„Джазът е световен обединител. Много са ни нужни тези примери и послания, че джазът е музиката на развитието, на интеграцията, на премахването на разделения, не само расови. И затова в джаза има толкова много сила. Тя е още по-важна в момент, когато светът е подвластен на националистични политики, разединяващи хората.“ – казва в интервю за Jazz FM британският джаз радиоводещ Джез Нелсън. Срещам се с него и с колегата му Рут Фишър на jazzahead! в Бремен. Те имат предавания по британското Jazz FM, а след това стават съоснователи на дигиталното джаз радио One Jazz. За аудиторията забелязват, че се състои от хора, които страстно обичат джаза и слушат радио, защото никъде другаде няма да чуят любимата музика, поднесена от водещи с вкус и опит, които са също фенове на джаза, вълнуват се, жадни са за открития и имат импулса да споделят музиката.
И двамата забелязват, че все повече хората се отварят към джаза. И те са се сблъсквали с това, което често се случва и в България – хората казват, че не харесват джаз, но след като го чуят, възкликват: „О, това доста ми харесва.“ „Мисля, или поне ми се иска да мисля, че джазът те кара да разшириш кръгозора си. Колкото повече разширяваш границите на музиката, която слушаш, толкова повече я правиш част от живота си. Джазът те учи да не се затваряш в себе си, а да виждаш по-голямата картина. И другото – с джаза можеш да проведеш разговор, и то – в момента.“ – споделя Рут Фишър в интервю по Jazz FM.
Моля ви да ни кажете защо хората слушат вашите радиостанции – Jazz FM и One Jazz?
Рут Фишър: Иска ми се да мисля, че е заради хубавата, интересна музика, която пускаме, с която даваме нещо ново, непознато досега на слушателите. В двете медии, в които с Джез Нелсън работим, е много различно. Jazz FM във Великобритания е голяма комерсиална радиостанция. One Jazz е нова, проправяща нов път независима станция, по която може да се чуе по-различна музика. И двете са добри, всяка по своя си начин.
Джез Нелсън: Занимавам се с джаз радио вече 35 – 40 години. Винаги е имало малка, но значима, много отдадена аудитория, която обича музиката. Тя е едно от най-важните неща в живота им, определя живота им по някакъв начин и те винаги я търсят. Хубавото е, че музиката непрекъснато се развива и променя. Има хора, които казват, че пред 50-те и 60-те е било по-добре. А аз смятам, че най-доброто време е сега. Хората слушат нашите предавания и радиостанциите ни, тъй като страстно обичат музиката, която не могат да открият никъде другаде. Както каза Рут, Jazz FM е комерсиална радиостанция, част от голяма световна комерсиална радио група – „Бауър“, така че е повече в мейнстрийма – излъчваме джаз, соул, блус, кросоувър, като се грижим и за покриването на по-специфични области. А One Jazz е отворена, обичаме да я определяме като световен разговор за джаза, като излъчваме музика и имаме водещи от целия свят. Така че двете са много различни. Jazz FM е насочена към британската аудитория, а амбицията на One Jazz е да е световна и да откриваме слушатели в различни кътчета на планетата. Вярваме, че от икономически натиск намалява присъствието на традиционното радио – търговско или обществено – особено що се отнася до по-експерименталния алтернативен джаз. Това е музиката, която предоставя One Jazz.
Докато хората слушат джаз, те възприемат джаз културата. В нея говорим за силна индивидуалност и същевременно за общност. Джазът е за моралните ценности, за промяната на света към по-добро. Той има много голямо въздействие, отиващо отвъд това да си прекараш добре времето в положителните вибрации на музиката. На какво ни учи джазът днес, как слушането на джаз променя живота и живота на хората?
Рут Фишър: Всеки път ми е много интересно, когато някой каже: „Мразя джаз!“, а след това чуе джаз и каже: „О, това доста ми харесва!“ Мисля, или поне ми се иска да мисля, че джазът те кара да разшириш кръгозора си, да приемеш звук, който не е задължително да е в линията на класическото музикално образование, в което са те научили на формули и ти трябва да свириш по тях, за да е всичко съвършено идеално. Джазът може да бъде по-експериментален, повече на ръба. И тук може да има формули, но ти можеш да надградиш. Новото поколение, което идва днес, е по-отворено към различни видове музика с по-необичайно звучене. Както е била електронната музика, появявайки се след 50-те и 60-те. Хората прегръщат новото. Колкото повече разширяваш границите на музиката, която слушаш, толкова повече я правиш част от живота си. Джазът те учи да не се затваряш в себе си, а да виждаш по-голямата картина. И другото – с джаза можеш да проведеш разговор, и то – в момента. Докато при класическата музика нямаме този диалог в съвремието, тъй като всичко вече ясно е написано и ти просто трябва да го изпълниш. Така че джазът те учи да си част от този свят, да си по-добра част от този свят.
