Новото издание на предаването „Джаз истории“ посвещаваме на Петър Славов – първия модерен български джаз барабанист или както нарича себе си в едно интервю – доайен на българските барабанисти. Той свири в постигналата международни успехи българска група – „Джаз фокус-65“, участва в Симеон Щерев квартет, създава сборен биг бенд „Експеримент“, а голяма част от кариерата му е свързана с ФСБ. Петър Славов е сред най-търсените студийни музиканти у нас, записвал е филмова и театрална музика, изпълнявал е различни жанрове. В три поредни издания на „Джаз истории“ ще ви разкажем за Петър Славов и неговата силна връзка с джаза. За големия барабанист си спомнят музикални легенди, артисти от по-новото поколение, както и семейството на Петър Славов.
В първото издание на „Джаз истории“, посветено на барабаниста Петър Славов:
- Шегата, усмивката и добрината като запазена марка.
- Какъв друг инструмент за толкова енергичен човек освен барабаните?
- Първи музикални изяви на Петър Славов и включването му в квартет „Джаз фокус-65“.
- Радой Ралин с роля в създаването на състава.
- Исторически концерт на „Джаз фокус-65“ в зала „България“ през 1966 г.
- Петър Славов прави първите си опити като мениджър.
- Участие на „Джаз фокус-65“ в първото издание на Международния джаз фестивал в Монтрьо, където свирят още Чарлз Лойд и Кийт Джарет.
- В Монтрьо квартетът впечатлява всички и печели престижната Награда на критиката.
- „Джаз фокус-65“ с албум в Западна Германия, първи проект на българска група, издаден отвъд Желязната завеса.
- Успехът и приятелството – ръка за ръка.
- Музика, море, любов и няколко сватби една след друга.
Петър Славов със съпругата си Ася Чендова
Ася Чендова (съпругата на Петър Славов): За него е много трудно да се говори, тъй като той беше самият живот. Той кипеше като един вулкан. Той беше толкова жизнен, толкова пълен с енергия, че където отидеше, където влезеше, заразяваше с това свое поведение, което идваше отвътре. Това беше неговата природа. Той никого не имитираше, не беше суетен, на никого не подражаваше. Той беше просто един неподражаем, добър, усмихнат човек. Беше много красив – висок, строен, с черна коса и това, което го озаряваше, беше една усмивка, която не падаше от лицето му, дори в моменти, в които имаше някаква драма в живота, някаква трагедия дори. Шегата, усмивката и добрината бяха негова запазена марка. Просто няма такъв човек.
Ася Чендова: Пепи е роден на 13 август през 1941 г. в много обикновено семейство, майка му е била учителка, баща му е имал сервиз за поправка на велосипеди. За съжаление баща му умира много рано, на 47 г. Майката остава да се бори с живота в София със своите двама сина, единият от които Пепи беше толкова непокорен, че на 16 г. той напуска училище и започва да свири. На какво ще свири един толкова енергичен човек освен на барабани?
Петър Славов: Аз започнах много млад да свиря на барабани. Обаче преди това като дете свирех и на акордеон. Иначе от 14-15 годишен съм с барабаните и даже съм на сцена. (Думи на самия Петър Славов от интервю на Ангел Андонов с него, с Крум Калъчев и Жоро Марков от 1998 г. Записът е бил изгубен години наред, открит е наскоро и е възстановен. Откъса излъчваме с разрешение на Ангел Андонов.)
Петър Славов в „Джаз фокус-65“
Ася Чендова: През 1957 г. започва в триото на Леа Иванова, тя го води в Германия. Той тогава е бил още дете, тя се е грижила за него. През 50-те и 60-те г. свири в квинтета на Иван Пеев, също така в „Оркестъра на оптимистите“, с който пътешества в чужбина, в Германия са ходили, доколкото знам. През 60-те г. свири в септета на Димитър Ганев, който се нарича септет „София“, по-късно от този септет се оформя оркестър „Балкантон“, който правеше записите във фабриката „Балкантон“. И стигаме до 1965 г., когато Милчо Левиев, Симеон Щерев, Пепи Славов и Любомир Мицов създават „Джаз фокус-65“. Това е много знаменателен момент в развитието на Пепи, защото той се е интересувал от джаз, всички добри музиканти се интересуваха от джаз и получаваха информация съвсем секретно по „Гласът на Америка“, чрез Уилис Коновър, чрез нелегално внесени плочи от чужбина. Знаете, че Америка се свързваше от музикантите главно с джаза. Уилис Коновър, лека му пръст, беше един гениален водещ, който с топлия си, дълбок глас беше институция за джаз музикантите.
