Братята Антони и Георги Дончеви за първи път ще свирят заедно в дуо на концерта си тази вечер в Пространство за култура Portrait. Двамата отрастват в музикално семейство, баща им Кирил Дончев е един от най-големите ни композитори за киното и театъра. Макар да е „малко против“ децата му да се занимават с музика, когато те я избират, започва да ги води в студията и в репетиционните зали. Години по-късно те свирят заедно в проекта „Акустична версия“, който Антони Дончев създава с Христо Йоцов. Последният албум, който тримата заедно записват, е Time In, Time Out от 2015 г., а за последен път са заедно на сцената преди поне пет години.
За Антони и Георги Дончеви е характерно, че когато свирят, улавят момента и се свързват с вселената. Те така импровизират и се впускат в полета на музиката, че се носят на нейните криле, откриват нови светове и ги правят видими за нас. „Музиката винаги е търсеща и никога не е повторяема, защото всеки миг е различен. Ако трябва да бъдем, а ние трябва да бъдем честни със себе си, ние трябва да се опитаме да чуем този миг и да го интерпретираме.“ – отговаря на моя коментар Антони Дончев в интервю за подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait. Този начин на музициране изисква вглеждане, съзерцание, спокойствие, вникване. Георги Дончев потвърждава думите ми, а Антони Дончев изяснява: „Изисква се ултраконцентрация. Това не трябва да звучи като нещо, което те напряга или задължава, а точно обратното – това трябва да те освободи.“
Посветени на музиката, те живеят в нейния свят. Георги Дончев описва творческия процес: „Музиката е вълшебство, което те води. Ти го свириш. То ти е дадено, минава през теб и го предаваш нататък. Не можеш да го задържиш, направиш ли това – потъваш. Когато започваш да контролираш музиката, си блъскаш главата в стената.“ Антони Дончев отличава музиката от другите изкуства заради нейната мимолетност и абстрактност. „Тя не съществува във живота от една страна. От друга страна – всичко наоколо може да се каже, че е музика. Всеки звук е част от вселенската музика.“ Тя е отношенията между хората, всичко, което ни свързва и протича между нас. Георги Дончев припомня как Майлс Дейвис и други абсолютисти дори са определяли на коя нота скърца вратата: „Като му обърнеш внимание, всичко може да бъде музика.“
Антони Дончев започва да свири малко преди да стане 5-годишен. Днес няма спомен какво го е накарало да седне на пианото. „Като че ли това е най-естественото нещо. Баща ни е бил малко против да ставаме музиканти.“ „Знаел, че музикант къща не храни.“ – добавя Георги Дончев. „Но нашата майка е била достатъчно мъдра навремето да ни насочи в тази вселена, която си признавам, че няма по-велико нещо от музиката. Ние сме едни благословени хора.“ – благодарен е Антони Дончев. Брат му се припознава в думите, с които Любомир Денев се описва в живота като музикант – „благословения щастливец“.
Георги Дончев е облякъл за интервюто униформената риза на баща си от Военната естрада, която намерил на село, а той му позволил да носи. С какво се гордеят от него? „С всичко.“ – изстрелва отговора Антони. „Нашият баща е велик!“ Той много рано е осъзнал, че баща му е значим творец. „Освен всичко друго, той имаше мъдростта да ме взима на всички сесии, когато се записваше музика за следващия филм или театрална постановка.“ От 17-годишен участва в записването на музиката на Кирил Дончев до сега, само с изключение на двете години в казарма. Младежът е очарован как посред нощ в Първо студио на БНР се събира цял симфоничен оркестър. От тогава има страховита, днес – звучаща смешно случка, от записите за филма на Никола Ковачев In Memoriаm с Ицко Финци. „Ние сме се разгорещили и работим, вратата на студиото се отваря със страшен апломб, влиза разгърден милиционер, пиян, с калашник през рамо. И почва да ни гони, че трябвало да сме били напуснали преди 23 минути.“ Георги Дончев също от дете е в звукозаписните студия. „Баща ни ме е „влачил“ по репетиции и записи още от дете. В театъра и студията съм инжектиран много сериозно с музика.“
Кирил Дончев е написал музиката за 120 филма и над 360 театрални постановки. Той наскоро стана на 87 години. На какво ги е научил? Георги Дончев си спомня: „Първо 10 години свирих чело. Като съм бил 5 – 6 клас и свиря, той минава през хола и казва: „Шшшт, тихо, внимавай за звука! Това е най-важното!“ Това съм научил от него – да се грижа за звука. И ми е казвал още: „Не бързай, изсвири го бавно“, защото бързам да свиря, за да ходя да ритам топка. Това са неща, които няма да забравя, вечните уроци.“ Антони Дончев също е взел поука от думи на баща си: „Пианото е ударен инструмент, то няма тази изразителност на струнен, затова е още по-важно звукоизвличането. Той ми е казвал: „Внимавай да не тропаш с клавишите!“ Когато човек е небрежен в звукоизвличането, се получава леко потропване и няма изразителен, хубав звук.“
За концерта от 20 ч. днес в Portrait по време на интервюто преди малко повече от седмица се уговарят предварително да подготвят половината материал. Антони Дончев е изненадан от отговора на брат си, че ще подготвят всичко, решил е, че ще импровизират, както Георги Дончев обича да прави. Той ще приготви вкусна почерпка за публиката. Както, припомня Антони Дончев, са правили навремето с Ицко Финци и Румен Тосков – Рупето в „Малък градски театър зад канала“.
Подкаста „+359 JAZZ“ можете да следите и на сайта на Portrait, на страницата му във Фейсбук и на профила му в Инстаграм. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
