Слушайки изпълненията на Милчо Левиев, Чучо Валдес се е вдъхновил да вплита в пиесите си африканските корени на кубинската музика. „Това ми импонира много, тъй като наблюдавах оригиналния почерк на Милчо Левиев, който се оказа един истински житейски урок.“ – каза музикантът в интервю на Георги Митов от Класик ФМ и Светослав Николов от Джаз ФМ. Довечера Чучо Валдес излиза за първи път на българската сцена като солов изпълнител за концерт от фестивала „Пиано екстраваганца“ с артистичен директор Людмил Ангелов. Събитието е от 19:30 ч. в зала „България“.
Първото гостуване на Чучо Валдес у нас е още като млад изпълнител в „Кубински оркестър за модерна музика“. Впоследствие не прекъсва връзките си със страната ни, а с родните артисти завързва дългогодишни приятелства. Паметни са неговите изяви и на „Златният Орфей“, и в по-късни години, от които и изпълнител, и публика пазят топли спомени.
На концерта си довечера като солов изпълнител Чучо Валдес ще ни предложи безкрайна импровизация, без предварителна програма. „Ще има класика, джаз, кубинска музика и африканска, и фолклор – онова, което ми хрумне на мига. Така че като ме попитат какво ще изпълните, аз отговарям: „Сядам на пианото и започвам“, а програмата ще я пишем, след като приключа.“
С какво са Ви скъпи срещите в България и как страната ни оказа влияние върху Вашия творчески път?
Повлия ми много. Например, бях много млад, когато за първи път в живота си пристигнах в България. Започвах творческия си път с един известен кубински състав, който се наричаше „Кубински оркестър за модерна музика“. Тук бяхме All-Stars, свирихме джаз, а отделно от това имах джаз квартет. По време на турнето ни в Европа посетихме България и получих покана да участвам в концерт на групата „Джаз фокус'65“, водена от невероятния пианист Милчо Левиев.
Знаете ли, че Милчо Левиев ни напусна наскоро?
О, не знаех за това!...
Какво си спомняте за Милчо Левиев?
Той ме впечатли по невероятен начин с това, което правеше с музиката. Вплиташе корените на българския фолклор в джаза. Това беше много интересно и оригинално, а Милчо беше сред най-големите пианисти, които съм слушал някога в живота си. Възхищението ми беше огромно и с Милчо Левиев станахме добри приятели, както и с останалите членовете на състава, сред които Симеон Щерев – Банана. Тогава се замислих дали е възможно да създам произведения, които да съдържат африканските корени на кубинската музика. Това ми импонира много, тъй като наблюдавах оригиналния почерк на Милчо Левиев, който се оказа един истински житейски урок.
А общувахте ли с Йорданка Христова?
Поддържах приятелски връзки с много български музиканти. Не само че съм ги гледал и слушал, а дори съм им акомпанирал. На първо място ще отлича Оркестър „Балкантон“, чийто диригент беше Димитър Ганев. Йорданка Христова, която многократно е гостувала в Куба, съм съпровождал с формацията ми „Иракере“. Спомням си Лили Иванова, Бисер Киров, много знаменитости от онова време. Идвал съм няколко пъти да свиря на фестивала „Златният Орфей“, който се провеждаше в едно място с хубав плаж. Мисля, че се казва Слънчев бряг.
„Златният Орфей“, за съжаление, вече не се провежда, но остави трайна следа в българската музикална култура. Български артисти също активно присъстват на кубинската сцена.
Йорданка Христова е една много обичана певица от кубинците, било то публика или музиканти. Същото се отнася и за Бисер Киров.
Какъв е характерът на Вашата музика, когато я изпълнявате самостоятелно под формата на рецитал?
Освен че свиря джаз, изпълнявам творби от историята на музиката. Правя музика. Импровизирам. Мога да импровизирам от блус до африкански ритми през елементи на класиката. Всичко започва с една тема, от която започвам да работя. Правя това, което ми идва на ум в момента, т.е няма преднамереност. Общо взето, поставям всичко, на 100%, върху корените на афрокубинския джаз.
Тогава какъв репертоар да очакваме на Вашия рецитал в София?
Не ми вярвате, нали? Може и да не вярвате, но аз просто сядам на пианото и започвам да импровизирам. Няма репертоар. Аз свиря и от този момент започвам да творя, т.е не правя програма, защото бих знаел какво ще правя. Ще има класика, джаз, кубинска музика и африканска, и фолклор - онова, което ми хрумне на мига. Така че като ме попитат какво ще изпълните, аз отговарям: „Сядам на пианото и започвам“, а програмата ще я пишем, след като приключа.
Винаги сте давали за пример своя баща, легендарния пианист Бебо Валдес, с когото освен личната история ви свързва и общ професионален път. Имайки предвид мъдростта и знанието на баща Ви, бихте ли посочили основното, което запазихте за себе си?
Първо, дисциплината. Второ, уважението и постоянството от ранна детска възраст. Започнах да свиря на пиано на 3-годишна възраст, а първият пианист, който съм слушал, беше баща ми. Той ми преподаваше всичко това не само за да бъда информиран за моя афрокубински свят или за света на класическия звук, а за цялата, универсалната музика. Той ми казваше, че трябва да се слуша цялата хубава музика, която може, за да има в съзнанието ми един широк набор от технически средства и познания. Това ми помогна най-много.
Да поговорим за последните Ви изяви. Имахте съвместно турне с проект за две пиана с Гонсало Рубалкаба.
Да, миналата година приключихме този проект, озаглавен „Транс“, с Гонсало Рубалкаба. Прекарахме чудесно на сцената заедно. Сега съм на италианско турне с големия италиански пианист Стефано Болани. Свирим в дует, което се получава прекрасно. На 15 и 16 ноември ще свиря в дует с Чик Кърия в „Линкълн център“, Ню Йорк. Познаваме се от години с него и той е невероятен.
Кой е наследникът на стила на Чучо Валдес?
Имам няколко наследника. Синът ми Чучито свири много добре. Имам и дъщеря на име Леянис Валдес, която е изключителна. Млада е, сега гради кариерата си, завършила е пиано и композира много хубаво и е джаз пианистка. Тя е наследницата.
А извън фамилията Валдес?
Може би от 60-те години насам представлявам една отправна точка. Младите пианисти казват, че са повлияни от мен. Това ме радва. Дори и новите поколения, които дават за пример формацията „Иракере“ и как Чучо Валдес е променил концепцията за афрокубински джаз. Това ме прави много щастлив.
Научихме, че след толкова години неотдавна сте дебютирали в Концертната зала „Чайковски“ в Москва. Какво означава този момент за Вас?
Когато бях студент, помня, че имаше конкурс „Чайковски“. Беше невероятен конкурс. В тази зала, кръстена на композитора, са свирили редица големи музиканти, които са творили историята й и са работили за авторитета й. През тази зала са преминали най-изявените пианисти на тази планета. Когато ме поканиха да свиря там, малко се притесних, даже изнервих. Концертът обаче премина с много публика и огромен успех. Слушателите ме приеха радушно, а концертът за мен беше незабравим. Много хубав за мен, тъй като свирих всичко – версии на Чайковски, Римски-Корсаков, Рахманинов, Бебо Валдес, моя музика и творби на Бил Еванс, джаз, блус, афрокубинска музика – с една дума, всичко. Разнообразно, нали?
Да разбираме ли, че класическата музика за вас е основа или по-скоро вдъхновение?
Имам две вдъхновения. Първото е афрокубинското, тъй като то е във вените ми. Второто е в образованието ми, което е класическо от детските ми години. Сега съм смесил всичко това в един микс от цялото познание, с което разполагам.
В интервюто ни преди 6 години ми споменахте, че сте се запознали с китайския пианист Ланг Ланг…
Свирихме заедно в съпровод на Националния симфоничен оркестър на Куба. Концертът за две пиана се проведе на открито, на Площада на Катедралата на Хавана, пред хиляди души. Концертът на 9 октомври 2015 г. беше исторически – Ланг Ланг и Чучо.
Сега Хавана има рожден ден.
Да, 500 години от основаването си.
Ще свирите ли в нейна чест?
Не, но написах едно произведение за Националния балет на Куба и по стечение на обстоятелствата един ден по-късно почина Алисия Алонсо – най-яркият символ на кубинския балет. Творбата бе посветена на Алисия и беше заснет видеоклип, който бе показан по телевизията. Написах произведението за юбилея и го изпълни Националният балет на Куба. Творбата се нарича „Хавана 500“ – много е красива. Можете да откриете това заглавие в Ютуб, като напишете и Чучо Валдес.
Познавахте ли Алисия Алонсо?
Да, от много време. Писал съм и други произведения за Националния балет на Куба за Алисия.
Имате ли други проекти с класически музиканти?
Не, направихме този съвместен проект с Ланг Ланг. Сега се комбинирам с Рубалкаба, Болани и с Чик Къриа, но и пиша опера.
Опера?
Да, ще има премиера през 2020 г. Планирам да я завърша след втората половина от годината. Заглавието е „Сътворението“. Все още избираме къде да се състои премиерата, тъй като има много покани. Но засега произведението се пише, така че трябва да го завърша.
След толкова години на сцената, имате ли отговор на въпроса – каква е магията на пианото и най-вече, кое е вълшебното в този инструмент, когато един кубинец свири на него?
Нещата са много. Пианото има много силна магия и е различна. Този, който изучава пиано, трябва много да го харесва. Това е много труден инструмент. Когато се влюбите в пианото, ще откриете вълшебството му. Преди всичко трябва да изучите класиката, но ако започнете да импровизирате, ще се натъкнете на такива неща, които за всеки ще бъдат различни. Магията започва, когато разкриваш света на импровизацията. Ресурсите, с които разполага инструмента, са пълноценни – мелодични, хармонични и ритъмни. Ние с афрокубинската си кръв усещаме множеството ритми, които изпълняваме на пианото. Така се влюбваш и то те улавя в мрежите си.
Фестивалът „Пиано екстраваганца“ е част от Календара на културните събития на Столичната община и се провежда с финансовата подкрепа и на Министерството на културата. За осъществяването на програмата помагат посолствата на Австрия и Испания, Португалският институт „Камойнш“, Италианският културен институт и испанският „Институт Сервантес“. Партньори са Софийската филхармония и Софийският университет, които са домакини на концертите. Джаз ФМ е медиен партньор.
