Джаз, изпълнен от симфоничен оркестър – концертът „Пиано & Джаз“ от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“ ще представи световна концертна премиера на „Годишните времена на Буенос Айрес“ от Астор Пиацола в аранжимент на Марио Пармисано за джаз трио и симфоничен оркестър, джаз стандарти, аранжирани за симфоничен оркестър от мултиинструменталиста Бил Холкъм и аранжимент на Крис Брубек на бележитата пиеса Blue Rondo a la Turk на баща му Дейв Брубек. Събитието – съвременен паралел на „Джаз във Филхармонията“ на продуцента Норман Гранц, е на 13 май от 19:30 ч. в зала „България“ и ще бъде представено от пианиста Марио Пармисано, диригента Франсиско Ноя и Оркестъра на Класик ФМ. Така структурирайки програмата, маестро Франсиско Ноя показва контрастни моменти на взаимодействието между симфоничен оркестър и джаз музика, след като преди две години, отново в „Музиката на Америка“, представи концерт с филмова музика: „Оркестърът беше чудесен – чудесно ансамблово музициране, чудесни сола, репетициите бяха винаги много творчески, но и забавни, работната атмосфера беше много приятна, много приятна беше работата и с колегите ми от оркестъра, така че чакам с нетърпение да се върна.“ – каза той пред Джаз ФМ. В интервю на Емил Войников Франсиско Ноя, който е постоянен диригент на Филхармонията на Роуд Айлънд и е преподавател по дирижиране в колежа „Бъркли“ в Бостън, си спомня за творческите срещи с аранжора и музикант в състава на Томи Дорси Бил Холкъм, разказва за стремежа на Марио Пармисано да популяризира музиката на Астор Пиацола и хвърля поглед към бъдещето, където в изпълненията на симфоничните оркестри със сигурност ще присъства и електронната музика. Интервюто можете да чуете чрез бутона „Аудио“ върху основната снимка към публикацията, както и да прочетете като текст по-долу. Разговора ще излъчим довечера в All-Time Jazz Masters, когато ще звучат и изпълнения на Марио Пармисано и аранжименти на Бил Холкъм.
Вие сте включили бигбендова класика от джаза в програмата на Вашия предстоящ симфоничен концерт с Оркестъра на Класик ФМ тук, в София. Това ми напомня за серията от концерти „Джаз във Филхармонията“, продуцирани от Норман Гранц през 40-те години. Каква е идеята Ви за предстоящия концерт?
Когато нашите приятели от „Кантус Фирмус“ за първи път ми предложиха да направя концерт с американски джаз, веднага се сетих за аранжиментите и оркестрациите на Бил Холкъм. Бях работил с Бил преди това и си помислих, че ще бъде чудесно да представя неговата музика в България със симфоничен оркестър. Бил бе голям мултиинструменталист – свирил е на флейта, кларинет, саксофон. Той е участвал в Биг бенда на радио RCA и е аранжирал за него, така че е много навътре в тази традиция. Затова веднага се сетих за неговите аранжименти и оркестрации, а също така исках да работя отново с моя приятел Марио Пармисано – чудесен пианист от световна класа. Той е пианистът на Ал Ди Меола. Марио е един от най-добрите популяризатори на музиката на Астор Пиацола. Направил ечудесна версия на „Четирите годишни времена на Буенос Айрес“ от Пиацола за джазово трио и оркестър. Изпълнението в София ще бъде световната премиера на тази версия, така че ние много се вълнуваме.
Бихте ли ни казали няколко думи за другия аранжор – Крис Брубек?
Крис е син на Дейв Брубек. Той аранжира чудесна версия на класиката Blue Rondo a la Turk – чух я за първи път, когато бе представена премиерно тук, в Бостън. Произведението беше създадено за Boston Pops Orchestra. Работил съм няколко пъти с Boston Pops и случайно бях там за концерта, на който те изпълниха за първи път пиесата. Тогава веднага си казах: „О, трябва да направя тази пиеса“, и ето – какъв по-добър повод от този! Оркестрацията е много вълнуваща и ще илюстрира какъв чудесен оркестър имате. Симфоничният оркестър на Класик ФМ в София е наистина чудесен състав и аз очаквам с нетърпение да работя с него отново... Чудесно е да представим тази музика! Мисля, че фондация „Америка за България“ и Класик ФМ, както и нашите приятели от „Кантус Фирмус“, вършат чудесна работа, като представят този прекрасен репертоар в България. Много съм щастлив, че съм част от всичко това.
Разкажете ни за „Четирите годишни времена на Буенос Айрес“ от Астор Пиацола?
Това произведение се появява като солова пиеса. Пиацола не я е написал като сюита. Той пише първо „Лято“ през 1965 г. и после се появяват всички останали части за другите сезони. Някои от тях са създадени по специални поводи, но накрая и той ги изпълнява като сюита.
Преди две години изпълнихте с Оркестъра на Класик ФМ програма с филмова музика. Какви са Вашите впечатления от българската публика и от страната ни?
Всичко което видях, беше фантастично. Хората бяха наистина чудесни, всички бяха много вежливи към мен, публиката беше много ентусиазирана. Спомням си съвсем точно, че всички билети за концерта бяха продадени. Оркестърът, както казах преди, беше чудесен – чудесно ансамблово музициране, чудесни сола, репетициите бяха винаги много творчески, но и забавни, работната атмосфера беше много приятна, както приятни бяха и колегите от оркестъра. Така че чакам с нетърпение да се върна – остават само два дни.
Винаги ли сте с тази творческа нагласа – да намерите различни начини, за да заинтригувате почитателите на класическата музика?
О, да, да! Както знаете от моята биография, освен че съм главен диригент на Филхармонията на Роуд Айлънд, която е професионалният оркестър в моя град, съм и професор по дирижиране в колежа „Бъркли“ в Бостън. Със Симфоничния оркестър на „Бъркли“ експериментираме с необичаен репертоар, поръчваме нова музика... Убеден съм, че електронната музика ще стане част от симфоничната музика, така че много експериментирам и с жанровете.