С два концерта в България започва своя път в музиката Брас квинтет от Кралския Концертгебау оркестър. В състава се събират водачите на, както ги наричат, Златната мед: Мирослав Петков и Омар Томазони – тромпет, Йорген Ван Райен – тромбон, Лауренс Вауденберг – валдхорна, Пери Хоугендайк – туба. Първата изява ще бъде по време на 10-ото юбилейно издание на „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 25 октомври от 18:30 ч. в Малката базилика в Пловдив, а на следващия ден фестивалът представя музикантите в столицата – от 19 ч. в Софийската градска художествена галерия. Организатор е фондация „Музикартисимо“, а Джаз ФМ е медиен партньор.
Идеята за създаването на Брас квинтета витае във въздуха от година и сега възниква подходящият контекст за осъществяването й. „Тази идея обсъждахме с колегите от една година насам, но човек трябва да има конкретна цел пред себе си, за да започне. Когато Мила Павлова ме покани да направим нещо на фестивала й, това беше перфектната ситуация да организираме програма – да имаме цел, за която да свирим с квинтета. Успяхме да наместим датите на момчетата и всичко показа, че това трябва да се случи.“ – разказа за предначертаното, очакващо своето време и хора, Мирослав Петков в интервю по Джаз ФМ.
Квинтетът е нов в тази формация. В предишно поколение на оркестъра подобен състав е функционирал за кратко. „Сега имаме тази възможност, че сме и добри приятели помежду си. Самата ситуация и начинът, по който работим, са по-различни от преди. Сега ще се случи нещо много специално, защото свирим нова програма с пиеси, аражирани за нас. Ще е много интересно!“ – със същото нетърпение като нас очаква събитието Мирослав Петков. На концертите в Пловдив и София ще чуем музика от Барока до латиноамерикански пиеси, а автор на аранжиментите е холандският тромбонист Стивън Ферхелст, който досега е писал за големия брас състав, а сега – вече и за квинтета.
А големият брас на „Концертгебау“ бе у нас само преди три години, за да ни смае в зала „България“ със своите технични и дълбоко чувствени изпълнения, които показаха съвършено владеене и на инструментите, и на емоциите. Именно със съвършено музикално изразяване във всеки един план музиката въздейства силно и оставя траен отпечатък. „Аз съм изключително щастлив, че мога да свиря с такива музиканти около мен, които са на световно ниво не само като инструменталисти, но и като музиканти. Винаги е много важна средата, в която е човек като артист и музикант. Тази среда, в която аз съм в момента с тези музиканти, е изключително креативна. В нея човек няма как да не направи нещо или да не се опитва да прави нещо на изключително високо ниво, защото хората, с които работя – от големия брас и от квинтета, са много добри музиканти. Затова никой от нас не си е седнал удобно на стола и да си изсвири нотите и да е доволен от себе си, а винаги има нещо, върху което да работим, винаги има нещо, което да е по-добре. Много съм щастлив, че мога да имам този начин на мислене около себе си, за да ме тласка и мен към усъвършенстване на това, което правя.“ – разсъждава Мирослав Петков.
Усъвършенстване чрез каузата на музиката. „Тя е кауза и на музиката, и в изкуството. Във всичко, което човек прави, се опитва да направи нещо специално или нещо, което да остави след себе си. Много важна е средата. Аз съм щастлив, че можем да покажем това, което правим с нашата музика, и на българската публика. И че нещо такова се случва. Както и концертът в София на големия брас ансамбъл беше началото на една нова формация, сега отново един първи концерт се случва в България. Явно при нас е хубаво място за едно добро начало.“
Така Мирослав Петков описва добрата среда, в която работи – на креативност, на постоянно развитие, на непрестанно усъвършенстване и на постигането на дълбока връзка с музиката, със себе си и с публиката. Как средата му въздейства и как той въздейства върху нея и я моделира? „Средата е процес, в който всеки взима, но трябва и да даде. Как ми влияе на мен? Аз винаги съм имал добра среда дори още от Музикалното училище. Човек не може да чака да има добра среда, той трябва да я създава сам около себе си. Може би това е причината да съм имал добра среда, защото съм се стремял да имам такава – креативна, около мен. Това за един артист е много важно, за да може да продължава да твори и, както се казва, да се чувства неудобно в кожата си и да продължава да търси нови хоризонти, с които да изразява себе си чрез музика или чрез друго изкуство.“
Кои са те?
„Един от най-добрите оркестри в света с уникален звук, „кадифено меки“ струнни, „златни“ медни, „ясно персонализирани“ дървени инструменти и ударни с „международен авторитет“. Така критиците определят Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. През 2013 г. съставът отбелязва своя 125-годишен юбилей със световно турне, като по този начин се превръща в първия оркестър, посетил пет континента в рамките на една година. Диригент в това паметно честване е Марис Янсонс, а сред солистите блестят имената на цигуларката Жанин Янсен, пианиста Ланг Ланг и баритона Томас Хемпсън.
