„Специално за нашия народ, за да стане наистина народ, трябва отново да се конституира от отделни индивиди, които имат достойнство и знаят какво са, кои са и какво представлява техният живот.“ – коментира в интервю по Джаз ФМ психиатърът, политически затворник, емигрант, писател и общественик д-р Любомир Канов. Той гостува в студиото ни на „Пловдив джаз фест“ часове преди литературната вечер на фестивала. „Светлата гравитация на думите“ е темата на срещата днес от 18 ч. в клуб „Петното“ с него, с Аксиния Михайлова, Инна Пелева и Александър Секулов.
„Аз помня.“ – това ще бъде първото изречение на автобиографичната книга на д-р Любомир Канов. Паметта е важна – памет за успехите, но и за грешките, за травмите, за всичко, което ни носи болка и не сме успели да преработим в посоката по-силни да вървим напред. Затова за дълбоките проблеми имаме ужасната способност да забравяме, все едно никога не се е случвало. „Имаме тази склонност, понякога порок, да забравяме. Това е често пъти своеобразно бягство в забравата поради непоносимата тежест на битието. Това е спасителен механизъм и нерядко една терапия се състои в изравянето на зарити травматични неща, които трябва да бъдат разбрани и преодолени.“ – коментира д-р Любомир Канов.
Потискани, травмите продължават да въздействат и да определят нашето поведение. „Да, без дори да го осъзнаваме и заради това правим погрешни избори. Ние сме помнещи същества и сме длъжни в името на собствения си интегритет като хора да имаме протяжност във времето между всичките свои аз-ове и да бъдем идентични сами на себе си. Когато прекъснем чрез забрава или чрез интернализирана лъжа връзката със самите себе си, се превръщаме в двойнствени, тройнствени фрагментирани същества, които продължават живота си в състояние на пълна загуба на връзка с душата си. Трябва да помним какво ни се е случило. Българският народ, за разлика от други – например еврейския, имат изключителната слабост да забравя. Ние махаме с ръка дори за събития, които са съвършено скорошни, поради което нямаме шанс да разберем историята и поведението си и съответно – своето бъдеще.“ – отбелязва един от проблемите на миналото и съвремието ни д-р Любомир Канов.
Как оцеляваме? Вместо спасявайки се за сметка на другите, можем да бъдем по-силни, смели и добри към себе си и хората около нас. Коя е точката, в която самите ние ще спрем с бягствата и очакванията друг да сбъдне мечтите ни и да направи живота ни по-добър? Коя е точката на събуждане? „Тази точка е моментът, когато се вгледаме в ужаса наречен „аз“ и се опитаме да бъдем абсолютно искрени пред огледалото. Това е началото на всяко самопознание, самосъзнание и доблест. Няма общност без честност и искреност към самия себе си, което означава по някой път да бъдеш и суров. Специално за нашия народ, за да стане наистина народ, трябва отново да се конституира от отделни индивиди, които имат достойнство и знаят какво са, кои са и какво представлява техният живот.“ – посочва д-р Любомир Канов.
Музиката е едно от средствата за създаване на общност. „Музиката е космичен инструмент, механизъм за съобщения със светове много повече, отколкото забавление. Тя е изказно средство, което трансцедира словесния език и отеква в най-дълбоките хармонии на пространството и времето. Още навремето Питагор е обяснявал небесните хармонии. Ние сме обединени по някой път в общата радост от музиката и хубавото изпълнение. Това е нещо прекрасно и трябва винаги да го търсим.“ – казва д-р Канов.
В коментар за силата на думите и начина, по който описваме себе си и предначертаваме бъдещето си, той даде въпроси за размисъл: „Дали не използваме евтин език, дали не принизяваме красотата на нашия език, дали чрез неукост и необразованост и все по-малко прочетени книги не принизяваме самото намерение да изказваме по най-добрия начин себе си?“
Интегритетът и любовта са му давали сила в годините, когато излежава присъда за „контрареволюционна пропаганда“ в края на 70-те и началото на 80-те: „Аз съм упорит човек, но това, което ми даваше опора, беше ясното съзнание, че съм изправен срещу чудовища и несправедливи хора, подли и живеещи в лъжа. Моето упование беше, че никога няма да се предам и няма да ме пречупят. Това беше основното. Вътрешна сила ми даваше още това, че в моя живот е имало много любов – от родители и от истински хора.“
„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания „Блу Ем“ и се осъществява с подкрепата и партньорството на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Фестивалът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Джаз ФМ е медиен партньор.
