Преди четири години на този ден се разделихме с големия джазмен Румен Тосков – Рупето. Неговата музика завинаги остава част от нас. За Рупето Светослав Николов разговаря с неговия близък приятел в музиката и живота Росен Захариев – Роко. Той представя и две пиеси на Румен Тосков, които изпълни заедно с Васил Спасов, Димитър Карамфилов и Христо Йоцов на гала концерта на тазгодишното издание на „Джаз форум Стара Загора“ с артистичен директор Венцислав Благоев. Събитието бе посветено на българските музиканти, които си отидоха от този свят през последните няколко години. Записите можете да чуете в интервюто чрез бутона „Аудио“.
За неговата характерна вглъбеност в музиката и общуването – дълбокомислен, сериозен, емоционален...
Рупето не си хабеше думите, и нямаше нужда, защото се изразява в звуци достатъчно красноречиво и постигаше дълбочина, която не вярвам, че може да се постигне с думи. Дълбочина, измерение, концентрираност, целенасоченост; човек, който живееше в звука и изразяваше себе си чрез всеки тон – това е Рупето.
Първите спомени с Рупето...
Това бе началото на моя джаз период. В Музикалното училище учех класическа музика и свирех едновременно с това диксиленд по улиците с Георги Корназов. Един ден се появи Георги Дончев и ме дръпна направо от улицата. Каза ми: „Ти си готов. Можем вече да свирим джаз.“ И в следващия момент имах среща с Рупето на Старата Консерватория. Беше седнал на бордюра и държеше две листчета в ръка. Това бяха тези две пиеси, които сега ще чуем – „Полет навътре“ и Crossing. Това е първата джаз музика, която съм свирил. На джаз феста през 1990 г. Симеон Щерев ни представи като студенти от Консерваторията със Стоян Янкулов – Стунджи, Георги Дончев, Васил Спасов, Рупето и аз. От там беше излитане директно в стратосферата – първо в България, а след това – и навън. Невероятен път имахме – много радост, много свирения, които бяха директно докоснати от свише. Имам такива спомени с него – дуети, които сме правели. Просто изпитвам благодарност, че съм го срещнал.
За музиката, която са създавали заедно...
В музиката чувахме еднакво и имахме еднаква визия, еднакви усещания за нещата. Никога не е имало търкания. Това кулминира и в последния ни проект – трибюта за Weather Report, който толкова години мечтаехме да направим, тъй като това бе любима нашата група. Но извън това, всички лета, които прекарахме заедно, винаги е било голяма радост и щастие да споделяме пространството. Така, както той проектира в дълбочина и някаква вселенска тъга в музиката си, така в живота си беше много забавен човек и беше голям купон да бъдеш с него. Във всякакви посоки се разтваряше.
Свирейки пиесите на Рупето на „Джаз форум Стара Загора“, все едно говори с него...
Той е жив в звука. Този човек не може да изчезне. Начинът, по който свиря, вече е резултат от сътрудничеството ми с него. Вкусът ми, звукоизвличането ми – всичко се е формирало в резултат на това как ние сме живели през времето и сме слушали музика заедно. Така че всеки път е диалог с него. Естествено, има моменти, когато се излива в по-големи порции от друг път. Това са вълните...
За битките и стремежите на Рупето...
Той винаги беше верен на себе си, на това, което чува – и се изразяваше безцеремонно, без да се съобразява. Хубавото беше, че в последните години му потръгна и наистина го виждах щастлив с работата си. Беше търсен като аранжор, като изпълнител, във всякакви посоки. Което говори, че е стигнал до етап, в който наистина получава адекватна възвращаемост за усилията, за труда си – което за джаза е рядкост. Това е един човек, който винаги е бил себе си, не се е нагаждал към нищо. Той постигаше нещата с простота, без големи напъвания. Имаше някаква естественост в начина, по който живееше.
За пътя, който извървяха заедно, оформяйки основите на съвременния български джаз...
За музиката, и звука въобще, няма прегради. Това е първоизточникът на сътворението. Тя винаги ще върви по път, по който – както една река прорязва планината – няма какво да спре тази сила. Това, което се случи при нас, е че от стандарти и от измислена музика в един момент нещата прогресираха в свободен израз – изпълнения и записи на живо, които не бяха предизмислени, а се изхождаше от настоящия момент, от това къде се намираме, кой присъства. Това и досега продължаваме да практикуваме. Спомням си 2000-та година с Рупето и Владо Геров влязохме в тогавашното студио „Акустична версия” в Бояна и записахме един албум, който и досега за мен е връх в това, което ми се е случило. Trio Frio се казваше групата. Рупето дори го реализира в записа Reflections, който и досега съществува. Това беше нещо, което наистина показа, че откровената музика, която може да се случи между хора, които си имат доверие и имат опита да музицират по този начин, е нещо незаменимо и много ценно. За първи път ми се случи с него и Вальо – и е наистина изстрелване на друго ниво.
Снимка: Рупето на „Аполония” през 2003 г. Семеен архив.
Пълния запис от гала концерта на организирания от община Стара Загора „Джаз форум Стара Загора“ можете да видите тук:
