Българският китарист Джон Валери: за спонтанността в музиката и в живота и за важното решение да изживяваш пълноценно настоящия момент

Българският китарист Джон Валери: за спонтанността в музиката и в живота и за важното решение да изживяваш пълноценно настоящия момент

Джон Валери е български китарист, който вече над 20 години живее и работи в САЩ. Мнозина го помнят от неговото участие в група „Тангра“, с която записва албуми и изнася концерти както в България, така и в чужбина. „Аз самият бях изненадан, че хората продължават да си спомнят това време. Винаги много се вълнувам, когато си спомням за тези години, за всичките фенове, за всички хора, които ни следваха, за идеализма, в който плувахме.“ – споделя Джон Валери в интервю на Таня Иванова за Джаз ФМ радио.

Въпреки успехите си неговата голяма мечта е да замине в Ню Йорк. „Знаех, че трябва да отида, да живея там и да продължавам да се уча и тази мисъл се превърна в обсесия. Трябваше да отида в Ню Йорк. Беше дълъг път докато стигна до клубовете, за които бях чел, да говоря и свиря с музиканти, чийто албуми съм слушал.“ – казва китаристът и заключава: „Всъщност Ню Йорк много ми помогна за изграждането на моята самоличност и моето звучене като музикант, защото там получих самочувствието си. Защото, ако не си себе си в един такъв град, ти просто не можеш да съществуваш като творец.“ Джон Валери потвърждава мнението на други свои колеги, че талантът в САЩ има значение: „Може да отнеме малко време, но, ако имаш талант, това нещо не може да остане незабелязано. Защото такъв е начинът на живот – всички вървят напред. Всеки гледа напред. И когато виждаш, че някой има такава посока, ти подаваш ръка, за да бъдеш част от това нещо. Това е начинът на живот в Америка по принцип. По-малко гледам назад и повече гледам напред за развитието на музиката, която правя.“

След 18 години, прекарани в Ню Йорк, в един момент Джон Валери се мести да живее в Орландо. Той поема към новия си дом без никакъв план: „Стана много спонтанно. Аз работех върху албум с българина Димитър Ковачев. Той ме помоли да помогна в записването на един смуут джаз проект и много често летях от Ню Йорк в продължение на година. В един момент, когато бях на кръстопът в моя живот, на 50 години трябваше да правя промени и някак си заминаване на юг ми звучеше добре. Запалих колата и Ню Йорк остана зад гърба ми, но го носех със себе си, бях спокоен, защото съм видял и преживял това нещо, което до ден днешен е оставило следа във всичко, което правя. Спокоен съм и съм доволен, че съм видял моите легенди, клубовете, че съм усетил миризмата на града и цялата енергия, която ти носи едно такова космополитно място.“

От разговора с Джон Валери остава впечатлението колко неща в живота му се случват спонтанно и колко често той говори за липсата на конкретни планове. Китаристът обяснява: „Бях на 20 години, когато се ожених за първи път, и си мислех, че това ще бъде до края на моя живот. Оказа се, че хората се развиват и нещата вървят в различни посоки, които не може да предположиш. Дълго време се опитвах да планирам нещата, които да станат с мен, но в един момент се отказах и реших, че аз ще живея за деня, в който се случват всички неща и ще го изживявам възможно най-пълноценно. Аз бях мечтател, но спрях да планирам и живея деня сега, днес.“

По отношение правенето на планове в музиката, които често са неизбежни, китаристът казва: „Много работя и всичко става с много приготовления. Когато имам участие в клуб или трябва да свиря на фестивал, подготвям в детайли и с голямо усилие цялото нещо, но аз оставям винаги 50% спонтанност и даже музикантите, които ме познават, знаят, че моментът, в който се качим на сцената, тогава ще знам какво точно ще се случи, защото в този момент има някакво канализиране, ти усещаш накъде да вървиш. Обикновено планирам сета, идеята и това, което ще правим музикално, но винаги оставям голяма част на импровизацията, защото там ми е силата. Аз винаги искам да бъда спонтанен и хората да видят това, че съм неподправен, с грешките ми.“

През последните години Джон Валери се занимава активно с преподавателска дейност. „Това е процес, който на мен винаги ми е бил много интересен.“ – казва китаристът. В работата си със своите студенти посочва, че самият той научава много, а една от основните му задачи е да помогне на учениците си да открият онова нещо, което е нужно на един артист, за да може да представя музиката си. Джон Валери описва своята работа така: „да изграждам това самочувствие на артиста и той да открие този вътрешен глас, което е нещо много трудно по принцип, да се разграничава от това да наподобява на някой друг и да бъде себе си.“

В момента Джон Валери е в България, защото е срещнал любовта, но натрупаната мъдрост скоро отново ще го отведе в САЩ, за да я вложи в нов албум. Сред другите си планове китаристът посочва: „Искам да се върна в България с американски музиканти, да свиря тук пред стари и нови фенове, да изпълнявам музиката, която съм правил през всичките тези години. Нищо не ми остава сега – трябва да съм млад и много здрав и да помагам на всички хора, които обичам и да им дам най-хубавото, което аз мога и което е единствено музиката.“

Цялото интервю на Таня Иванова с Джон Валери може да чуете чрез бутона „Аудио“. В разговора българският китарист споделя още за емоциите да свириш на легендарна сцена каквато е Apollo Theatre и пред многохилядна публика на фестивала Woodstock. В „Аудио“ може да чуете една от композициите, за която китаристът разказва в интервюто - Desert Girl. Той я пише докато преподава в Дубай. „Пустинята и мечтата за един женски контакт, за приятелство, ме накара да се спра на тази мелодия. Тя ме преследваше винаги, когато наблюдавах пустинята около мен и тази визия на едно съвършено женско лице.“ – казва Джон Валери.