тук виждаш, той е абсолютен зевзек – бутилка шампанско, отгоре виж какъв етикет има – 10 години, знаменца, надпис „Акустична версия“. Това беше много беше ефектно. И естествено имаше торта, която беше сложена върху един голям барабан, който Пепи беше взел от своите инструменти, и отбелязахме 10-годишнината.
Бутилка шампанско, на която Петър Славов слага специален етикет по случай юбилея на „Акустична версия“. Христо Йоцов пази бутилката и до днес. Снимка: от личния архив на Христо Йоцов
Христо Йоцов: Малко по-късно Пепи Славов младши се присъедини към „Акустична версия“ и това беше трамплинът за него в басовата посока, защото той преди това свиреше на китара. Даже ние свирихме на изпита на Пепи за „Бъркли“. Малко след това той замина и, както виждаш, според мен стана най-успешният от тези българи, които завършиха „Бъркли“, от целия курс, които завършиха. Мисля, че е най-успешният и най-концентрираният – и със страхотно бъдеще пред себе си.
Христо Йоцов и Петър Славов младши, от личния архив на Христо Йоцов
Милчо Левиев: През 1997 г. чествахме 60-годишнината ми в зала „България“ и пак Пепи беше много важно лице да организира всичко това. Той дори свиреше. Беше голям концерт, а Любчо Денев организира биг бенд, не на радиото, а с най-добрите музиканти, със симфоничен оркестър на Радиото. Какво ли нямаше там – аз свирих, други хора свириха. Пак се събрахме нещо като квартет „Фокус“. Банана беше там, Пепи свиреше много добре, както винаги е свирил. Аз го повтарям винаги – тези двама души барабанист и басист, които са моторът на една джазова формация – Пепи, Любчо Камилата и Любо Мицов, са ненадминати в някои отношения и досега. Не толкова по техническо майсторство или знание, колкото по, как да кажа… Аз винаги съм казвал, че джазът е също и особен манталитет, който те имаха, и Банана, разбира се. И ентусиазмът, и всеотдайността, която малцината джаз музиканти имахме в България, тя не съществува вече – и това не е упрек към българските джаз музиканти, а към джаз музикантите по целия свят. Джазът не е това, което беше. Той никога няма да изчезне, но малко отиде в посока комерсиалност, вече не се експериментира толкова, колкото преди. Не използвам това като трибуна да се оплаквам. Просто искам да кажа какви са фактите, че живеем в малко по-нервно и комерсиално време и т.н. Няма го този идеализъм, който имахме тогава. Той не беше само в музиката и в джаза, независимо от диктатурата, независимо от лошите условия в България.
В следващото издание на „Джаз истории“ ще ви срещнем със сина на Петър Славов – басиста Петър Славов младши, който е един от най-успешните български джаз музиканти. В предаването още: за приноса на Петър Славов разказват барабанисти от по-новото поколение като Христо Йоцов, Стоян Янкулов – Стунджи, Венко Поромански и Димитър Семов.
Снимките са специално предоставени на Джаз ФМ. Те са от архива на Петър Славов и, където е указано: на Христо Йоцов.
Към предишните издания на „Джаз истории“ за: Живко Петров, Камелия Тодорова и Стефан Славов, създател на Софийския диксиленд.
