„Давам свобода на духа и го следвам” – Мартин Щратхаузен е вдъхновеният продуцент на Tape Five

„Давам свобода на духа и го следвам” – Мартин Щратхаузен е вдъхновеният продуцент на Tape Five

Свободата води германската група Tape Five в музикалните пътешествия в традициите на американската и бразилската музика, разгръщайки ги в европейската музикална чувствителност. Най-доброто от традициите, най-новото от бъдещето – музикантите са новатори, стъпили върху здравите основи на качествената музика от първата половина на миналия век. Най-новото вдъхновение за музикантите е електросуингът и те изповядват любовта си към него в два от четирите си албума – Tonight Josephine (2009 г.) и Swing Patrol (2012 г.). „Суингът в най-чист вид е готин, интересен, а също така – подходящ за танцуване. Той е и малко лош, но не в лошия смисъл на думата”, обяснява в интервю за Джаз ФМ радио продуцентът на групата Мартин Щратхаузен. За него в най-добрия случай музиката трябва да е за ушите и за краката – така че ритъмът да бъде изпълнен със съдържание. Разговора на Светослав Николов с германския музикант можете да чуете тук.

Как бихте описали любовта си към суинг музиката и модерното електронно звучене?
Като продуцент на Tape Five не само миксирам изсвиреното и изпятото от музикантите, но също и свиря, пише песните, записвам, аранжирам – определям цялостното звучене на групата. Работих в любими музикални стилове – с нелюбимите не съм се занимавал, и се спрях на суинга. Фънкът също ми харесва, но той не е музиката на днешния ден. Суингът е готин, интересен, а също така – подходящ за танцуване. Говоря за суинга в най-чист вид. Той е и малко лош, но не в лошия смисъл на думата. Признавам си, че в новия ни албум Swing Patrol загърбих електронното звучене за сметка на акустичното в стилистиката на 40-те години на миналия век. Всеки може да произведе грозен звук на синтезатор, но кой може да създаде петгласна саксофонна хармония? Само чуйте песента ни Slow Serenade. Не се безпокойте – ще се завърнем към електронното звучене, но само защото май на хората то им харесва.

Представяте американската традиция през европейската перспектива, като добавяте бразилски аромат. Какъв е подходът Ви към сливането на различни култури?
Така е! Самоопределяйки се като широко скроен човек, мисля, че е възможно да докоснеш световния поток на вдъхновение от която и да е точка на планетата. Почувстваш ли нещо в музиката, можеш да го изсвириш. Аз съм бял северняк, но съм свирил бас в реге група на тъмнокожи музиканти. Давам свобода на духа и го следвам. Той ме отвежда към събирането на култури – може би защото съм пацифист.

Как електросуингът допринася за развитието на музиката?
Зависи от стила. В някои случаи звученето е хаус и електро с 10% суинг, други са доста интересни с електронния си звук без да подлежат на конкретно определение. Не са много артистите, които създават музика по традиционния старовремски начин. Музиката в цялото си богатство тръгна надолу преди 60 г., когато групите наслагваха върху ритъма не повече от три акорда. Звучи смешно, но честно ви казвам – това не е музика. Защо да става все по-зле с двуминутни перкусии като интродукция на така наречената песен. Извинете – но това е разпад на културата!

Музика за слушане и музика за танцуване – къде се разполага музиката на Tape Five в тези два начина да я оценим?
Винаги съм искал да създавам музика за слушане – да седнеш на дивана и да слушаш. Но също така обичам ритъма. Създаването на танцувална музика не е основната ми цел, но музиката на Tape Five спонтанно те кара да потропваш с крак. Смятам, че в най-добрия случай музиката трябва да е за ушите и за краката – ритъмът да бъде изпълнен със съдържание. Всеки може да си купи истински добра музикална техника, но това не е достатъчно. Музиката изисква нещо повече.

Не бе толкова далеч времето, когато електросуингът тръгна към сърцата на слушателите, а днес страстно е обичан по целия свят. Как той постигна този успех?
Интересно. Когато през 2009 г. създавах албума Tonight Josephine, изобщо не знаех, че някой друг работи в този стил. Работното заглавие на албума бе Charleston House – (в превод: „Домът на чарлстона”). Явно сме били повлияни от морфологични полета и от духа на времето. Когато бъдещето е студено, като от научната фантастика, когато то е така подредено, че нямаш свобода  – тогава хората обичат да си спомнят за миналото, когато животът изглежда да е бил по-хубав. Това поне за музиката със сигурност мога да твърдя. Така че много хора запретнаха ръкави да работят в този стил – сред тях, уви, и продуценти по пантофи с лупове и семпли, и тази музика стигна до мнозина.

Поканете ни на танц за шоуто си в София!
Само вижте музикантите ми – готови да се в пуснат в танца! Ще изсвирим най-доброто от четирите албума на Tape Five, но няма да слушате само електросуинг. Не ми е достатъчно с музиката си да запълня само една ниша. Съзнанието ми винаги е отворено за вдъхновение от различни музикални стилове и затова в музиката на групата винаги ще има развитие.