Едно от най-красивите произведения за цигулка и оркестър – концерта на Макс Брух, ще чуем в изпълнението на Джошуа Бел с Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Максим Ешкенази на 13 май от 20 часа в Зала 1 на НДК в афиша на Европейския музикален фестивал. „Концертът на Макс Брух ми е една от най-любимите творби за цигулка и оркестър. Това беше едно от първите големи произведения, които изсвирих – тогава бях на 11 години. Това беше една от първите творби, в които се влюбих в момента, когато взех решение да стана цигулар.“ – върна се в спомените си Джошуа Бел в интервю, което той даде за Джаз ФМ. С концертите на Брух и Менделсон са първите записи, които музикантът прави с легендарния сър Невил Маринър и неговия Academy of St Martin in the Fields – оркестър, на който сега Бел е музикален директор. След 30 години на израстване, цигуларят подготвя нов запис на това произведение с оркестъра, който ръководи – този път и като солист, и като диригент.
„Тази творба е вълнуваща, красива, страстна – в нея има всичко – и публиката всеки път реагира със силно чувство, когато я чуе.“ – казва още за концерта на Брух Джошуа Бел. „Размишление“ от „Таис“ на Масне е другото произведение, която той ще представи в София с Оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Максим Ешкенази. И тя е любима – и на него, и на публиката: „Размишление“ е също много обичано произведение, което цигуларите в края на XIX и през XX век често свирят – от Крайслер до Хайфиц и Милстайн, всички цигулари-романтици. Творбата е невероятно красива – обичам френската музика, но „Размишление“ от „Таис“ на Масне е един от тези бисери, за които, когато хората чуят, че ще го изпълним като бис, въздъхват от щастие. Затова реших, че ще е много хубаво то да последва изпълнението на цигулковия концерт от Макс Брух.“ – каза за своите мотиви да включи тази творба в концерта Джошуа Бел. Оркестърът ще представи самостоятелно 40-та симфония на Моцарт и увертюра „Сън в лятна нощ“ от Менделсон.
Легендарният цигулар, за когото професията на музикант е най-чудесната на света, идва за втори концерт с Оркестъра на Класик ФМ под въздействието на силната емоция от първата среща с българската публика в цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. Все още се говори както за концерта в зала „България“, билетите за който бяха разпродадени седмици преди събитието, така и за генералната репетиция, която музикантът позволи да се проведе в присъствието на слушатели. „Срещата ни с българската публика беше страхотна – тя е тъй радушна и се наслаждава на музиката! Оркестърът е фантастичен! Почувствах се добре дошъл. Толкова ми беше приятно! И нямам търпение да се върна!“ – описва своите впечатления – и своето нетърпение, Джошуа Бел.
Превъзходен музикант, цигуларят вярва в музиката, която за него е религия: „Музиката изпълва живота ми със смисъл, защото тя е за истината, защото тя те прави част от нещо по-голямо от самия теб.“ И за това, което изпълва живота със смисъл, изрежда: „Музиката, семейството, приятелите, радостта от живота, общуването с хората, насладата от удоволствията в живота – като добрата храна, например, дегустирането на която ми е страст в пътуванията по света… За съжаление, животът е твърде кратък, но това е по-добре от нищо. Трябва да живеем със съзнанието, че сме истински късметлии да сме на този свят.“ – щастлив е Джошуа Бел. Интервюто на Светослав Николов с носителя на наградата „Грами“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“, както и да прочетете по-долу. От него ще научите повече за сътрудничествата на класическия музикант с артисти от джаз, рок и поп сцената, като Глория Естефан, Франки Морено, Дейв Коз и много други. Разговора в оригинал можете да откриете на англоезичната версия на сайта ни тук.
Откривател в непознат свят, цигуларят Джошуа Бел разказва истории с музика
Европейският музикален фестивал е организиран от „Кантус Фирмус“, а Министерството на културата е съорганизатор. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2016 г. и се провежда под патронажа на вицепремиера Румяна Бъчварова и кмета на София Йорданка Фандъкова.
