В първия ден на месец март на 58-годишна възраст почина легендарният Ралф Питърсън джуниър. В началото на 80-те години той свири като втори барабанист в групата на Арт Блеки Jazz Messengers. Богатата му биография включва още сътрудничества с Терънс Бланчард, братята Бранфорд и Уинтън Марсалис, Рой Харгроув, Чарлз Лойд и мн др. Дебютът си като лидер Питърсън прави през 1988 г. Дискографията му наброява 25 заглавия, а новият му албум - Onward and Upward, беше издаден през септември 2020 г. и с него Питърсън продължава да обогатява и разширява наследството на Jazz Messengers.
За да почетем големия музикант преди дни по телефона разговаряхме с един от неговите ученици – барабаниста Борислав Петров. Пътищата им се пресичат през 2002 г., когато Боби заминава за Гронинген, Холандия, заедно със саксофониста Димитър Льолев, за да учат в Prins Claus Conservatorium. По това време там започва американска джаз програма и от учебното заведение канят като преподаватели именити джаз музиканти от Ню Йорк. Борислав Петров признава, че в началото не е знаел кой е Ралф Питърсън. Явил се е на прослушване, после е посетил училищен концерт и твърди, че дотогава не е виждал някой да свири така на барабани.
„Той беше всеобхватна личност.“ – казва Борислав Петров в ефира на Джаз ФМ радио и допълва: „Мисля, че музиката, която прави – и на своя инструмент, и като композитор, и като тромпетист, защото той свиреше много хубаво и на тромпет, музиката му е само една част от него, защото той беше изключително рядката комбинация от невероятен музикант и невероятен педагог едновременно. Обикновено не е често срещано великите музиканти да са и с дарбата на педагози, но при него беше така.“
Борислав Петров си спомня, че преподаването е било голямо вдъхновение за Ралф Питърсън и разказва, че начинът му на работа е бил много интересен: „Влизаше в ролята на гуру. Предполагам, че самият той беше доста запознат с философията на този вид традиционно гуру преподаване, защото дълбоко вярваше, че един студент, който е ученик на някого, трябва да бъде „бял лист хартия“. Това за него означаваше да забрави всичко, което е знаел преди това, което си е мислил, че знае, егото му да изчезне и да се довери на това, което му казва преподавателят, защото само по този начин наистина може да научи нещо.“
В изграждането на тази пълноценна връзка учител-ученик Борислав Петров открива нещо много повече: „Аз се свързах с човека Ралф Питърсън и той беше за всички нас нещо като бащинска фигура, тъй като образователният му подход беше много бащински. Той или се захващаше да преподава на някого и го приемаше като свой син в даден момент, или не се захващаше. Никога не преподаваше, просто защото трябваше да го прави.“
Сред силните качества на Ралф Питърсън като преподавател Борислав Петров откроява един много специален момент: „Ралф беше абсолютен психолог. Той беше емоционален скенер. В момента, в който прекрачиш стаята, в която ти преподава, той знаеше всичко за теб. Той знаеше какво знаеш, какво не знаеш, какво си слушал, какво не си слушал, от какво се страхуваш, в какво си уверен, за какво имаш прекалено високо самочувствие, за какво нямаш. Ако щете, дори знаеше дали си се скарал с майка ти и дали те е оставило гаджето. Просто ги знаеше тези неща. И съответно подходът му към всеки беше строго индивидуален. Той също така разбираше потенциала на всеки един свой студент моментално. За минути разбираше колко далече може да стигне този студент.“ И тъй като Ралф Питърсън винаги много е влагал в своята работа, за студентите му е било съвсем естествено да отвърнат със същото. „Ние буквално треперехме преди всеки един урок и то от вълнение, не от страхопочитание, а от вълнение, от отговорността, че трябва да се представиш добре пред него, защото много получаваш и съответно трябва и много да даваш.“ – връща се към научените уроци българският барабанист.
Ралф Питърсън е обичал да казва: „Ако един ден моите ученици не станат по-добри барабанисти от мен, е нямало смисъл въобще да преподавам.“ За неговата философия на свирене Борислав Петров споделя: „Неговата философия беше, че всички елементи на музиката трябва да бъдат еднакво застъпени в един музикант. Той избягваше термина „техника“, а наричаше това „механика“. Казваше: „Механиката е умението ти да възпиташ дадена мускулна памет, в която ръцете и краката ти да се подчиняват на това, което чуваш и да правят това, което искаш.“ Това е просто механика – сравняваше я със спорта, с движения, които заучават футболисти, баскетболисти, бейзболисти и т.н. Оттам нататък има втори елемент, който е груув. Това е много сложно понятие, но всъщност така нареченият „суинг“ идва точно от там. Идва от тази способност да изразиш на инструмента си дадена емоция чрез ритъм, емоция, която си взел от своите предци. В случая той я взимаше от Арт Блеки, Елвин Джоунс, от всички велики джаз барабанисти преди него, които той много детайлно беше изучил като емоция и като звучене. Неведнъж пред нас е имитирал свиренето на Арт Блеки, като до такава степен можеше да имитира този звук, че буквално Арт Блеки все едно свиреше пред теб – емоционално, визуално, звуково до всеки един детайл. Ралф вярваше, че този swing feel, както му казват американците, идва от непосредствения досег със самата музика, т.е. не минава през ноти, не минава през анализ, не минава през някакви интелектуални неща, а просто трябва слушане. Той много обичаше да казва: „Вижте, аз не съм слушал 10000 джаз албума, не съм слушал цели колекции. Аз съм изслушал няколкостотин албума, но съм ги изслушал няколко десетки хиляди пъти.“ И това е голямата разлика. И в същото време много вярваше в това, че един инструменталист трябва да разбира от всички компоненти на музиката. Самият той се беше погрижил да разбира от хармония, мелодика, оркестрация, от музикална форма...“
„Той винаги наблягаше на всички тези елементи.“ – продължава Борислав Петров и пояснява: „Всеки път искаше да му покажеш, че си овладял инструмента си, но че същевременно си музикален, че слушаш, че обръщаш внимание на всички детайли, че реагираш, че си спонтанен, че си емоционален, че не свириш само от интелект. Това беше и отражение на самия него като музикант. Затова е толкова силна тази връзка, защото музикантът Ралф Питърсън и преподавателят Ралф Питърсън бяха едно и също нещо.“
Фотография: от фейсбук страницата на Ралф Питърсън