Джез Нелсън: Така е. Корените на джаза са в афроамериканската култура и още по-назад във времето – в Африка. Той е един от най-прекрасните дарове, които са ни поднесени от тази култура. Но впоследствие той се превръща в световен обединител. Ето ни тук – има толкова много невероятни европейски джаз проекти. Но също така снощи слушахме фантастична група от Южна Африка, невероятен изпълнител на кора от Мали. Как е възможно да слушаш тази музика, да я обичаш и да я слушаш на живо и да не почувстваш силата на културната интеграция? Тя е още по-важна в момент, когато светът е подвластен на националистични политики, разединяващи хората. Това се отнася и до други жанрове, но най-вече до джаза, в който всяка вечер можеш да чуеш групи, членовете на които са от различен произход и носители на различни култури, а свирят заедно и създават вълшебство. Много са ни нужни тези примери и послания, че джазът е музиката на развитието, на интеграцията, на премахването на граници, не само расови. Това не винаги се заявява, но то присъства. И затова в джаза има толкова много сила. Хората го прегръщат и я приемат.
Джазът носи толкова мощ, затова трябва да учим слушателите да се отварят към своя вътрешен свят и към външния свят. В България преди се казваше: „Това не може да е джаз, защото ми харесва.“ И веднъж като чуят джаз, хората се влюбват в тази музика и не спират да я слушат. И още един въпрос – как програмирате музиката и как водите, за да служите добре на аудиторията си и да създавате нови слушатели за джаза.
Рут Фишър: Голям въпрос! За да селектирам изпълнения за моите предавания, слушам много музика и, ако нещо привлече вниманието ми, влиза в ефира. И също така – гледам да е нещо, с което слушателите могат да се свържат, за да не ги дистанцирам.
Джез Нелсън: Моят подход не се е променил от времето, когато бях млад. Аз не съм експерт, не съм музикант, не мога да твърдя, че зная толкова много за музиката. Но аз обичам музиката. Много добре съм запознат с някои нейни аспекти, но съм главно почитател и така навлязох в света на радиото, когато бях в 20-те години от живота си. тогава откривах записи, правени през 50-те и 60-те, влюбвах се в тях, пусках ги по радиото. Да, във Великобритания имаме училище по журналистика, в което тази дисциплина се изучава академично в детайлите, всичко се изяснява, във всичко се вниква, всичко се анализира. Уважавам това. Но при мен нещата действат по друг начин – получавам пиеса сутринта и си казвам: „Страхотна е! Искам да я споделя!“ Това е импулсът ми – да споделям музиката. Не съм музикант. Иска ми се да бях. Иска ми се да можех да изляза на сцената и да свиря, но не мога. Моят начин да споделям любовта си и да споделям музиката, е да вляза в ефир и да говоря с ентусиазъм за нея. Това е в основата на моята работа – страстта към нея. Но има различни характери водещи. Радиото One Jazz е отворено към всички тях. А при мен е водещ ефектът на възхищението. Това е главното.
Рут Фишър: Точно както каза Джез, търся този „уау“ ефект. Още се вълнувам, след като 20 – 30 години правя това, когато получа нов запис. Да чуя нещо сутринта, да се възхитя и да си кажа: „Всеки трябва да го чуе! Това е прекрасно!“ Просто музиката да ти спре дъха. И тогава слушателите се вълнуват с теб. Ако ти се развълнуваш от музиката, и те ще се развълнуват. Ето, ако музикантите стоят на сцената и не се интересуват от музиката, която свирят, защо аз да се интересувам И съм благодарна, че не съм музикант, защото тогава на всеки концерт ще чувам всяка грешна нота. А сега възприемам цялостно звука – и това е прекрасно! Така че за мен важи това, което и Джез Нелсън каза – да си фен и когато чуеш нова музика, тя да те вълнува.
Защо обичате джаза? Как той ви въздейства?
Джез Нелсън: Всичко се свежда до това, което и двамата посочихте – как хората казват, че не харесват джаз, защото не го разбират. За мен важното е не да се разбира, а да се чувства. И това се случва на всеки концерт. Снощи слушах няколко. Един от тях бе на южноафриканска група. Имаше няколко момента, в които чувстваш как те обзема силна емоция. В това е красотата на музиката, в това е единението. Мисля, че взаимодействието и обменът на енергия са много важни. Това е вълшебството на изграждането на общност за реализирането на идеи, в което се ражда нещо красиво, извисяващо, интересно и по някакъв начин предизвикващо в момента.
Рут Фишър: Защото тя създава у мен чувството за присъствие в момента. И когато слушам музика на живо, не се занимавам с външния свят. Чувам нещо красиво и ново, разговор между хората. Всеки винаги има нужда от това в живота си. А джазът е особено благоприятен и подходящ в това отношение.
Материалът е създаден с подкрепата на Национален фонд „Култура“, програма „Мобилност“, по проект на Асоциация Фестивалите в България.
На снимката: аудиторията на jazzahead! и жители на Бремен с интерес слушат концерт на Ида Санд в парка край реката