Направихте ни много щастливи на първия си концерт в България, а за генералната репетиция пред публика хората продължават да говорят – толкова силен е споменът! Какво направи това преживяване незабравимо за Вас?
Много ми е приятно да чуя това! И това е една от причините, заради които пожелах да се завърна в България възможно най-скоро. И ето – щастлив съм, че отново идвам тук. Срещата ни с българската публика беше страхотна – тя е тъй радушна и се наслаждава на музиката! Оркестърът е фантастичен! Почувствах се добре дошъл. Толкова ми беше приятно! И нямам търпение да се върна!
И ние! Оркестърът на Класик ФМ – Вие отново ще свирите с него под диригентството на Максим Ешкенази, какво е усещането да създаваш с музика с тези прекрасни творци?
Беше толкова приятно! И след концерта прекарахме известно време с оркестъра, опознах още музикантите. Те са прекрасни! Максим Ешкенази го познавам отпреди – срещнахме се преди години в Лос Анджелис и отдавна сме приятели. Така че това беше прекрасен начин да се срещна с българските музиканти – когато свиря под диригентството на приятел. Беше толкова хубаво – и съм сигурен, че така ще бъде и при новата ни среща.
Наближава моментът на тази среща, по време на която ще изпълните цигулковия концерт на Макс Брух. Имам лична история, свързана с него: преди да го чуя за първи път по Класик ФМ – на уокмена си, разхождайки се из центъра на София, харесвах класическата музика, но от този момент нататък я обикнах. Какво е Вашето усещане за творбите, които скоро ще изсвирите в София?
Концертът на Макс Брух ми е една от най-любимите творби за цигулка и оркестър. Това беше едно от първите големи произведения, които изсвирих – тогава бях на 11 години, така че и аз го приемам много лично. Това беше една от първите творби, в които се влюбих в момента, когато взех решение да стана цигулар. Така че чувствам много близко до сърцето си това произведение, свързвам го и с моя учител Джоузеф Кинголд – много специален човек в моя живот. Тази творба е вълнуваща, красива, страстна – в нея има всичко – и публиката всеки път реагира със силно чувство, когато я чуе. „Размишление“ е също много обичано произведение, което цигуларите в края на XIX и през XX век често свирят – от Крайслер до Хайфиц и Милстайн, всички цигулари-романтици. Творбата е невероятно красива – обичам френската музика, но „Размишление“ от „Таис“ на Масне е един от тези бисери, за които, когато хората чуят, че ще го изпълним като бис, въздъхват от щастие. Затова реших, че ще е много хубаво то да последва изпълнението на цигулковия концерт от Макс Брух.
Сега ще спомена името на още една легенда – сър Невил Маринър, с когото работихте с оркестъра Academy of St Martin in the Fields. Как той повлия върху начина, по който възприемате музиката, изкуството и света като цяло?
Първия си запис направих със сър Невил Маринър, когато бях 18-годишен – това бяха цигулковите концерти на Брух и Менделсон. Разбира се, вече не свиря Брух по същия начин, така че планирам да го запиша отново с Академията, на която сега аз съм музикален директор. Тези 30 години израснах, свирейки творбата на Брух. Дълбоко уважавам сър Невил Маринър – основател на оркестъра, на който сега съм музикален ръководител – така че се чувствам много силно свързан с Academy of St Martin in the Fields.
В новия запис ще бъдете и солист, и диригент.
Да, това правя с Академията – постоянно съм на турнета с тях, надявам се да доведа пълния състав и в България (на Европейския музикален фестивал по-рано гостува Камерен състав на Академията – Б. а.). Когато съм с тях, обикновено съм солист и диригент за този концерт, а след това във втората част на програмата звучи голяма симфония, като например някоя от симфониите на Бетовен. Когато съм и в двете роли – на солист и диригент, усещането е за нещо органично, за представянето на камерна музика, което е специално преживяване с моя оркестър.