Мирослав Петков – тромпет
Снимка: Milagr Elstak
Роден е през 1989 г. във Варна. След завършването на НУИ „Д. Христов“ във Варна изявеният млад талант продължава висшето си образование в Германия като студент на проф. Макс Зомерхалдер. По време на следването си в Детмолд Мирослав поставя началото на международните си успехи, като печели едни от най-престижните световни конкурси, сред които Yamaha International Trumpet Contest, ARD Musikwettbewerb, Concorso Internazionale Citta di Porcia. Инструменталистът постига забележително развитие в оркестровата си кариера. След четирите години стаж като първи тромпетист в Националния театър в Манхайм, Германия, през 2016 г. той заема същия пост в един от най-авторитетните оркестри днес – Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, където работи с прочути диригенти и изпълнители.
Омар Томазони – тромпет
Снимка: Anne Dokter
Омар Томазони е първи тромпетист на Кралския Концертгебау оркестър от 2013 г. Той завършва с отличие Консерваторията в Бреша, където започва кариерата си като първи тромпетист на Orchestra Filarmonica della Scala, оркестъра на Janáček Festival Orchestra и Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino под диригентството на Зубин Мета. През 2008 г. е назначен за първи тромпетист в Orchestra dell’Accademia Nazionale di Santa Cecilia под ръководството на сър Антонио Папано. През 2003 г. Томазони е удостоен с бронзов медал на Италианската република за постиженията му като активен член на Младежкия оркестър на Европейския съюз. Запален камерен музикант, тромпетистът е съосновател и член на духовия квинтет Italian Wonderbrass.
Лауренс Вауденберг – валдхорна
Макар да е син на професионални музиканти, Лауренс Вауденберг не е предполагал, че и той ще поеме по този път. Като студент, и дори в началото на артистичната си кариера, работи в системата на здравни услуги за инвалиди в Circus Kristal. На 9-годишна възраст момчето получава първите си уроци по валдхорна. Независимо от това вдъхновяващо обучение, пет години по-късно Лауренс разменя инструмента си за бас китара. Любовта му към валдхорната обаче се оказва по-силна, отколкото си е мислел, и на 17 години отново започва уроците с нея. Учи в Кралската консерватория в родния си град Хага. През 2006 г. се присъединява към валдхорновата секция на Het Gelders Orkest, където скоро става първи валдхорнист. Наред с позицията си в този оркестър, участва и в няколко други известни оркестри и ансамбли. От 2012 г. той е соло валдхорнист на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам.
Йорген Ван Райен – тромбон
Първият тромбонист на Кралския Концертгебау оркестър Йорген ван Райен, който има многобройни солови участия с този колектив, е извънредно търсен като солист и от други оркестри и ансамбли като Ротердамската филхармония, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Чешкия филхармоничен оркестър, Резидентския оркестър. Ван Райен учи при в Ротердамската консерватория, където придобива изпълнителска степен с най-високо отличие. Продължава квалификацията си по специалността в Лион, изучавайки и бароков тромбон. Наред с това взема уроци и участва в майсторските класове на редица авторитети. Много композитори пишат нови произведения за него, като през 2017 г. той осъществява с Кралския Концертгебау оркестър световната премиера на Концерта за тромбон на Джеймс Макмилан. Именитият тромбонист е член на Оркестъра на Фестивала в Люцерн от 2007 г. Преподава в Консерваторията в Амстердам и в Кралската музикална академия в Лондон. Наред с тази си дейност, в качеството си на активен камерен музикант той се изявява в New Trombone Collective и ансамбъл Splendor. Още през 2004 г. Йорген ван Райен е удостоен с Холандската музикална награда – най-високото отличие на Министерството на образованието, културата и науката на Холандия, а междувременно печели редица престижни конкурси.
Пери Хоугендайк – туба
Снимка: Renske Vrolijk
Пери Хоугендайк започва да свири на тенор туба на 9-годишна възраст под ръководството на баща си, преди да премине на бас туба. Той получава изпълнителска и преподавателска степен в Консерваторията Хилверсум. Продължавайки образованието си в консерваториите в Есен и Детмолд, Хоугендайк учи при Ханс Никел – соло тубист на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио и телевизия в Кьолн. Уменията на туба усъвършенства на образователни посещения в Чикаго. През декември 1999 г. Пери Хоугендайк става финалист в конкурса за соло тубисти на фестивала TubaMania в Сидни. В периода 1996 – 2002 г. е член на Филхармоничния оркестър в Северна Холандия. От 2004 г. той заема поста соло тубист на Кралския Концертгебау оркестър и е назначен за професор в Консерваторията в Амстердам. Пери Хоугендайк се ангажира да разшири соловия репертоар за туба. Това довежда до издаването на компактдиска му Quicksilver през 2013 г., съдържащ нови творби за соло туба и духови ансамбли. Хоугендайк свири на различни инструменти от колекцията на фондацията Concertgebouworkest. Най-новата му придобивка е F-Tuba от 2019 г., изработена от Adams Brass специално за него.