Симеон Щерев – Банана: През 1963-64 г. в Музикалната академия правехме джем сешъни и там се запознахме с Милчо Левиев. Той беше преподавател в Пловдив. Дойде тогава, запознахме се, свирихме, имам снимки дори, които са уникални. Започнахме да се срещаме, да слушаме музика и решихме да свирим заедно. Преди Петър Славов в състава, който сформирахме с Любо Камилата, Бог да го прости, той почина, свиреха Георги Манчев, Крум Калъчев и други барабанисти. Пепи Славов дойде малко по-късно, но беше ориентиран правилно в тази музика. Любо Камилата напусна и взехме един млад басист, който по-късно почина – Любо Мицов, изключителен талант, изключителен инструменталист. С Милчо решихме, че това е басистът и Пепи Славов и така създадохме този състав в окончателния вид, състав, който просперира доста, направихме концерти из Европа, снимаха филми, телевизии. Групата се сформира през 1965 г. Ние озвучавахме първо филмчетата на Радой Ралин и после решихме да направим концерти и така с концерта се създава съставът.
Петър Славов в зала „България“ на концерт с „Джаз фокус-65“
Ася Чендова: През 1965 г. Радой Ралин създава едни малки импресии-филмчета. Мисля, че бяха не повече от 10-15-минутни, които вървяха след кино прегледите. Във всеки кино салон имаше кино преглед преди главния филм. Този кино преглед даваше новини, какво става в държавата и накрая лепваха тези прекрасни филмчета, сатирични, които бяха изключително смешни. Те бяха като епиграмите на Радой Ралин във филмиран вид.
Милчо Левиев: Те искаха да го забранят един ден преди това. Разни добронамерени в кавички хора започнаха да казват: „Какъв джаз ще се свири тук?“ и т.н. Директорът на зала „България“ Сагаев се развика, че не може на това пиано, на което е свирил Светослав Рихтер, сега да се свирят „джаста-праста“, както той се изрази, такива просташки думи. Обаче този концерт става явление, залата беше претъпкана. Радой Ралин спаси концерта, защото въпреки че беше изключен от Партията, той ги знаеше другарчетата там и им казал, че, ако не разрешат концерта, ще стане бунт. Те се поуплашиха и ни разрешиха един концерт в Русе и един втори концерт през 1967 г. отново в зала „България“. Това беше представянето на този международно признат квартет в родината ни.
Ася Чендова: Това е едно събитие, защото беше голям пробив в тази стагнирана обстановка, в която всеки се ослушваше, оглеждаше какво става, какво може да говори и какво – не, и изведнъж: джаз! Но всичко мина много хубаво. Аз бях на този концерт, вече бях приятелка с Пепи и мога да ви кажа, че залата избухваше след всяко парче в страхотни аплодисменти.
„Джаз фокус-65“, снимка от архив на L’Europeo
Милчо Левиев: Историята се знае и квартет „Фокус“ имаше голям успех не само в България, но и в чужбина, взехме награди. Ние нямахме мениджър и Пепи, който беше, има една дума „окумуш“ човек, той стана нещо като мениджър. Защото по мое време, т.нар. „социализъм“ тези неща не ни бяха ясни много – финансовите въпроси, турнета и т.н. Предполагам знаеш, че в България изнесохме само три концерта, а в чужбина повече от 100. Защото политиката на Партията и правителството беше да покаже на Запад, че ето, виждате ли – в България има джаз. А в България този джаз не се свири.
Милчо Левиев: Първият Международен джаз фестивал в Монтрьо беше през 1967 г. и поканиха големи имена като Чарлз Лойд, Кийт Джарет и др. Обаче решиха да направят нещо като конкурс. Идеята беше в този конкурс да участват джаз състави от всички възможни радиостанции в Европа. Дойде един биг бенд от Германия, от Англия, а големият фурор беше, че квартет „Фокус“ спечели Наградата на критиката, която се считаше за най-голямата награда. Но искам да кажа, че ни се обадиха от радио „София“, независимо че аз не работех вече там. Държавата разбираше, че е добре да го направят. Сигурно някой е казал: „Този „Фокус“ защо не го изпратим малко на Запад, за да покаже какво имаме?“ И понеже условието беше да бъде изпратен какъвто и да е състав от държавна радиостанция и радио „София“ ни изпрати нас. Това е историята.
Петър Славов в действие
Симеон Щерев - Банана: Когатo казаха, че печелим, ние бяхме щастливи. Едни американци спечелиха Първа награда и след това беше Наградата на критиката и пресата и ние я спечелихме. Тя е много престижна награда. Критиката и пресата са жестоки, при тях няма прошка, както се казва. Тогава Казиното гръмна цялото, защото ни бяха харесали много. Обявиха ни за най-интересната група в Европа, най-проспериращата. Петър Славов получи цял комплект чинели от Пиер Фавър, швейцарски барабанист, представител на една фирма Paiste. Той не можеше да повярва от радост. Ето такива моменти имаме. Дори бяхме толкова развълнувани, че се скарахме помежду си четиримата, но се оправихме веднага. Не знам защо се сдърпахме. Нерви, това са нерви. (Фотография от участието на „Джаз фокус-65“ на Джаз фестивала в Монтрьо може да видите тук.)
