Дейвид Бъркман: „Понякога музиката може да е за нещо специално, но обикновено е за самата себе си“

Дейвид Бъркман: „Понякога музиката може да е за нещо специално, но обикновено е за самата себе си“

Първото, което плени публиката на концерта на Дейвид Бъркман у нас, бе скромността, с която той се появи на сцената, така характерна за големите музиканти. Това се случва, когато служиш на нещо по-голямо от теб, на идеята, че на сцената се случва разговор между теб и присъстващите. Пред публиката на концерта си в София Бъркман разказа за срещите си с различни култури и светове, превеждайки ги на езика на музиката. Той е интимен, откровен – не доказва нищо, споделя нещо важно. Музиката му отправя покана към въображението и го подслонява във философията на любопитството.

Обичан преподавател, Дейвид Бъркман проведе три работилници в София – интересни и вдъхновяващи с атмосферата, която той създаваше – че всички са заедно, че всеки придава форма на музикален свят сега, че непрестанно твори. Така той даряваше увереност на всеки в стаята, че е създател. А това е безценно!

Интересен и вдъхновяващ за музикантите и за публиката – Дейвид Бъркман е у нас за концерти и работилници

Иска ми се да попътуваме из годините на Вашето детство, където се ражда любовта към музиката, вниманието и отдадеността, с които се отнасяте към нея.
Започнах да свиря на пиано, когато бях на 8 години. Баща ми беше голям почитател на джаза, както и любител пианист. Интереса към музиката дължа и на него. Решението да й се посветя обаче дойде чак след като се записах в колежа „Бъркли“. И едва когато започнеш да се занимаваш сериозно, да се отдаваш, осъзнаваш колко необятно е и колко много работа имаш. Впоследствие се върнах в родния ми град Кливланд, щата Охайо. Свирих с известни музиканти, които гостуваха в града, с местните – също, по-възрастни от мен, и това беше прекрасен опит. Докато не се преместих в Ню Йорк, където прекарах следващите 35 години.

Кое е онова нещо, което винаги Ви връща към Ню Йорк и неговата джаз сцена?
Навсякъде по света има изключителни музиканти, но в Ню Йорк има едно непрестанно случване – взаимен стремеж и мотивация, заедно с всички онези млади музиканти, търсещи своето място. И по този начин човек вижда всичко от джаз сцената. И всички са заедно в това. Ню Йорк е място, където музиката е общ приоритет. Заедно с всички забележителни музиканти, които идват в града, и хората, които живеят тук – това за мен е най-хубавото!

Работата с музиканти от цял свят – Браян Блейд, Лени Уайт, Били Харт, Джо Ловано – споменавам само малка част, преподаването, като и многобройните уъркшопи, превръщат музиката Ви в среща на далечни светове и култури. Как тази съвместна работа променя творчеството Ви?
Разбира се, всичко това има силно въздействие. За мен е толкова интересно да бъда тук. Сред студентите ми в Холандия има много българи, благодарение на които се запознах с българския фолклор – с различните интерпретации на ритъма. И това е само един от многобройните примери за влиянието на музиката върху музиканта. Истината е, че това е диалог. И всеки, с когото свириш, оставя отпечатък върху работата ти. Чрез тези „разговори“ „посещаваш“ различни места, откриваш непознати неща. Това е и ценен начин да разбереш какво е възможно, да разшириш кръгозора, въображението си.

Какво поставяте в основата на преподавателския си подход?
С непрестанни упражнения разрешаваш всички проблеми. Когато бях на 20 години, това беше най-важното, на което трябваше да се науча. Днес е това, с което искам да помогна на останалите. Мога да говоря единствено за неща, които са помогнали на мен, и да се надявам да бъдат полезни на учениците ми. Всъщност основното, най-важното, е да си открил елемента, върху който искаш да работиш, и да търсиш начина, по който да постигнеш добър резултат, отстранявайки проблемите, преодолявайки препятствията. И трябва да е забавно! Това е моята философия: когато бях млад, останалите музиканти помагаха на мен, сега е мой ред.

Няколко от изпълненията Ви на концерта в края на септември бяха посветени на Том Харъл. Споделихте и красиви думи за него с публиката. Бихте ли ни разказали повече?
В концерта включих две пиеси, в които присъства неговото влияние, затова толкова много говорих за него. Том е невероятен музикант. И приятел. Човек, преминал през много. Вдъхновяващо е как твори едновременно във всевъзможни стилове, връщайки се и преминавайки през различни периоди. Това е нещо, което научих от него. Том е сред първите, които срещнах още в началото, когато се преместих в Ню Йорк, и остави огромен отпечатък върху музиката ми и начина ми на свирене.

Ако погледнем на инструмента като скулптура, която дава живот на музиката и красотата, как бихте обрисували Вашата връзка с пианото?
Това е нещо, изграждано през годините, постоянно изменящо се. Непрекъснато развиваш това, което правиш, идеите си, техниката си, трябва да преоткриваш. Това е процес, който постоянно тече. Винаги свирим на различни инструменти. В действителност това е диалог не само между теб и инструмента, но и между теб и останалите изпълнители. Гледайки на него като на скулптура, пианото е една огромна мебел, която те поставя в съвсем различна позиция спрямо групата, останалите на сцената. Дори чуваш музиката по друг начин. Пианото е между вас... И това също се отразява на музиката. Всичко се отразява, всичко е част от нея.

Срещата ни е под мотото „Есен с дъх на джаз“. В малкото оставащи ни минути ми се иска да Ви попитам каква е мелодията на есента в Ню Йорк, а защо не и обратното – как звучи Ню Йорк през есента?
Есента е... Може би не трябва да казвам това – един от малкото приятни сезони в Ню Йорк. Моят любим. И това са неща, които могат да бъдат част от музиката ни. Но сама по себе си тя е нещо различно – разказва какво се случва. Ако направим паралел, бих казал, че музиката е вид архитектура – изградена от различни елемента, съчетани абстрактно. Когато ги разместваш, винаги получаваш нещо ново. Пренареждаш ги, защото импровизираш, реагираш на момента. Представете си стая, в която слагате нещо и вадите друго от там. В основата на това постоянно движение е духът – той влага в музиката твоите мисли и чувства. Така че реагираш постоянно на тези движения, танцуваш с елементите на музиката. Понякога тя може да е за нещо специално, но обикновено е за самата себе си.

Дейвид Бъркман гостува у нас за концерти в София, Хасково, Пловдив и Смолян и работилници в София по покана на Groove Atelier на Никола Горялов със съдействието на Посолството на САЩ в България. На сцената с него бяха Димитър Льолев, Мартин Ташев, Васил Хаджигрудев и Никола Горялов.

Идната седмица в програмата „Есен с дъх на джаз“ на Groove Atelier с подкрепата на Посолството на САЩ у нас предстоят срещи с вокалистката, пианистка и преподавател Дина ДеРоуз. Ще я чуем в Смолян (28 октомври, 19 ч., Исторически музей), София (31 октомври, „Сити Марк арт център“), на „Пловдив джаз фест“ (1 ноември, 20 ч., Дом на културата „Борис Христов“) и в Ямбол (3 ноември, 22 ч., Club American). Нейните работилници ще бъдат в Groove Atelier в София на 29 и 30 октомври от 16 до 20 ч., а на „Пловдив джаз фест“ ще води майсторски клас на 2 ноември.

На снимката: момент от работилницата на Дейвид Бъркман в София. Източник – фейсбук страницата на фондация Groove Atelier