На 15 ноември 2009 г. е първият концерт на Даян Шур в България. Безспорно най-великата американска джаз вокалистка и пианистка на нашето съвремение се включва във фестивала "София джаз пик" на Джаз ФМ радио и Cantus Firmus. С певицата разговарят Таня Иванова и Светослав Николов.
Всички ние в Джаз ФМ сме Ваши големи почитатели и сме много впечатлени от това, което правите. Музиката Ви е толкова изразителна, изящна, докосваща - така я усещаме.
Аз обичам да създавам музика. Наистина е голямо удоволствие. Харесва ми да изнасям концерти, да пътувам по целия свят. Харесва ми, че ще дойда в Европа. Наистина е страхотно.
През годините сте изпълнявали различни музикални стилове – джаз, поп, латино, блус, R&B. Кога се чувствате най-комфортно?
Харесва ми да изпълнявам прочувствени балади. Всъщност обичам да пея всичко. Знам, че мога да го направя добре. Беше забавно да работя с Дейв Самюелс в групата Caribbean Jazz Project. Изпитах голямо удоволствие, когато със Стиви Уондър записах песента Finally. Сега се сещам за толкова много неща. Представяте ли си, когато бях на 17 години, направих кънтри албум. Много обичам R&B. Нямам никакви ограничения, харесвам всякакви музикални стилове.
Новият Ви албум Some Other Time включва джаз стандарти. Разкажете ни повече за песните и музиката в проекта?
Имам няколко любими песни от албума. Една от тях е Blue Skies. Написана е много отдавна от Ървинг Бърлин. Ал Джолсън я прави известна. Харесвам песни като нея. Обичам Danny Boy, Nice Work If You Can Get It на Джордж и Айра Гершуин. Заглавната композиция Some Other Time също е специална за мен. Избрах да включа и September In The Rain – изпълнявам я в хотел Holiday Inn, когато съм 11-годишна. Тогава сред публиката бе и майка ми. Мога да разказвам много за джаз стандартите, които са включени в новия ми албум. В моята работа най-важното е да бъдеш достатъчно добър, за да ги интерпретираш.
Направи ни впечатление, че няколко пъти споменахте думата „удоволствие". Коя е най-приятната част от Вашия живот?
Аз обичам да работя, но, ако трябва да бъда напълно откровена, най-приятната част от моя живот, това, което ми носи най-голяма радост, е да се прибера отново в моята къща в Дейна пойнт, Калифорния. Усещането е невероятно, когато прекрача прага на дома си и моята котка ме поздрави с едно голямо „Мяууу". Нейното име е Киса. Разбира се, аз имам чудесен съпруг, който ме посреща с гореща прегръдка. Хубаво е да бъдеш на турне, но нищо не може да се сравни със завръщането вкъщи.
Спомняте ли се кога открихте света на джаза?
Да, бях на около две години. Една нощ слушах What A Difference A Day Made в изпълнение на Дайна Уошингтън. Имахме едно малко радио и се бях скрила в килера, за да не ме чуят родителите ми. Не исках да ги събудя, защото щяха да ме накарат да спра радиото. От деските си години помня как слушах Кей Стар с Wheel Of Fortune, Old Cape Cod на Кати Пейдж, This Could Be The Start Of Something Big на Ейди Горме и Стийв Лоурънс. През тези години наистина откривах чудесна музика. Когато станах на 6 г., започнах да взимам уроци по пиано. На 11 г. за кратко опитах да изпълнявам опера. Четири години по-късно отидох на едно прослушване, имах възможност да започна работа, но не се получи. По това време слушах Дюк Елингтън и неговата композиция Prelude To A Kiss. Години по-късно я включих в албума си Love Songs. През 1952 г. майка ми и баща ми бяха поръчали един албум от каталог и така са запознах с музиката на Елвис Пресли, Бийтълс... Не слушах само джаз. Откритията ми бяха много еклектични. Беше забавно да слушам всички тези неща.
Когато говорите за музиката от преди няколко десетилетия, се усеща романтика в начина, по който се изразявате. Има ли я романтиката в създаването на музика днес?
Не мисля, че романтиката е толкова често срещана заради състоянието, в което се намира светът. Има насилие, винаги е имало, но като че ли сега нещата ескалират. Влияят и проблемите с нашата планета – глобалното затопляне, например. Наистина, много са факторите. Прибавете и рецесията в момента. За хората е много трудно да се върнат към романтиката. Това е една от причините да се пее толкова много за любов в последния ми албум Some Other Time. Все пак хората имат избор да се върнат към нещата от предишните години, когато романтиката и любовта бяха нещо основно.
Извън работата си, извън музиката, Вие подкрепяте каузи, които целят да постигнат промяна. Какво ще кажете по този въпрос?
Аз гласувах за Обама. Това говори ли ви нещо? Това е всичко, което мога да кажа... (Смее се.)
Даян, гласът и смехът Ви са чудесни. Наистина имате прекрасен глас.
Моят глас? Истината е, че се чувствам много добре. Свалих 23 кг от миналата година до сега. Правя упражнения. Ако искам да съм перфектна в работата си, трябва да бъда във форма.