Милчо Левиев: Той е на фирмата MPS SABA. Това беше германска фирма, същите продуценти, които ни поканиха, организираха този запис, който стана много добър. Имаме два албума, издадени от „Балкантон“ от двата концерта на живо – 66 г. и 67 г. Те са много добри. Германският проект беше студиен запис, който стана изключително добър и представи бенда много добре. Между другото това искам да спомена, че квартет „Фокус“ беше поканен от Джордж Уийн, големия американски продуцент на Фестивала в Нюпорт в САЩ. Другарчетата пак направиха така, че да не можем да отидем. Издават паспорт на един, на друг не издават по причини, които не могат да се разберат. Ние натискаме, ходим, разправяме се. Така или иначе, ако не пуснат Банана или ако не пуснат мен –никой не можеше да замести музикантите във „Фокус“, защото ние свирехме модерен, съвременен джаз. Има много добри български музиканти от старото поколение, което свиреше повече имитация на американска музика, докато ние бяхме новатори с български фолклор и т.н. Това беше голям удар, аз просто се ужасих от това нещо. И затова през 1970 г., когато трябваше да ходим в Германия и пак нещо стана, обаче на мен ми издадоха паспорт, за да ми запушат устата и аз излязох, тогава изчезнах. Това нещо с квартет „Фокус“ беше издевателство с музиката на България. Тогава, а и до ден днешен САЩ е родината на джаза. Тогава ако бяхме заминали с „Фокус“, може би други неща щяха да станат, но това е съдбата на доста неща в България по това време.
Обложката на издадения в Германия албум на „Джаз фокус-65“
Симеон Щерев - Банана: Самата музика я заобичахме, защото това се оказа едно изключително изкуство, става дума за елементи на джазовата музика, които не са приоритетни само за джаза, например импровизацията, запознаването с една друга музикална култура, различна от европейската. Това ни събираше – интересът да постигнем повече, това ни обединяваше, интересът към тази музика, към това изключително изкуство.
Милчо Левиев: Много голямо чувство за хумор имаше, той беше живецът така да се каже. И в Германия като пътувахме, имахме едно автобусче и Пепи сменяше шофьора и караше. Въобще беше един много работлив човек, много съвестен. Трябва да добавя, че той от това поколение музиканти беше водещият барабанист.
Симеон Щерев - Банана: Имаме много ярки моменти. Ние сме живели заедно, както се казва – по турнета, освен това бяхме приятели, имахме си доверие. Това е приятелството – доверието. Както в свиренето имахме пълно доверие един към друг, така и в живота.
Оркестър „София“ във вариетето в Слънчев бряг
Симеон Щерев - Банана: През 1969 г. ние свирехме в оркестър „София“ – Теодосий Стойков, Пепи и аз. Аз даже ръководех оркестъра, правех им аранжименти, парчета за свирене във вариетето. Живеехме в хотел „Глобус“ и тогава през 1969 г. се оженихме. Той и аз през пет дни решихме, стига гаджета. С гаджетата ни се влачим по пет години. Хайде, женим се и през пет дни се оженихме двамата в Несебър, в общината. Решихме, зарязахме роднини, лели, баби, братовчеди и празнувахме там с музикантите. Това беше едно нестандартно решение за времето и за някои навици в семействата, но го направихме. И аз му бях кум, и той ми беше кум.
Петър Славов и Симеон Щерев – Банана: младоженци със своите съпруги
Ася Чендова: Живеехме в хотел „Глобус“, който беше централният хотел на Слънчев бряг. Те свиреха във вариетето. Там имаше големи изпълнения, защото дори Тодор Живков беше дошъл една вечер да ги слуша. Ние решихме с Пепи съвсем внезапно да сключим брак и това стана на 15 август 1969 г. Банана се ожени 5 дни след нас – на 20 август, Иван Данов (също член на оркестъра) се ожени пък след Банана. Общинските служители в Несебър се хванаха за главата, защото мислеха, че се шегуваме, не може един след друг. Банана ни е кум на нас, а пък ние на него и на съпругата му. Даже на снимките от сватбата правим едни физиономии, едва се сдържаме да не се разкикотим всичките, но така беше – нали трябва да сключиш граждански брак. Специално нашата сватба беше отпразнувана само с шампанско в бара на „Глобус“. Там всички се събраха, пиха по едно шампанско и това беше. Всичко е регистрирано на филм, Иван Данов ни снима с камера. Всичко беше като една шега. Тогава бяха едни щастливи времена. Музикантите свиреха по 3-4 месеца на морето, ние просто живеехме там и беше една фантазия.
Петър Славов със съпругата си Ася Чендова
Другата седмица в „Джаз истории“ ще ви разкажем за участието на Петър Славов в Симеон Щерев квартет, за проекта на барабаниста – биг бенд „Експеримент“ и за работата му като мениджър на „Акустична версия“ и Милчо Левиев. В следващото издание със спомени за Петър Славов се включват още: Марио Станчев, Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов.
Ако желаете да се включите в проекта ни, своите джаз истории – снимки и спомени, можете да изпращате на [email protected].
Снимки в публикацията: от личния архив на Петър Славов и Ася Чендова, с изключение на местата, където е посочено друго.
Към джаз историите на Живко Петров, Камелия Тодорова и Стефан Славов, създател на Софийския диксиленд.
