„Трябва да държим очите си и ушите си отворени и да свързваме фактите. Да виждаме прилика там, където другите виждат абсолютна разлика, да помним, че някои събития стават на различни нива или, с други думи казано, много случки са аспекти на една и съща. И че светът е огромна мрежа, че е цялост и няма нищо, което да е отделно. Че всеки фрагмент от света, дори най-малкият, е свързан с другите чрез сложен Космос от кореспонденции, в които обикновеният разум трудно би вникнал.“
Олга Токарчук – „Карай плуга си през костите на мъртвите“. Превод – Силвия Борисова. Издателство „Панорама+ плюс“, София, 2014 г.
Когато живеем с отворени сетива за света около нас и го възприемаме в неговата цялост, а не в индивидуалните му проявления, имаме възможност да живеем богато, макар и болезнено. В новата си книга „Карай плуга си през костите на мъртвите“ полската писателка Олга Токарчук изгражда цялостна философска концепция за живота, която на моменти ще усилва болката от познанието, но ще го изпълни с много смисъл. „Такъв живот, който води главната героиня в книгата ми, прави живота ни по-богат, но същевременно – много по-болезнен. Това е да виждаме всичко в цялост, с всичките му елементи, например – пържолата в чинията ни като част от месото на животно, което е убито. Така изпитваме болка за всяка война, която се води, за всяко гладно и болно дете. Както казва моята героиня – ако можехме да видим това в съвкупност, сърцето ни щеше да се пръсне от болка“, обясни тази идея за света и за живота Олга Токарчук в интервю на Светослав Николов по Джаз ФМ.
Изпълнена с енергия и доброта, Олга Токарчук е с второ лично име Навоя, към което прави препратка в книгата си, свързвайки се със своята героиня. Янина не харесва своето име, като смята Навоя, например, за по-подходящо. А, както обяснява в бележка преводачът Силвия Борисова – според легендата, през Средновековието Навоя в мъжки дрехи отишла в Краков да следва и била първата студентка; така това име изразява „бунтовен, войнствен характер“. Важното, според героинята Янина – Навоя, е да назоваваме нещата с истинските им имена, защото те са живи такива, каквито са. Това е болката да знаеш. Следва инстинктивното желание да реагираш на несправедливостите. Затова Гневът, резултат от невъзможността да се примириш, е основна движеща сила в книгата, а и в живота ни.
„От гняв мисълта ни става ясна и стига дълбоко, по-добре и повече виждаме. Тя поглъща другите емоции и завладява тялото. Няма съмнение, че цялата мъдрост на света се ражда от Гнева, защото само Гневът може да прекрачи всички граници“, четем мислите на героинята в „Карай плуга си през костите на мъртвите“. Нейната убеденост е подкрепена с цитати от един от големите английски мислители на Романтизма – Уилям Блейк, а един от тях гласи: „Който изпитва гняв, а не реагира, сее зараза“.
Как тази честност към света и към себе си може да промени живота ни? В интервюто си по Джаз ФМ Олга Токарчук отговаря: „Струва ми се, че цялото нещастие на съвременния човек, удавен в поп културата и медиите, е в това, че той престава да мисли самостоятелно, получава почти готови форми и начини на мислене. И те са откъснати една от друга, от общата действителност, която представляват. Ако наистина успеем да ги съединим, ще видим нещата в дълбокото им измерение – такива, каквито са, и тогава бихме могли да поставим истинска диагноза и да се опитаме да променим нещо. В тази моя книга главната героиня е поставена в много неудобната ситуация – правото, подкрепяно от държавата, тя смята за неморално. Книгата е писана и с известна ирония, но това е ситуация на един трагичен герой, защото се появява логичният въпрос – какво да правиш? – дали да се бориш срещу правото, което смяташ за неморално, или, като добър гражданин, да се подчиниш.“
Героинята в „Карай плуга си през костите на мъртвите“ размишлява за това как робството е вътре в нас: „Само ни се струва, че сме свободни и ще ни бъде простено“. Доказателство за силите във всеки един от нас да се справи с тази болезнена свобода авторката Олга Торакчук вижда в историческото развитие на човечеството: „Това са остатъци от чувството за независимост, от способността да мислим и да правим изводи. Това е дарът на емпатията, за който ние малко говорим. Някъде четох, че не всички хора са способни на емпатия – от 10 до 20% от хората на Земята са лишени от това чувство. Може би в историята на развитие на човечеството тази емпатия се появява във все по-голям вид. И може би от там идва фактът, че най-сетне в XIX и XX в. започваме да третираме животните като субекти, да се замисляме дали наистина те нямат права – защо ще ги убиваме или отглеждаме за месо?“ А думите от книгата: „Да помним – животът се събира на върха на една игла”, могат да осмислят всички наши старания да бъдем добри.
Представянето в България на „Карай плуга си през костите на мъртвите“ от авторката й Олга Токарчук е част от програмата „Полска литературна есен“ на Полския институт в София. След срещата в Полския институт в София на 4 ноември с водещи Георги Господинов и Силвия Чолева, предстои още една – днес от 19 ч. в клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив. Водещ ще е Силвия Чолева. Входът отново е свободен.
Oлга Токарчук е писателка, есеистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка, една от най-интересните и най-популярни полски писателки, високо оценявана от критиците. Дебютира през 1993 г. с Рodróż ludzi Księgi, която й носи Наградата на Полското сдружение на книгоиздателите. Автор е на 15 книги, сред които „Правек и други времена“ (издадена на български език през 2008 г.), „Дом дневен, дом нощен“ (издадена на български език през 2005 г.), „Последни истории“ (българско издание 2008 г.), „Бегуни“ (българско издание 2009 г.), „Карай плуга си през костите на мъртвите“ (българско издание 2014 г.), сборника разкази „Музика от много барабани“ (българско издание 2006 г.). Писателката е лауреат на много награди, включително Литературната награда НИКЕ (2008 г.) и международната награда „Виленица“ (2013 г.), присъждана на писатели от Централна Европа.
Полски институт в София
На снимката: Олга Токарчук и преводачката Силвия Борисова на премиерата на книгата „Карай плуга си през костите на мъртвите“ в Полския институт в София на 4 ноември. Автор на снимката: Иво Чупетловски.