Бяхте част от делегацията, която неотдавна посети Куба. Какви са Вашите впечатления от срещата с хората в тази страна? Кастро я наричаше Остров на свободата, но като че ли едва сега свободата за първи път от десетилетия си проправя път там. Как почувствахте Куба?
Беше ми много приятно да се срещна с кубинските музиканти – обичам кубинската музика, обичам кубинците, които са много топли хора. Не можеш да кажеш, че духът на свободата е обзел цяла Куба, тъй като това просто не е така. За мен като американец е важно, че сега вече имаме диалог между двете страни, чиято липса в продължение на много години бе проблем, за съжаление – ситуацията не беше никак приятна. Така че е хубаво това, че изглежда отваряме вратите си към Куба – много неща още трябва да бъдат направени, но посещението си там определям като много положително преживяване.
Споменахте кубинската музика – а сега искам да включим в разговора и джаза и популярната музика, а също и рока – нито един от тези жанрове не Ви е чужд. Как цялата тази музика отеква в душата Ви? С Франки Морено записахте Eleanor Rigby на „Бийтълс“, имате записи с Дейв Коз, Глория Естефан… Класическа музика, джаз, рок, поп – всички тях носите в сърцето си…
Музиката е музика. Деля музиката само по критерия хубава и лоша. Харесвам някои рок творби, други не харесвам – и така е във всеки жанр. Това, което е неизменно е, че много ми харесва да работя с различни музиканти. Особено джаз и блуграс изпълнителите са много фини и не бива класическите музиканти да ги гледат със снизхождение. От тях има много какво да научим. Така че постоянно търся възможности да се уча от други музиканти. Не мисля за границите между жанровете, а за това да правя музика винаги, когато мога.
Да, Вие дори свирихте инкогнито в метрото, а след това повторихте този социален експеримент. Как отношението на хората към музиката въздейства върху Вашето изкуство?
За мен да си музикант е най-чудесната професия – да създаваш музика, за която хората отварят път към душите си. Музиката създава магия по много начини. Ето например, когато свиря, виждам въздействието на музиката върху младите, които сега се обучават и правят първите си стъпки в изпълнителското изкуство. Смятам, че музиката променя живота на хората и това е нещо, в чиято важност силно вярвам. Що се отнася до експеримента в метрото, който нямаше научна цел, а по-скоро бе шега, той ми показа, че музиката се нуждае от слушатели, които са с отворени сетива за нея. Създаването на музика е взаимен процес, в който участват и изпълнителят, и слушателят. Когато и двете страни са въвлечени в тази обща емоция, се случва магията. Да подхвърлиш музика на хората, които са се забързали за работа – така нищо не се получава.
Какво изпълва живота Ви със смисъл?
Смисълът на живота… Колко време имам? (Смее се.) Музиката дава смисъл на живота ми. Не съм религиозен – защото при някои хора вярата изпълва живота със смисъл. За мен музиката е тази вяра, тази религия, един вид. Музиката изпълва живота ми със смисъл, защото тя е за истината, защото тя те прави част от нещо по-голямо от самия теб. Музиката, семейството, приятелите, радостта от живота, общуването с хората, насладата от удоволствията в живота – като добрата храна, например, дегустирането на която ми е страст в пътуванията по света… За съжаление, животът е твърде кратък, но това е по-добре от нищо. Трябва да живеем със съзнанието, че сме истински късметлии да сме на този свят.
В следващия концерт от Европейския музикален фестивал на 19 май в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще чуем Меса в си минор от Йохан Себастиан Бах. Предстоят проектът „В света на аржентинската музика“ на Веско Пантелеев-Ешкенази и Людмил Ангелов (26 май и 28 май, съответно в голямата и в камерна зала „България“), церемонията по връчването на наградите „Златно перо“ (19 май), джаз концерта „Арт скици“ с Ангел Заберски джаз квартет (8 юни).
На снимката: Джошуа Бел на генералната репетиция пред публика при първото му гостуване в София. Автор: Миро Златев от фотографска агенция „Булфото“.
