Известният сценарист, журналист и телевизионен водещ Димитър Стоянович направи своя режисьорски дебют в киното с игралния филм „Плът“, който беше показан в програмата на Sofia Film Fest и вече е по кината в цялата страна. Разпространяват bTV Studios.
Синопсисът на „Плът“ гласи следното: „Главната героиня Надежда Стоянова е известна преводачка от японски език, университетски преподавател в разцвета на силите и опита си, когато научава, че има туморно заболяване. До нея е дъщеря ѝ Евгения, водеща в най-гледания телевизионен канал. И двете вярват, че болестта ще бъде преодоляна и че животът им няма да се промени драстично. Евгения продължава рутинната си телевизионна работа, а Надежда започва превода на роман, написан от японския нобелов лауреат Юкио Кобаяши, който се нарича „Плът“. Но и двете грешат. Нищо повече няма да е същото, защото именно плътта има да каже своята последна дума.“
„Плътта е срамна категория – така са ни възпитавали, само че това е срам от самите нас. Да отхвърлим плътта е невъзможно.“ – казва Димитър Стоянович в студиото на Jazz FM и допълва: „Това не е филм за болестта или за края, а за крехкостта и смелостта на човека да продължава по отредения му път, разкривайки се такъв, какъвто е.“
„Предпочитам всеки сам да прецени по какъв начин да погледне на темата за тленността, защото това е основната тема. Плътта е нашата черупка, през която вървим във времето, в годините, в месеците, в дните, които по някакъв начин сме предопределени да прекараме на нашия свят, който е прекрасен и възмутителен едновременно, изпълнен с много щастие, любов, но и много нещастие, много страдание. Според мен всичко това по някакъв начин ни учи да се справяме с ежедневието, или учи поне една част от по-чувствителните и по-мислещите хора. Генерално трудно се живее, ако не намериш някаква опора в себе си. Плътта е земята, по която вървим, защото тя и там ще отиде, както много добре знаем, но ние без земята не можем да гледаме към небето. Не можем да отделим доброто и лошото. Те са едно абсолютно неделимо цяло, преливащо се едно в друго. Това е тема, която засяга всички ни и тя не е свързана с болестта, а със способностите на човека да реагира адекватно в много трудна ситуация, пред която е изправен.“ – казва още режисьорът на „Плът“.
Във филма участва звезден екип от актьори, сред които са Пламена Гетова, Весела Бабинова, Руши Видинлиев, Рашко Младенов, Юлиан Вергов и др. На въпроса как успява да ги приобщи за реализирането на „Плът“, Дими Стоянович отговаря така: „Изключително лесно, защото всички те са приятели. Аз просто им дадох сценарий и ги поканих конкретно за ролите.“. Режисьорът прави уточнението, че въпреки тежката тематика на филма, работният процес е бил „радостно преживяване“.
„Плът“ беше удостоен с наградата на публиката на Sofia Film Fest
Друга важна покана, която Димитър Стоянович отправя, е към пианиста Живко Петров, с когото ги свързва дългогодишно приятелство. „Обърнах се към него още преди да съм написал сценария. Поканих го, не защото ми е много добър приятел, какъвто всъщност е, а защото е ужасно талантлив музикант.“ – уточнява Дими Стоянович и описва съвместната им работа така: „Процесът не беше никак лесен. Имахме много дебати, спорове. Аз имах съвсем конкретни изисквания – разбира се, за авторството на музиката, която си е изцяло негова работа, но имах изисквания за музика в конкретен времеви диапазон. Композиторът трябва да е в услуга на общата концепция на режисьора, а не музиката да е самоцелна и това беше една от важните задачи.“ „Знам, че музиката се е получила. В контекста на филма тя е точно това, което аз исках – да отнема от напрежението.“ – заключава Дими Стоянович.
Филмът му „Плът“ е провокиран от лични преживявания – от загубата на неговата майка Ани Бакалова – голямата българска филмова и театрална актриса. Как щеше да реагира тя на „Плът“, ако беше сред нас? „Много щеше да бъде доволна. Смятам, че филмът щеше много да ѝ хареса и както винаги сме правили, щяхме да водим много дълги разговори за актьорската игра, за кинематографията, за операторската работа, за много неща, свързани с театралното и филмово изкуство, което тя обожаваше. Тематиката по никакъв начин не би я потиснала и разочаровала. Тя не беше човек, който се влияе от тези външни за нея състояния. С голяма радост щеше да посрещне този филм и даже щяхме много да се смеем, както тя се присмиваше дори в най-тежките ситуации на собственото си състояние, въобще – лишаваше ни от патетиката на страданието. Същото щеше да се случи и сега.“ – твърди Димитър Стоянович.
Цялото интервю на Таня Иванова с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