По отношение на музиката – винаги сте във форма. Носителка сте на две награди „Грами". Важни ли са отличията за Вас?
Чудесно е да получиш „Грами". Това е черешката на тортата. За мен лично тази награда означава, че съм била забелязана в моята сфера, че колеги музиканти са ме оценили и са гласували за мен. Много се радвам, че спечелих „Грами", но истинското удоволствие е да знаеш, че хората харесват това, което правиш. Аз имам усещането, че допринасям с нещо за развитието на джаза.
Започнали сте кариерата си в края на 50-те години. Вие сте жена и имате зрителни затруднения. Опита ли се някой да Ви спре?
Не, никой не се опита да ме спре ... Пък и да беше опитал – нямаше да има резултат.
През годините сте работили с различни музиканти, сред които Би Би Кинг, Рей Чарлз, Майнард Фергюсън, Куинси Джоунс. Какво е основното за тези сътрудничества?
Мисля, че приятелството. С Би Би Кинг прекарвахме времето си толкова интересно и интензивно, говорейки за семействата ни, за шоу бизнеса като цяло. Това са много скъпи спомени за мен – да имаш възможност да общуваш със сродна душа.
Шоубизнесът не е ли нещо опасно?
Би могъл да бъде.
Какви са капаните?
Ще ви кажа къде са заложени капаните. От опит знам - и това е важно да стане ясно на младите хора, че, когато тръгнеш на път, бизнесът и приятелството трябва да бъдат разграничени. В противен случай може да се окажеш дълбоко наранен. Такива неща, естествено, често се случват в живота, но наистина трябва да се научим да ги разделяме, защото става дума за бизнес. Един друг капан, с който се сблъсквам аз лично – имам зрителни затруднения и трябва да внимавам повече. Мога лесно да се подведа, защото не виждам езика на тялото на другия човек, нямам възможност да го гледам в очите. Налага се да бъда много внимателна и да реша дали да вярвам на това, което другият ми казва. Това са само част от нещата. Един от капаните за мен беше пристрастяването ми към алкохола и наркотиците. Вече 20 години се възстановявам от това. В това отношение празнувам 20-тия си рожден ден. Емоционално се уча как да бъда над тези неща и да се концентрирам върху създаването на музика. Ученето е един непрекъснат процес в моя живот. Много е важна и общуването с почитателите ми. Ако имам 30 секунди на разположение, ги отделям, за да стисна ръцете на феновете ми. Знам, че това е нещо, което оставя следа в техния и в моя живот. Искам хората да си казват: „Тя е човешко същество и може да обича." За мен е много важно не само да бъда на сцената, но и да съм сред хората. Всичко, което ви разказвам, идва от опита ми, от това, което съм научила.
От нашия разговор до този момент ни прави впечатление, че сте позитивен човек, който умее да се наслаждава на живота. Като че ли това много Ви помага?
Позитивността е голям фактор в моя живот. Както се казва: „Надеждата крепи човека." Положителното отношение е основното нещо, от което се нуждая, за да бъда продуктивна. Нуждая се и от любовта на моите почитатели.
Да се върнем на темата за музиката. Разкажете ни повече за Вашите взаимоотношения със Стан Гетц. Той е бил Ваш ментор.
Срещнахме се на джаз фестивала в Монтерей през 1979 г. и след това, през 1982 г., ме заведе в Белия дом. Стан Гетц ме научи как да интерпретирам песните, как да изградя една песен, как да разкажа историята, която се съдържа в песента. Научи ме как да правя добре всичко това. Много съм му благодарна. Учила съм се от всички музиканти, с които съм работила. Знаем, че не разполагате с много свободно време, но какво обичате да правите, когато не работите? Обичам да гледам филми, шоу програми по телевизията, обичам да се разхождам със съпруга ми, да се срещам с приятели, да празнувам рождени дни, да пазарувам. Обичам да прегръщам котката си. Обичам да плувам. Веднъж с помощта на инструктор скочих с парашут. Обичам да летя с моя брат, който е пилот. Наслаждавам се на всичко качествено в живота.
На 15 ноември ще Ви слушаме за първи път в България. Каква ще бъде програмата на концерта?
Разбира се, ще изпълнявам музика от новия си албум. Ще чуете и композиции, които съм записвала през последните 20 години. Ще звучат песни, които хората лесно разпознават и обичат, като Louisiana Sunday Afternoon, Deedles Blues и др.
Последният Ви албум Some Other Time беше издаден миналата година. Да очакваме ли скоро нещо ново от Вас?
Да, работя върху нов материал и много се забавлявам. Очаквайте R&B проект. Имам нужда от електрически бас. Искам да се върна към звученето от албума ни с Би Би Кинг, който дълго време беше на първо място в класацията на Billboard. Обичам джаз, обичам акустичен джаз, но, хора, имам нужда да разширя хоризонтите си. Имам нужда от нови предизвикателства, от смесването на различни стилове.
Интервюто с Даян Шур можете да чуете тук.
Снимка: Даян Шур на фестивала "София джаз пик" на Джаз ФМ радио. Автор: Мирослав Златев, фотографска агенция "Булфото".